ТЪРСАЧКА
за
жертви на престъпления

Търсачка за Жертви на престъпления

Custom Search

Сигурността на гражданите и бизнеса

УВАЖАЕМИ,
Нека да си напомняме настойчиво защо плащаме на Полицията!
Не пренебрегвайте правото си:
"Който плаща,...... той поръчва музиката" !!

РЕКЛАМИ от Google

ПРЕГЛЕД на рекламите


Търсене в този блог

понеделник, 8 август 2016 г.

МАФИОТСКИТЕ СТРУКТУРИ В БЪЛГАРИЯ

Същност и начин за противодействие

Самоорганизиращи се престъпни мафиотски структури с активното участие на политиците, държавната и общинска администрация само за няколко години заляха цялата страна. Възникването на мафията в България започна със създаването на организирани престъпни групи(ОПГ) през 80-те години на 20-ти век. Социалистическата икономическа система в крайния стадий на своето развитие осигури достатъчно материални и финансови средства и ресурси за поддържането на нормален стандарт за съществуване на цялото българско население. Създадени бяха условия за незаконно присвояване на благата от общата собственост и осигурените запаси от отделни длъжностни лица, които започнаха да се самоорганизират в престъпни групи. Разгърна се т.н. стопанска престъпност, на която правосъдието и полицейските органи успяваха да оказват адекватно противодействие. ОПГ се характеризираха с ефективно структуриране и разпределение на функциите между участниците в престъпната група в зависимост от целите, които преследваха и осъществяваха в процеса на облагодетелстването си за сметка на обществото. Прерастването на ОПГ в мафиотски структури се осъществи след политическите и социално-икономическите промени в България през 1989 год. Организираните престъпни групи постепенно привлякоха в своите редици политици и лица от държавната и общинска администрация, като разшириха функциите си с участието и на държавните институции в разгърналото се ликвидиране и разграбване  на държавната собственост и на ресурсите на страната. За целта системата на правосъдието и другите защитните институции на държавата бяха неутрализирани от престъпността.

Водеща роля в мафиотските структури заеха политическите партии, които умело прилагат т.н. „демократични правила” за легално овладяване и оползотворяване в свой интерес на решаващите властови позиции в държавата. Избирателите на политическите партии продължават неосъзнато да предоставят неконтролируеми управленски функции на предварително определени лица от мафиотските структури. За целта избирателната система ефективно се манипулира от движещите сили на тези структури. Основните цели на самоорганизиращата се мафиотска престъпност са лично облагодетелстване на ръководителите им и участниците в тях за сметка на природните ресурси, на  държавните институции, и на други икономически субекти. Изпълнителните функции по незаконното придобиване и разпределение на парите и другите блага се предоставят на легални бизнес структури и други организации, създадени със стопанска цел, които се ръководят от зависими от мафията лица. Защитните функции по опазване на „придобитото” се изпълняват от подставени също зависими длъжностни лица в съществуващите системи на законодателството, правосъдието и контролните органи. Движещият механизъм в мафиотските структури са  разгърнати „добре смазани” корупционни схеми. Ощетените(ограбените) лица от дейността на българската мафия се оказаха широките слоеве от населението, което притежаваше, добре скрити от престъпните управници, съответни дялове от държавната и общинска собственост, природните  ресурси,  материалните и финансови запаси и личната собственост(земеделски земи и недвижими имоти) на гражданите. Масовото ограбване беше легализирано и „узаконено” с помоща на подкупните медии чрез популяризиране на измамните правила на съвременния капитализъм приложени в България под формите на т.н. приватизация, концесии, обществени поръчки, лобизъм, либерализация, глобализация, търгове, конкурси, лихварство(кредитиране) и други действащи  похвати на международната икономическа и финансова престъпност. Посегателствата срещу живота, здравето и честта на гражданите с несъществени изключения останаха извън обхвата на мафиотските структури и са предмет на битовата престъпност, упражнявана от маргинализирани групи от опростачени обществени слоеве, необразовани, алчни и жестоки, оскотяли човеци .

Сферите  на дейност на мафиотските структуриизвършваните далавери се реализират в зависимост от наличието на условия и възможности за създаване на такива, които способстват безнаказуемото прилагане към потърпевшите на измамни действия и подходи и преди всичко в областите, където държавата умишлено е изоставила изпълнението на своите функции. Такива са:
  1.  Природните богатства – продават се на безценица  и се „подаряват” под формата на концесии, за ползване под аренда или наем срещу  символични държавни такси, като:
-          полезните подземни изкопаеми(златни и други руди),
-          скално облицовъчни (гнайс, мрамор, туфи, варовик...) и инертни строителни материали(пясък, чакъл, трошен камък...),
-          минерални води – СПА центрове, бутилиране и продажба,
-          водоснабдяване и канализации -събиране на измислени такси за питейни и отводни води,
-          горска продукция – неконтролируем добив на производствена дървесина и дърва за огрев на населението,
-          земеделски земи и горски площи– отнемане и присвояване, измами с европейски субсидии,
-          крайбрежни терени и туристически обекти- отдаване на концесии, заменки и продажби
-          др.
  1. Спекулативна търговия- купуване и препродаване на неконтролируеми цени:
-          храни и лекарства,
-          стоки за бита(бяла, черна техника,  обзавеждане...,),
-          недвижими имоти(жилища, производствени сгради, складове, поземлени участъци...)
-          автомобили,
-          др..
  1. Услуги за населението- предоставяне, начисляване на задължения, и събиране на произволни такси и надценки за:
-          електроенергия, топлофикация, водоснабдяване,
-          комуникационни услуги,
-          медицински услуги,
-          правни услуги, арбитражни съдилища, частни съдебни изпълнители, охрана,
-          финансови услуги(кредитиране-лихварство), начисляване на задължения и събиране на вземания),
-          образователни услуги(курсове, школи, форуми...),
-          транспортни услуги,
-          ремонтни услуги,
-          др.
  1. Строителство,  производство на стоки и услуги, проектиране, екология, управление на отпадъци и др.- реализиране на необосновани печалби.
  2. Възлагане и изпълнение на обществени поръчки – „на и от правилните лица”.
  3. Усвояване на средства по европейски проекти- измами с конкурси, търгове и отчитане на резултати.
  4. Укриване на данъци и  непрозрачно „оползотворяване от правилните лица” на държавни такси.
Общественото противодействие на мафиотските структури е основния възможен начин да бъде ограничено влиянието им в държавата и постепенно да бъдат неутрализирани и ликвидирани. Един от действените общодостъпни подходи за противодействие на мафията е тоталната информационна война, която ощетените и заинтересовани граждани биха могли да обяват на мафиотските структури. Незаменимо в тази битка е мястото на образованите, честни и непокварени от престъпността млади хора, в т.ч. и на българите зад граница чрез ползването на социалните мрежи. Достатъчно е да се събира адекватна информация(данни за предмета на престъпната дейност, потърпевшите лица, за извършителите и свързаните с тях участници в организираните престъпни групи и конфликта на интереси(по смисъла на закона) с участващите в тях държавни служители и др. факти). С получаваната информация от ощетените близки, приятели, роднини и познати да се организира публично разгласяване и разобличаване на престъпните далавери на мафиотските образования. Ефективен би се оказал координирания натиск от сдружения на потърпевши и заинтересовани лица, които могат да се обособят в целеви интернет групи и организирано да потърсят съдействие от правозащитни организации и компетентни правителствени институции. Проверени в практиката по противодействието на престъпността са резултатите от добре организирани протестни акции срещу прикриване на случващите се престъпления и безобразия и проявяваното бездействие на държавни и общински структури. Недопустимо е обществото да оставя в забвение престъпната дейност на мафията, на което тя разчита, и да не подкрепя ощетените лица в действията им по търсене на отговорност от виновните лица. Правилото е недвусмислено - обществото чрез своята държава следва да върне заграбеното на собствениците и да накаже виновните. Необходимо е публично да се обсъждат адекватни мерки за отговорността на съответните държавни служители.  Полезни биха били професионално изготвените колективни и индивидуални искове, подкрепени от масови обществени допитвания, анкети, официални доказателства и аргументирани сигнали, отправени до съотвените отговорни институции, като омбудсмана, държавните и обществени органи за защита на потребителите, местни и международни правозащитни организации, европейски институции, до некорумпираните органи на правосъдието и др. Фактите за действията на мафиотските структури, с участието на политически партии, следва да се огласяват, а съответните кандидати и организатори публично да се разобличават в предизборните кампании.
Няма съмнение, че ще се намерят подходящи смели, кадърни млади и енергични български граждани, в т.ч. и сред прогонените в чужбина, милеещи за страната си, които  да създадат организация за провеждането на успешна информационна война с мафиотските структури. Струва си да се потърси помощта и на други по възрастни хора с опит и желание да се включат безкористно в тази битка.

07 август 2016г.
автор: Димитър Ганчовски

 Свързани публикации от същия автор: 

3 коментара:

  1. Често си задаваме риторичнте въпроси:
    1. Известни ли са на широката общественост българските мафиотски групи?!
    2. Известни ли са на обществото политиците, които са се облагодетелствали с участие в мафиотски структури?!
    3 Мълчанието на обществото не е ли основната причина в България да няма нито един осъден мафиот през последните 26 години?!

    ОтговорИзтриване
  2. Продължаваме да си задаваме въпросите с известните ни отговори и наивно да очакваме намесата на някои държавни органи:
    1.Какво се прави с информацията за мафиотските структури и тяхната престъпна дейност, с която разполагат силите за сигурност, полицията, прокуратурата, държавните глави и правителствата на България.
    2. Кога обществото ще потърси сметка на обществените медии за информационното затъмнение, за дезинформацията, за глупостите с които заливат населението и за пълното им упорито мълчание за мафиотската престъпна дейност?!

    ОтговорИзтриване
  3. Българската полиция не е в състояние да противодейства на мафията защото е силно зависима от управляващите политически сили. Полицейските структури са подчинени по закон на управляващите партии и е абсурдно да се мисли, че някои полицейски служители по своя инициатива, без разпореждане на висшестоящото ръководство, ще се осмелят да започнат да разследват политици за участието им в мафиотски структури. Затова обществото не може да разчита, че полицията ще го защитава от мафията.

    ОтговорИзтриване