ТЪРСАЧКА
за
жертви на престъпления

Търсачка за Жертви на престъпления

Custom Search

Сигурността на гражданите и бизнеса

УВАЖАЕМИ,
Нека да си напомняме настойчиво защо плащаме на Полицията!
Не пренебрегвайте правото си:
"Който плаща,...... той поръчва музиката" !!

РЕКЛАМИ от Google

ПРЕГЛЕД на рекламите


Търсене в този блог

петък, 25 май 2012 г.

ИНФОРМАЦИОННАТА СИСТЕМА ЗА РАЗКРИВАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ


В полицията работи такава система, но обществото почти нищо не знае за нея. Необяснимо е защо 22 години се укрива тази информация от него, след като то е в правото си да знае дали полицията разполага със съвременни  възможности, за да го защитава от престъпността. Още повече, че осигуряването на модерните информационни технологии за подпомагане на полицейските служители в борбата им с престъпността са финансирани с обществени средства.
В качеството си на главен проектант и ръководител на проекта на тази система си позволявам да направя обществено достояние информацията за нея, което съм убеден, че ще е от полза за участието на обществеността в противодействието на престъпността.
Системата беше въведена в редовна експлоатация на територията на цялата страна през периода 1981 - 1985 год. и стана неразделна част от процесите на разкриване и предотвратяване на престъпления. Досега, след всяко обновяване на хардуера, стандартния и приложния софтуер е претърпяла многократни преименувания.
За краткост по долу системата ще я наричам ПИС(полицейска информационна система).

Обекти на системата
В централната и териториалните бази данни на ПИС са интегрирани милиони записи  за:

-  лица от криминалния контингент (осъждани лица, разследвани с полицейска регистрация, лица с множество криминални прояви, санкционирани по закон (напр.за дребно хулиганство или за футболно хулиганство)  и др.);
-  неразкритите престъпления;
-  откраднатите вещи, в т.ч. издирваните МПС;
-  издирваните лица;
-  жертвите на престъпления;
-  заявителски материали и сигнали за извършени престъпления;
-  досъдебни производства;
-  полицейските служители, потребители на системата. 


На основата на методологията на ПИС, напоследък беше разработен проект на т.н. Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), който към настоящия момент е в процес на доразвитие по програма ОПАК.

Обработвани данни за обектите
Данните, които се събират за обектите на системата, при какви условия се събират и съхраняват тези данни, на кого могат да се предоставят, сроковете за съхранение и реда за унищожаването им са строго определени в съответни законови и подзаконовите нормативни актове.
При събирането на данните се спазва правилото, че в системата се въвеждат само данни, които са отразени в първични процесуални и други служебни документи, чиито образци са утвърдени със закон. Такива са например, обр. Протокол за оглед на местопроизшествие или обр. на Дактилоскопичен лист за снемане на пръстови отпечатъци или обр. на Карта за полицейска регистрация, обр. на Телеграма за обявяване за издирване  и т.н.

Основни групи данни за лице от криминалния контингент:
-   Имена и други идентификатори на лицето;
- Лични данни (месторождение, местоживеене, месторабота, образование, професия, умения и др.);
-    Снимки;
-  Словесен портрет(особености и особени белези по частите на тялото и външността му);
-    Дактилоскопични отпечатъци;
-    Престъпно минало, почерк на извършване на престъпления;

За неразкритите престъпления, освен фактите за събитието(вид, време, място) се описват т.н. в криминалистиката - модус операнди (съвкупност от характеристиките на начина на действие при извършването на престъплението).
  
Ефективността на ПИС
Същността на ПИС се изразява в това, че позволява за всяко престъпление с неизвестен извършител автоматизирано да се съпоставят данните за извършителя, установени от полицията на мястото на извършването му, съобщените данни от потърпевшия или от свидетели  със данните на лицата от криминалния контингент. При разработката на концепцията на системата е отчетено, че съгласно науката криминалистика и многогодишните международни полицейски практики,  най вероятните потенциални извършители са лица от криминалния контингент. За България около 75% от извършителите, за нарушения на законите, вече са попадали в полезрението на полицията. Така, че ако  от една страна, полицията поддържа коректно с актуална информация базата за криминалния контингент и, от друга страна, ако обществото оказва необходимото съдействие, предоставяйки всички данни, станали му известни за извършените престъпления, средната разкриваемост на престъпленията може да достигне 75%, ползвайки изключително  мощното интелигентно средство, наречено тук ПИС. Нека само споменем, че не малко престъпления са разкрити чрез обработката на намерени на местопроизшествията дактилоскопични следи, оставени от извършителя, съпоставяйки ги със съхраняваните в базата  дактилоскопични отпечатъци, снети от лицата от криминалния контингент.
Освен това, системата позволява автоматизирано да се анализира всяко извършено в момента престъпление, сравнявайки го по модус операнди или по намерени дактилоскопични следи с останалите неразкрити престъпления, извършени по рано. Така се установяват и разкриват престъпленията, извършени от едни и същи лица.
С неоспорима висока ефективност са заложените интелектуални възможности в системата, за да осъществява автоматично разпознаване на определени ситуации,  изискващи полицейска реакция, и автоматично сигнализиране на компетентните полицейски служители за предприемане на незабавни действия. Например, в случай, че в системата постъпи в реално време информация, за определено лице, че е задържано на местопроизшествието за извършено тежко престъпление, а по данни от системата се окаже, че то има законно разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, системата генерира сигнално съобщение до съответните полицейски служители да му отнемат разрешението и оръжието. В ПИС са реализирани подобни десетки ситуации за автоматични сигнализации.

Защо българската полиция не разкрива голяма част 
от престъпленията ?
Освен ниския професионализъм на българската полиция, една от основните причини за плачевното състояние на противодействието на престъпността е, че редовите полицаи и техните началници не използват пълноценно и правилно възможностите на полицейската информационна система. На опонентите на тази категорична констатация бихме задали риторичния въпрос-какво ще стане с една банка с клонове в страната, ако някои от служителите й престанат да използват,  или неправилно работят с информационната система на банката?
Ръководството на МВР се нуждае от комплексен анализ на причините за това, но само от независими експерти. Публична тайна е, че не малка част от водещите ИТ експерти на МВР, злоупотребявайки с  недостатъчната компютърна компетентност на полицейските ръководства през последните години, свикнаха да  ги заблуждават ненаказано. Резултатите от това са налице.

.....
за други неизползвани възможности от полицията виж :
Добави в Svejo

вторник, 22 май 2012 г.

НАПАДЕНИЯТА НАД ЖЕНИ


Полицията, през последните 22 години, не можа да пречупи очерталата се от миналото трайна тенденция за нарастване на бруталните нападения над жени.
Това е възможно да стане само с постоянна полицейска превантивна дейност по отношение на  потенциалните и утвърдените нападатели, съчетана с налагане от съда на безкомпромисни наказания на заловените извършители.
За този вид тежки престъпления срещу личността, наказателното ни законодателство и съда се нуждаят от категорично минимизиране на използваните смекчаващи вината обстоятелства, особено за изнасилванията.
Не малка част от потенциалните жертви на изнасилвания дължат на себе си и на близките си сериозна лична преоценка на използваното от тях провокиращо сексапилно облекло и/или прояви на лекомислено поведение и държание на обществени места пред множество непознати лица. При това несравнимо по голяма е вероятността да не „клъвне желания партньор”, а лица със слаби морални задръжки да проявят сексуален интерес към тях.

Обща характеристика на нападенията
Напоследък не се забелязва осезаемо изменение в целите на нападателите, техния профил и начин на действие.
Извършваните деяния са тежки престъпления срещу личността, които може да бъдат класифицирани в три основни групи: грабежи на бижута и пари; изнасилване; физическо насилие за отмъщение.
Нападенията се извършват  ненадейно, дръзко и бързо на безлюдни места.
Нападателите са жестоки, в преобладаващите случаи това са заякнали непълнолетни деца и лица в младежка възраст. Не правят изключение сред нападателите и лица с психични отклонения.

Препоръки към по смелите жертви на нападения
Основния извод, която всяка жена предварително следва да си направи е, че в момента на започнало вече нападение, жертвата не може да очаква реална защита от никого, освен от себе си и/или от придружаващите я лица, ако в този момент има такива.
В случаите на ненадейно нападение, както е при грабежите, жертвата няма време да  мисли как да реагира. Само при мигновена реакция от нейна страна може да се очаква първоначално стъписване у нападателя. Всяка спечелена минута е решаваща за възпирането му. 
Такива са истеричните крясъци и викове за помощ, съпроводени с резки движения с ръцете и краката; замахване с носените и/или с наличните на мястото вещи/предмети . 
Ако нападателят се стъписа, не трябва да му се дава възможност да продължи. Най ефективни в тези случаи са газовите флакони  за самозащита, които трябва да се използват  без колебание. 
Не се замисляйте за евентуалните вредни последици за нападателя, пръскайте го в лицето докато го обезсилите.  
При първа възможност със цялата си сила му нанесете удари в областта на гениталиите. Надяваме се,  че „хуманната” ни държава няма да започне да му плаща инвалидна пенсия с нашите пари . 
Така ще спечелите повече време, за да можете да потърсите реална помощ от полицията, или от гражданите. За да реагира жертвата в момента на нападението се изисква здрава психика и предварителна нагласа с категорично самовнушение, че е готова да поеме риска и да се самозащити  при евентуално нападение, както и своевременно да се снабди със средства за самозащита.


Основни мерки за предотвратяване на нападения
Не са за подценяване и пренебрегване общоизвестните мерки за недопускане на нападения над жени, а именно:
  1. Водене на отчет от полицейските органи на проявените активни нападатели на жени и провеждане на адекватни на обстановката профилактични мероприятия с тези лица.
  2. Обществено огласяване на информацията за опасните активни нападатели на жени в конкретните населени места и районите на по големите от тях. Населението трябва да познава добре тези престъпници, за да може да се предпазва от тях. От полицията и органите на местната власт трябва да се изиска  да предоставят тази информация на медиите и на други средства за масово информиране.
  3. Търсене на отговорност, в т.ч. наказателна за неизпълнение на служебни задължения и искане на оставки,  за всеки един случай на осъществено нападение, ако съответните полицейски органи са разполагали с информация за нападателя, но не са предупредили предварително обществеността и не са предприели съответни законови мерки..
  4. Бдителност от страна на жените, потенциални жертви на нападения към лица със съмнително поведение. Става въпрос за лица , които осъществяват  проследяване,  наблюдение, изучаване на обстановката,  в която пребивава или преминава бъдещата жертва. Своевременно сигнализиране на полицейските органи, споделяне с близки, приятели и роднини за констатирани съмнителни действия от такива лица.

събота, 12 май 2012 г.

4: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ


Противодействие ЧЕТВЪРТО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
Всички знаем поговорките „след като се обърне каруцата - пътища много” или „след дъжд – качулка”. А защо да не помислим как да се предпазим от битовите престъпления, преди да ни се случат?  Много са общоизвестните подходи, но много малко от тях НИЕ прилагаме. Изглежда не НИ интересува историческия опит и опита на другите. Та нима не знаем колко важно за победителя във военните битки е да не допусне противникът да го изненада, или какво е огромното значение на „изненадващия първи удар” за крайната победа. А спомняте ли си как един пенсионер, бивш учител по физика, се подготви да посрещне посред нощ "неканени гости". Не сме забравили и за резултата – пукотевици, фойерверки, откъснати ръце на престъпника и ... селото миряса. Но затова пък обществото беше наказано да изплаща на крадеца инвалидна пенсия, а услужливите национални медии(добрите ученици) порицаха дядото - своя учител.


ЧЕТВЪРТОТО, изпитано в ежедневието противодействие на битовата престъпност е предварително създаване на индивидуални препятствия пред престъпниците (огради, охранителни камери за наблюдение, кучета, блиндирани врати, преградни решетки, заключващи устройства, СОТ, каси за ценности и пари и т.н.). Известно е че пред престъпника няма непреодолими препятствия, но светът не е престанал да ги създава и успява да отклони случайно полакомилите се за чуждото, както и по големия брой от опитните пресметливи престъпници, които предварително преценяват какво ще им коства и струва ли си нападението над конкретната им потенциална жертва.

Общественият феномен – страхът

Най ефективните мерки за противодействие на престъпността са онези, които предизвикват възпиращ страх у престъпниците. Страхът е основен регулатор за възстановяване устойчивото функциониране на трайно разстроените социални системи.
Най висшата форма е страхът от Бога. За силно развитите социални общности, живеещи по божите закони , възпиращ страх  у  отделния индивид предизвиква евентуалната негативна  оценка, която може да се създаде сред обществото за неговите морални качества(както се казва "да му излезе име, че е престъпник" ).  В България страхът от нарушение на моралните ценности е изолирано изключение и практически не съществува, а за моралния обществен феномен на страха могат да мислят само религиозните водачи и философите-утописти.
В „белите страни” възпиращия страх е страхът от Закона - у нас този страх вече го няма. А как да се възвърне в българското общество? - нека му мислят „умниците реформатори”, наричащи себе си демократи, на които дължим разграждането на моралните ценности.

Затова пък страхът от загубата на придобивките от престъпна дейност може да се превърне в мощно възпиращо средство за престъпниците в РБългария, характеризиращи се с изродени морални качества, неграмотност, арогантност и хищническа жестокост, но за целта трябва да се стигне до края – престъпниците да бъдат разорени и доведени до онова начално състояни, от което са започнали да се облагодетелстват от престъпната си дейност. Положителна стъпка в тази посока е новия закон за отнемане на незаконно придобито имущество, но този закон  няма да  повлияе на битовата престъпност- той ще удари само някои вече много забогатели престъпници.   


Неоспоримо успешно решение за противодействие на битовата престъпност е категоричното обществено презрение и масов бойкот. Заграбеното, като правило, се реализира на българска територия. Нека перифразираме призива на един Министър председател за неутрализиране на мошениците-спекуланти в началото на „прехода”: „за бога братя не купувайте!”. Бихме добавили:  не купувайте от престъпниците и не ставайте редовни клиенти на онези от тях, които легализират ограбеното чрез нормален бизнес. Не приемайте доброволно с откраднатото от ВАС, престъпниците да продължават да Ви грабят, но вече по законите на пазарната икономика.

.

.....Следва Противодействие ПЕТО!!

вторник, 8 май 2012 г.

3: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ


Противодействие ТРЕТО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
 Защо не се съобразяваме с такива общовалидни поговорки като
„помогни си сам, за да ти помогне и Господ!!!

НИЕ, в РБългария сме в необявена война- стотици хиляди престъпници са в непрекъснато нападение, а милионите им  жертви до крайност изтощени, безпомощно съзерцават и чакат онази държава, която си беше присвоила функцията да се грижи за всеки и всичко, което е било в неин интерес. И на НАС ни беше добре, но мозъците НИ закърняха, очаквайки за всичко държавата. Така населението  изпадна в летаргичен сън и загуби имунните си качества, дадени ни от БОГА, да се защитаваме .
Няма вече такава държава, и на всички трябва да ни стане ясно, че не бива да се отказваме  да се борим с адекватни противодействия, за да оцелеем. Разбира се, че трябва да изискваме намесата на компетентните институции, на които плащаме за това, в т.ч. и на полицията, но без да забравяме своите задължения към себе си.    

Сред множеството противодействия на престъпните посегателства към личността особено място заема способността на всеки да бъде непрекъснато „на щрек”, следейки за действията на противника. Това е общоизвестен принцип от „кибернетичната теория на игрите”, но за съжаление, не е осъзнат от потенциалните жертви на престъпления, при което в битката с престъпността, придобиха естествен превес извършителите на престъпления.

Общовалидно противодействие е: Събирането и своевременното оползотворяване на разузнавателна/ контраразузнавателна информация за престъпността, или с други думи казано на жаргон - непрекъснатото "шпиониране" на криминалния контингент и извършваната от него престъпната дейност . Справедлива задача е успешно да се наблюдават престъпниците - това е началото на самозащитата. Незаменимо е мястото в този процес на потенциалните жертви на престъпления. За да се аргументираме, достатъчно е да си припомним многото примери от историята, показателен от които е, как по време на Руско турската освободителна война българското население се включва активно и ефективно в събиране на разузнавателна информация за противника.

Каква информация за престъпността да търсим и събираме  и от какви информационни източници?

Нека да вземем за пример малките населени места, където няма постоянно полицейско присъствие. Всеки който там живее и пребивава постоянно или временно, дори и старите и болни пенсионери, техните роднини, близки, приятели и съседи би следвало да се интересуват от реалните рискове, именно конкретно те да бъдат нападнати и ограбени. Трябва да си обменят информация с други жертви на престъпления, за да може всеки сам за себе си да си създаде представа какви престъпления се извършват в населеното място, по кое време, как ги извършват, на какво се посяга, кои са извършителите им, има ли специализация сред тях, например някои от тях крадат преимуществено метали за скраб, осигурили са си транспорт и „връзки” с изкупвателни фирми, но не крадат друго, например животни или зимнина. Предварителен мисловен анализ от всеки, направен и с чужда помощ, в т.ч. и от полицията трябва да започне с отхвърлянето на онези престъпления, за които рискът именно на конкретното лице да му се случат е близък до нула, например ако в населеното място масово се крадат дребни животни, а той няма такива не е необходимо в момента той да предприема  мерки за противодействие на такива престъпления. Необходимо е да си насочи вниманието към онези, за които вероятността „да бъде ударен” е голяма, например ако има овощна или зеленчукова градина, а в това населено място плодовете и зеленчуците масово се крадат, да се прецени как и от кого да ги охранява..
Основното, обаче си остава всеки сам и с чужда помощ да взема адекватни на обстановката предварителни мерки за противодействие, според своите възможности. В тези времена, при тази беднотия, на всичко отгоре, сме категорично заставени да харчим за сигурността си. Опасно е да се пести от сигурност. При реални заплахи щетите се оказват многократно по големи. Важното е навреме да установим заплахите и да потърсим компетентно съдействие.  Нашето участие е задължително, иначе очакванията ни ще се окажат напразни.
И така, събирайте информация за вашата сигурност, за да  я използвате сами и да я предадете на полицията или на други лица, от които очаквате защита за Вас. Тази информация може да потрябва и на вашите роднини, близки, приятели, съседи и добри познати. Давайте й публична гласност. В повечето случаи гласността отклонява престъпниците, макар и временно, и способства за предотвратяване извършването на нови престъпления. Не се съобразявайте с криво разбраното премълчаване, за да не обидите някой познат, па бил той и криминален престъпник. Това е обществена привичка от онази държава. По добре е криминално проявено лице да ви се обиди, да се скарате, а не след като ви нападнат и ограбят да търсите правата си. Досещайте се често за поговорката „след дъжд – качулка”. Не ги жалете, те да са мислили, когато са извършвали престъпленията за обществените настроения към тях, а сега „нека да си сърбат попарата, която сами са си надробили”. Не приемайте на доверие техните обяснения, че вече са се поправили- имайте винаги „едно наум”. Само времето ще докаже това, а дотогава „нека бъдат така добри да си носят кръста”.  
.

.....Следва Противодействие ЧЕТВЪРТО!!

понеделник, 7 май 2012 г.

2:ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ


Противодействие ВТОРО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
На кого е необходимо снизходителното отношение към престъпниците от техните  жертви ? Не стига, че те, брутално, нагло и безпардонно погазват човешките права на жертвите си, но „Някой” налага на обществото поведение на примиренчество и отказ от самозащитни действия. На всички ни е ясно кого обслужва такова поведение. Нужно Ни е поведение на обществена нетърпимост към извършителите на престъпления и адекватни противодействия.

За битовите престъпления, изпитано във времето и в различните държави по света, е противодействието им чрез Публичното разобличаване на престъпниците. Такова разобличаване цели и постига  обществено презрение към извършителите на конкретни престъпни деяния. Нека си припомним само от недалечното минало какъв е бил ефекта от показването на живо пред населението на  заловените крадци с откраднатите вещи и табелки с информация за жертвите им и подробности за извършените престъпления.
Този „Някой” в интерес на престъпността, обаче, днес ни вменява, че такива факти не трябва да се правят обществено достояние, защото иначе, видите ли, ще бъдат нарушени граждански права на тези лица. Такива „умници” наложиха медийна практика дори да не се съобщават имената на престъпниците, а само инициалите, защото трябвало да се защитават личните им данни. Но същите тези „недорасли правозащитници” мълчат, или прехвърлят другаде отговорностите  за защитата на гражданските права на жертвите на престъпленията.

Разобличаването на извършителите на битови престъпления категорично е с висока ефективност за противодействие на престъпността в малките населени места, където хората се познават, а в тези населени места битовата престъпност е масова поради ниската резултатност от полицейските действия. В отдалечените малки  населени места следва да се преосмислят задълженията на местната власт по защитата на сигурността на населението в посока публично разобличаване на извършителите на престъпления. Основна е ролята на кметовете, общинските съветници и общинската администрация за поддържане на актуални информационни табла, използването на регионални радиостанции, телевизии, вестници, интернет сайтове и др. медии. както и при съдействието, което са длъжни да оказват на населението за своевременно сигнализиране и изискване на адекватна намеса от  компетентните полицейски сили .

Жертвите на престъпленията са особено заинтересовани да изискват от органите за местно самоуправление да се отчитат редовно за изпълнението на своите законови задължения по защитата на населението  от разюзданата битова престъпност.

Извън всякакво съмнение е, че приносът на медиите в противодействието на престъпността чрез разобличаване на извършителите на битови престъпления е съществен и ще продължи с незатихващ темп.  


.....Следва Противодействие ТРЕТО!!

неделя, 6 май 2012 г.

ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ


Противодействие ПЪРВО.

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност? Все още ли не сме се убедили, че „Европейската ни държава” и в частност полиция сами не могат да се справят с масовите кражби, грабежи, измами, дръзки  прояви на физическо насилие, бандитизъм и други престъпления срещу живота, здравето, честта и имуществото на гражданите.

Не е ли унизително безсилието, с което обществото съзерцава нещастието на жертвите на цигански набези над беззащитното възрастно и болно население, безпардонната агресия от хулиганстващи младежки банди и демонстрираните бойни умения над невинни хора от малоумни мускулести издънки на съвременното ни общество и т.н.

Изходът е само един - на необявената НИ война от престъпността обществото трябва да отвърне с тотални адекватни унищожителни узаконени действия.

Първото противодействие е да престанем да си „завираме главите в пясъка” и да се „снишаваме” и чакаме да ни отмине нещастието, пък нищо че „сега може друг да го сполети”. Нека своевременно да съобщаваме и изискваме компетентна намеса от полицейските и другите правоохранителни органи (а как да съобщим-виж.публикацията от 24.04.2012 г в блога по долу .). Извършваме незаменима услуга на престъпниците, когато се съобразяваме  наивно с иронизиращите съвети, които ни се дават от загрижените за нашето обществено съзнание, като тези, че било: "неморално  да  се „доносничи на полицията” или,  че ако потърсиш защита от полицията и й съобщиш факти за престъпна дейност едва ли не доброволно си станал неин агент. 
Трябва да се отчита, че в тази война съвсем реално престъпността прилага успешно редица дезинформационни трикове, за което ползва умело медиите. А темата с доносниците е само за наивниците и се разиграва повече от 22 години   . 

Нека не забравяме, че общество, което не сътрудничи на своите защитни структури, не може да очаква добри резултати от тях. Те са длъжни да работят за обществото, ние ги издържаме и малко от НАС могат да си позволят допълнително да плащат и за частна охранителна дейност.


.....Следват Противодействия ВТОРО, ТРЕТО,ЧЕТВЪРТО и т.н!!
виж на http://dganchovski.blogspot.com/


четвъртък, 3 май 2012 г.

ЕФЕКТИВНО ЛИ Е ПОЛИЦЕЙСКОТО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ


Гражданите, които все още помнят и онези , които се учат от историята знаят, че разследването на престъпленията е било несравнимо по ефективно, когато процесите по разкриването и разследването на престъпленията бяха единни и свързани помежду си и за тях отговаряше само едно ведомство-МВР. „Реформаторите” от началото на  прехода през 1990 год. извършиха некомпетентно изкуствено разкъсване на тези процеси като обособиха разследващите органи извън Полицейските структури в самостоятелна Национална следствена служба, претърпяла множество модификации. И този път принципът „разделяй и владей” се оказа, че е категорично в ущърб на обществото. Не беше необходимо много време, за да се почувстват катастрофалните последици за противодействието на престъпността от това неграмотно решение. Започнаха да се упражняват плахи опити за „замазване на положението”. Недостигът на експертен капацитет от една страна, и паническия страх в недораслите управляващи от това, че може да ги обвинят, че харесват изпитани организационни форми от комунистическото минало, костваха на обществото повече от десетилетие, докато се утвърди правилната форма за извършване на досъдебното производство наречено полицейско разследване. Но при разгрома на разследващия човешки ресурс и ликвидираните инфраструктурни фактори не би могло да се очаква, че разследването на престъпленията бързо ще достигне ефективността от преди „реформата”. Трябваше мъчително през годините да се преодолява и реакцията на идеолозите на онази реформа. Никой не си призна грешките, а някои от тях настойчиво желаят да се забравят вредните последствия.
Не може да се примерим с натвореното и с това, че за нанесените от политиците огромни щети и в тази област трябва отново и отново да плаща обществото, без да им се потърси адекватната отговорност.

Независимостта на полицейското разследване.

Както в близкото минало така и понастоящем все още не е преодолян един от основните проблеми, предизвикващ негативни крайни резултати от противодействието на престъпността, а именно- крайно субективното тълкование на т.н. принцип за независимост на разследващия орган. Правилно е, в хода на разследването на разследващия полицай да не се оказва никакъв натиск нито от страните по делото, нито от полицейските ръководства, за да не се допусне да се манипулират събираните факти и доказателства за разследваната престъпна дейност. На практика обаче, едностранчивото прилагане на този принцип от разследващия орган често води до размиване на отговорностите, до прояви на безхаберие, формално отношение и измисляне на оправдания при самоволен от тях отказ от изпълнение на определени действия по разследването; „прехвърля се топката”към други компетентни органи; пренебрегват се интересите на потърпевшите, което в крайна сметка като цяло допринася за ниско качество на доказателствата и слаби крайни резултати.
В действителност този проблем е чисто управленски и решението му се корени в системно упражняване на компетентно ръководство от страна на полицейските началници. Те са длъжни да следят и непрекъснато да контролират и регулират оперативното взаимодействие и координацията между полицейските служители, осъществяващи дейностите по разкриването на извършителите на престъпленията и разследващите полицаи. Полицейските ръководства трябва да осъществяват непрекъснато взаимодействие и с наблюдаващите прокурори за осигуряване на изискваното от съда качество на досъдебните производства. Но затова трябва да се преодолее проявявания от органите за правосъдие и вътрешен ред консерватизъм към Европейските стандарти за управление на качеството. Необяснимо защо досега не е разработена и внедрена нито една система за управление на качеството по Европейските стандарти в полицейските структури, а известно е, че такива проекти се финансират и по Европейски програми.

Задръстената система за полицейско разследване.

С връщането на досъдебното производство в полицията започна нейната същностна реформа, но това се извърши стихийно, без да бъде приложен и елементарен научен подход – някои оставиха да се види как ще се прояви т.н. метод на „пробите и грешките”. Последиците от ниската ефективност и волунтаристичните опити да се повишава ефективността от противодействието на престъпността, както обикновено продължава да ги плаща неявния субект, наричан „общество”. Затова пък голяма част от осигурявания бюджет за противодействие на престъпността се отклонява за издръжка на голям брой, научни работници, преподаватели, доценти и професори в научноизследователските институти, Академията на МВР, други учебни заведения и експерти в специализирани звена за международни проекти и сътрудничество.
Та нима беше невъзможно да се извърши необходимото проучване, да се дефинират целите, очакваните резултати, дейностите и изискванията към реформата на досъдебното производство и да се разработи и внедри проект по Европейска методология и финансиране? Резултатите от неспазването на елементарен научен подход е: трайно задръстена система за полицейско разследване, която е тясното място в наказателния процес. Елементарният анализ показва, че наличните разследващи полицаи  физически не са в състояние в определените процесуални срокове да приключат всички дела за регистрираните средногодишно над 130 хиляди престъпления, без да се вземат предвид укритите от полицията и незаявените от жертвите на престъпленията. Основният проблем в случая се оказва, че е технически и е лесно решим- всеки разследващ полицай е задължен да попълва само по едно от делата си стотици процесуални  и други документи(постановления, протоколи, справки, призовки, разписки, аудио и видео записи и др), дублирайки многократно в различните документи едни и същи данни за обвиняемите лица, заподозряните, потърпевшите, свидетелите, записвайки и своите лични данни във всеки от документите по делото и др. И всичко това, ползвайки стари пишещи машини или лични компютри, без никакви съвременни информационни технологии. При такава обстановка какво качество на разследването може да се очаква?
Загрижени от това престъпно безхаберие няколко ИТ експерти, на обществени начала през 2007год разработиха и демонстрираха. пред ръководството на МВР и на други компетентни структури, прототип на информационна система за полицейското разследване, чрез която се съкращава стократно само необходимото време на разследващия полицай за подготовка на документите по делата. Всички бяха убедени в ефективността на тези решения, но и до ден днешен разследващите полицаи не разполагат с такава система.    

Е, как да повярваме, че за премахването на това задръстване има обективни причини, и че политическите и професионални ръководства на МВР нямат вина. В потвърждение на това заключение говорят и фактите, че  в МВР повече от 45 години функционира един от най модерните в страната Институт по компютърни технологии(ИКТ), и че са изградени съвременни териториални и централни полицейски звена по информационни технологии. За професионалния опит на експертите може да се съди и от обстоятелството, че първите в страната съвременни национални компютърни мрежи бяха реализирани още през 1985 год. за обработка на огромните полицейски бази данни, а по късно беше развит и осигурен със съвременни средства онлайн достъп до тях от всички Районни, Областни и Централни  полицейски структури.

За съжаление чиновниците в МВР намират разнообразни, грубо заблуждаващи  обяснения, за да налагат мълчалив отказ на полицията да работи в интерес на обществото, от което разбира се, че се облагодетелства само престъпността.
За сега, обаче не е известно каква част от обществото е престъпно и умело се възползва, като си мълчи относно ясните причини и способстващите ги фактори за ниската ефективност на полицията?