ТЪРСАЧКА
за
жертви на престъпления

Търсачка за Жертви на престъпления

Custom Search

Сигурността на гражданите и бизнеса

УВАЖАЕМИ,
Нека да си напомняме настойчиво защо плащаме на Полицията!
Не пренебрегвайте правото си:
"Който плаща,...... той поръчва музиката" !!

РЕКЛАМИ от Google

ПРЕГЛЕД на рекламите


Търсене в този блог

вторник, 4 август 2015 г.

КАК И КОЙ МОЖЕ ДА РЕФОРМИРА ПРАВОСЪДИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Всеобщоизвестно е, че българската правосъдна система не работи нормално. 
Тези, които са нарочени да я реформират не знаят как да го направят и вече повече от две десетилетия „тъпчат на място” и се упражняват за сметка на обществото. 
В законодателството се работи „на парче”; измислят се субективни норми, умишлено насочени към определени интереси, които преследват "нечисти" цели и представляват сами по себе си „кръпки”, изискващи сложни тълкувания и водещи до убъркване на обществото и на прилагащите ги субекти в практиката. 
В крайна сметка законодателството главоломно се отдалечи от преките му потребители и се превърна за преобладаващата част от населението в неразбираеми "писания" за защита на несъществуващи права. Ориентирано беше изцяло в полза на извършителите на престъпления, така, че огромната част от престъпниците остават ненаказани. 

  Причините за тази немощ в правосъдието се корени в сбъркания подход, наложен от новите „реформатори”. Специалистите с юридическо образование и квалификация, без да притежават управленски опит и адекватни научни познания не могат сами да реформират правосъдието!. 
Реформирането на системата на правосъдието  е присъща задача за кибернетици и специалисти по управление на проекти. Съществуват достатъчно цялостно разработени методологии, стандарти и проекти, успешно внедрени в страните от ЕС. За съжаление, европейски средства за такива проекти бяха похарчени от всички структури на правосъдието и поддържането на обществения ред, както за съдилищата и затворите, така и за прокуратурата и полицията, но не бяха постигнати очакваните от обществото резултати. Причината за това е ясна – и тази „печеливша” дейност беше узурпирана чрез т.н. обществени поръчки от случайни, некадърни и лъжливи изпълнители и бенефициенти по проектите, които свеждаха реформата преди всичко за закупуване на технически средства и до автоматизиране обработката на информацията в огромните архиви (дела, преписки и картотеки). Останаха нереформирани целите, произтичащите от тях функции, задачи, ресурси, процеси и тяхната взаимосвързаност с общественозначимите резултати от дейносттта на отделните структурни подразделения на правосъдието.

Правосъдието е сложна организационна система и следва  да бъде реформирана като се използва класическия системен подход. На  основата на предварително извършен задълбочен системен анализ трябва обективно да бъдат изявени недостатъците и да бъдат дефинирани предложения за усъвършенстване, касаещи:

-          Главната цел – необходимо е да се пренасочи изцяло към потребностите на обществото от правосъдие; да се преориентира към защита на правата на пострадалите лица и налагане на адекватни наказания на виновните;

-   Подцелите на отделните относително самостоятелни организационни структури(съд, прокуратура, разследващи органи, полиция) следва да се детайлизират, като се обвържат с постигането на главната цел;

-         Дейностите- изпълняваните функции и задачи  трябва да се свържат с реални срокове и  условията(предпоставките) за тяхното изпълнение, както и с човешките и другите необходими ресурси за постигане на предвидените резултати и  подцели;

-        Процесите – да се обосноват стратегии, методологии, технологиии, ресурси, ограничения и организация на функциониране на правосъдната система, които да се отразят в съответна нормативна уредба(закони, правилници, наредби, инструкции, и др. нормативни актове). За да се избегнат непълноти и пропуски, процедурите(алгоритмите на функциониране), следва да се дефинират ситуативно, като последователност от взаимно обуславящи се събития, както и от относително самостоятелни събития. Всяка от процедурите започва от начално пораждащо събитие и приключва с краен очакван резултат;

-           Мениджмънта – Да се специфицират изискванията към кадровите и другите необходими ресурси; да се организира извършването на непрекъснат мониторинг, контрол и  ефективно взаимодействие с други държавни институции; особено внимание да се отдели на разработката на  критерии за извършване на независими оценки на постигнатите резултати и тяхното съответствие на  подцелите на организационните структури и на главната цел на правосъдието. Научно обоснованият мениджмънт изиска непрекъснато проследяване  и поддържане на правилните логически връзки между дейностите, ограниченията, необходимите ресурси и постигнатите резултати и подцелите на всеки един от структурните елементи на правосъдието.

Европейските стандарти задължително изискват изграждане и поддържане на ефективна система за връзки с обществеността и осигуряване на гласност за работата на правосъдието. Предложенията за реформиране би следвало да се подложат на разширено обществено обсъждане и съгласуване.

Заключение: Не е възможно да бъде изградена нова съвършенна система, както и усъвършенстването на съществуващи системи,  в случаите когато не се прилага правилно класическия системен подход!
Непознаването, пренебрегването и неправилното прилагане на системния подход е основната причина за неуспешното реформиране досега на правосъдието на РБългария. Несъмнено е,  че отговорните европейски институции ще продължат да дават неудовлетворителни оценки на българската правосъдна система, ако нейната реформа не я извършат квалифицирани и опитни специалисти по системен анализ и проектиране на сложни организационни системи.

Свързани публикации: 
               1. ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА
               2.Сбърканата реформа в полицията
              3.Хронология на реформата в МВР.
              4.Негативните резултати от реформата в полицията
              5.Стратегическите грешки в реформата на полицията
            6.Дискусионни Проблеми в Реформата на  Полицията

Забележка:  Конкретни факти, оценки и предложения са описани по долу в коментарите на автора.

03 август 2015 г.
Бургас,

автор Димитър Ганчовски 

събота, 27 юни 2015 г.

ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

НИЕ, обикновените граждани на съвременна България, които станахме жертви на разюзданата битова престъпност напоследък, считаме че имаме конституционно право публично да изразим мнения за резултатите от работата на Прокуратурата на Република България. Надявам се, че направените в тази публикация критични оценки и предложения ще се окажат полезни .

Аз, като един от многото пострадали от престъпността,  се присъединявам към крайното обществено мнение, че в България за обикновените граждани „правосъдие няма”. За това  основната вина е на „сбърканото” законодателство и на прокуратурата.  

Правозащитната функция на държавата неволно или нарочно беше изцяло ориентирана към защита на „правата” и интересите на извършителите на престъпленията. Затова допринесе и липсата на концептуално мислене сред самопровъзгласилите се „демократични” законодатели.
Държавата постепенно се отказа от защитата на невинните жертви на престъпленията. Прокуратурата от държавен обвинител косвено се превърна в труднопреодолима преграда за достъп до правосъдие. Основната ежедневна работа на прокурорите се свежда до съчиняване на откази  на исканията на гражданите. Заключенията на прокурорите за отказ са безапелативни и нетърпящи възражения. Преобладаващият аргумент, използван при отказите им е -  „ липса на достатъчно данни...”, без да се съобразяват с очевидните данни за извършеното престъпление. Например, налице са неопровержими данни за извършен палеж на лично имущество. Има очевидец, който е разпознал извършителя и е дал съответни показания. Прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител и изчаква повече от година неясно още какви други данни, за да приключи делото. Най често в тези случаи се прекратява разследването поради „неоткриване на извършителя!

Примерите за прокурорски отказ да бъдат разследвани установените извършители  от пострадалите или от други граждани са твърде много.
Например – направена е закана за убийство, последвана от осъществен опит за убийство. По щастливо стечение на обстоятелствата с използваното средство е нанесена само телесна повреда на жертвата. Извършителят е съсед на пострадалия и се е „погрижил” да няма свидетели на деянието му. Извършил е нападението през деня и не е скривал физиономията си от жертвата. Нападателят дава лъжливи показания пред полицейския служител, твърдейки, че по това време е бил в съседното населено място и посочва фалшиви свидетели. Без да бъдат изяснени лъжливите показания и да се потърси наказателна отговорност на тези които лъжат, следва отказ от прокурора да се разследва случая. Друг фрапиращ  пример за отказ от разследване – група лица са обсебили хиляди декари чужди необработваеми земеделски земи, за които няколко години са получавали европейски субсидии. Ощетени са хилядите собственици на земите. Мошениците от тази група са измамили отговорните институции чрез деклариране на неверни данни. Собствениците на тези земи не са им предоставяли право за ползване по законовия ред. Мошениците са подпомагани от представители на местната власт и на съответната отговорна държавна институция. Абсурдните заключения в постановленията на прокуратурата по тези и други общественоизвестни случаи е показателно за компетентността на прокурорите и готовността на законодатеството адекватно да се противодейства на новите форми на престъпна дейност. Възникват обосновани обществени съмнения, че престъпността значително е изпреварила  правозащитната система в много отношения. Това съмнение се потвърждава от липсата на резултати при симулираното противодействие на  престъпленията, извършвани в общините и кметствата, в областта на земеделието, горите, екологията,  измамите при усвояване на европейски средства, укриване на приходи и данъци при осъществяването на концесионни сделки, стопанисване и изсичане на горите, търговия с дървени материали и т.н.!?.

Потвърждава се и друго крайно обществено становище, че през последните години „няма наказани виновни лица”. Излиза, че жертвите на престъпленията в своите жалби и добросъвестните граждани в своите сигнали - доброволни заявления за извършени престъпления, лъжат и клеветят „невинните” престъпници, а прокуратурата услужливо се заема да обвинява „клеветниците”, с други думи да „запушват устата на доносниците”.
Много риторични въпроси могат да се отправят към прокуратурата относно наказателната отговорност, като например: търсена ли е  наказателна отговорност за измамите на гражданите и държавата от: строителни предприемачи, от финансови институции, от ползватели на земеделски земи, от работодателите в сивия сектор на икономиката, от „приватизаторите” и купувачите с „мръсни пари” и т.н. Анализира ли се от прокуратурата законовата уредба с цел установяване и отстраняване на нормативни регламенти, способстващи извършване на престъпления. Сигнализирани ли са за такива регламенти законодателите?  

Недостатъците в разследването при събирането на доказателства, често се оправдават с отказ или прекратяване поради липса на свидетели на жертвата. Че кой ли престъпник  извършва замислените от него престъпления пред свидетели, които ще се съгласят да подкрепят показанията на жертвите. Чие е задължението да се търсят свидетели и други доказателства?!  

Масова практика на прокуратурата е да образува досъдебни производства срещу неизвестни извършители  и  разследването да се протака и прекратява, най често с аргумента - ”.... поради неоткриване на извършителя”. Тази  прокурорска практика потвърждава  убеждението сред жертвите на огромния брой битови престъпления, че разследващите органи в България са неспособни да противодействат на престъпниците. С тази практика някои прокурори имат възможност да покровителстват,  поради различни съображения, определени извършители на престъпления. За прекратяване на разследването крайно субективно се прилагат законните основания за това.
 Например, при разследването на  кражбите и грабежите се изисква от полицията да се установяват и изземат откраднатите вещи и средствата, които са  използвани за  извършване на престъпленията и да се представят в качеството на веществени доказателства, в противен случай следва прокурорски отказ.  Ами, ако тях вече физически ги няма(например откраднатия алкохол са го изпили и са продали откраднатите инструменти и други вещи на анонимни купувачи на  битпазар)?!  Защо и в този случай се отказва разследване, след като има други данни дадени, например от съучастник и  извършителят е станал известен на обществеността).

Отказвайки да образува досъдебни производства, прокуратурата насочва жертвите на престъпленията да си търсят правата не от държавните институции, а самостоятелно по частен път или чрез адвокатски и други услуги. Стремглаво се увеличиха пострадалите, които бяха лишени от достъп до правосъдие, преди всичко сред хилядите  бедни български граждани, които не са в състояние да си платят съдебните такси и адвокатските услуги. Така на практика се оказва, че държавата, освен че не е в състояние да се справи със задълженията си към обществото, но се и отказва от функцията си да защитава живота, здравето, имуществото и честта на гражданите.

Голяма част от гражданите загубиха доверие в полицията и прокуратурата, масово престанаха да заявяват престъпленията и търсят медиите. Понастоящем, средствата за масово осведомяване разполагат с най пълната и точна информация за престъпността в България. Все още си задаваме въпроса – ще започне ли някога прокуратурата да се самосезира и да организира съответни проверки и разследвания по данни от средствата за масова информация, в т.ч и от Интернет?

Настояваме прокуратурата да бъде реформирана, но с отчитане мненията на  обществеността и преди всичко на жертвите на престъпленията. Нека забравим за практиката - „...глас в пустиня” и за поговорката „...кучетата си лаят-кервана си върви...”! Реформата би следвало да започне с преориентиране на наказателното законодателство към защита на невинните жертви на престъпленията, а защитата на правата и интересите на извършителите на престъпленията да се насочи изцяло за тяхна сметка към други субекти (адвокатурата, обществените защитници, неправителствените организации). Прокурорите трябва да престанат да бъдат пазители на правата на престъпниците за сметка на данъкоплатците и да влязат в ролята си на държавни обвинители и пазители на обществените интереси от престъпността. Убедихме се, че прокурорите сами не могат да реформират своята дейност така, че  да я подчинят на интересите на обществото. В техните досегашни т.н. реформи  ТЕ се грижат да „усвояват  европейски средства”,  да търсят форми за сменяване на  „постовете” си, да си създават удобства и да си повишават доходите. Подценяват високомерно общественото мнение, считат се за непогрешими и за „носители на истината от първа инстанция”..
Този стил е възприет от прокуратурата и в техните основни документи -постановленията, както и във формалните отговори при обжалване на тези постановления. В постановленията злоупотребяват, може би нарочно, насищайки ги с текстове(чл.ал.т.б., във вр. с чл.ал.т.б. и т.н.) от законите, което затруднява обикновените граждани да разберат същността на заключенията.  За няколкото прокурорски инстанции, пред които по закон може да се обжалват решения на прокурор в пълна сила важи поговорката – „гарван, гарвану око не вади”.

Непростимата вина на правосъдието и преди всичко на прокуратурата на Република България, е че се допусна безнаказано да се разграби и унищожи държавната собственост и природните ресурси на България. Общоизвестни са примерите за големите приватизационни далавери, за неизгодните концесионни сделки, за далаверите при обществените поръчки, за корупционните и други престъпни схеми, за организираните престъпни групи, мафиотски структури и нови форми на престъпна дейност. Къде беше и къде е сега основният защитник на обществените интереси - прокуратурата? Защо се допусна чрез законите  да се осигурят условия за извършване и прикриване на престъпления? Компетентни ли са прокурорите да противодействат на престъпността в съвременните условия.?    

Изводът, който имат основание да направят жертвите на престъпленията и други граждани за обществената полезност от работата на прокуратурата е само един – такова законодателство и такава  прокуратура като днешните не им трябват.


На прокурорите добре им е известно, че Тях обществото ги издържа и, че му са ясни обществените практики за отстраняване на онези, които не се съобразяват с интересите на работодателите си.  Необяснимо е защо в прокуратурата се правят, че за тях не се отнася тази общоизвестна практика. Очевидно е, че с действията и бездействието си самите те предизвикват негативни обществени настроения и напрежение, което може да доведе до разрушаване на държавността!


Забележка 1: Авторът на тази публикация има личен и професионален интерес  към тематиката на примерите маркирани в текста по горе и в други подобни.


Забележка 2: Някои от обсъжданите от гражданите дискусионни въпроси по направените в тази публикация предложения за реформиране на прокуратурата са засегнати по долу в коментарите на автора .



Някои свързани публикации:
         - ДА ПОДКРЕПИМ бай ПАНЧО БОЖКОВ ОТ с. СМОЛСКО,
         - НОВИТЕ „ГЕРОИ” на село СМОЛСКО
         - СИГНАЛ за възникнало обществено напрежение ,
         - УНИЩОЖИТЕЛИ НА СРЕДНОГОРИЕТО ,
       - ФИНАНСОВО БЕЗХАБЕРИЕ ИЛИ БЮДЖЕТНИ ДАЛАВЕРИ В ОБЩИНА МИРКОВО,
         - ГОЛЕМИЯТ УЛОВ НА ДРЕБНИ ШАРАНИ


24.06.2015 г.                                  автор: Димитър Ганчовски



         


събота, 23 май 2015 г.

КАКВО НИ ОСТАНА ДА ПРАВИМ С ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА в с.СМОЛСКО


Някои анонимчици ни убеждават, че в това село нямало престъпници, имало само „добри хора” и някой като мен, който иска да бъде забелязан ги „клевети, плюе и тормози”, даже си позволява да „плюе държавата и институциите”. Категорично задават и риторичния въпрос  – „как го търпят в това село”.

Аз пък  задавам въпроса - докога ще търпите анонимно и ненаказуемо да ви крадат, ограбват и подлагат на психически тормоз и  заплахи? Тези „добри хора” са си създали обкръжение със зависими свои защитници и помагачи, като им оказват някакви услуги, устройват им угощения с някакъв дивеч или им съдействат да си намерят работа. Не сте ли гледали във филма как това го е правил Ал Капоне ?! Не че „нашите” са толкова умни, но трябва да признаем, че случайно или не, но понякога им се получава. 

Някой трябва да обясни на анонимните защитници, че за лъжесвидетелство, за подпомагане и съучастничество при извършване на престъпления, за укривателство на ... се носи наказателна отговорност, разбира се ако прокуратурата реши.

Не ви ли стана ясно, че неуловимите крадци, които почти всяка седмица разбиват и обират къщи в Смолско са местни или са свързани с местните.  Никой не съдейства на полицията и защо ли да го прави, като им е известен резултата - в общия случай  постановление на прокурора за отказ или прекратяване на разследване и обяснения с членове, алинеи, точки, букви. Само, че дето извършителите остават ненаказани?

Не стана ли ясно, че онези които анонимно измамиха собствениците на необработваеми земеделски земи и получаваха субсидии за чужди хиляди декари са от Смолско ?. Не стана ли ясно, че някой анонимен държавен чиновник от Държавен фонд земеделие ги е подпомагал при измамите? Не разбрахме ли, че общинската власт е проспала неправомерното обсебване на общинските земи, за които също са получавани европейски субсидии? Цари пълно мълчание.

На всички нас пък и от медиите ежедневно ни става известно, че престъпниците в България са дълбоко проникнали в държавните и общински институции, в т.ч. и в правосъдието, а Смолско дали прави изключение? Че какво трябва да ни е отношението към такава държава?! Ясно е и какво ни очаква всички нас, ако продължаваме да се правим на ...”ни лук яли, ни на лук мирисали...”

Аз пък не се крия, за да не ме  „...забележат”, работя от свое име, професионално съм деформиран като полицейски служител. Затова, съдействам на правосъдието и призовавам всички, които нямат „вземане-даване” с престъпността да съдействат  и да изискват резултати от тези органи . А на другите „ добрите хора” не обещавам „спокойствие”.  

На онези, които ги интересуват подробности по темата, бих препоръчал да се запознаят и с моите публикации относно участието на обществеността в противодействието на престъпността.(виж: http://www.dganchovski.blogspot.com/2012/05/blog-post_06.html ).
    
23.05.2015 г.

Автор: Димитър Ганчовски

събота, 16 май 2015 г.

ДА ПОДКРЕПИМ бай ПАНЧО БОЖКОВ ОТ с. СМОЛСКО!!


Пред очите Ни през последните години "битовата престъпност " в малкото населено място с.Смолско, общ.Мирково неудържимо се развихря. Стотици са вече ненаказаните дръзки кражби. Зачестиха демонстративните побоища.

Районна прокуратура Пирдоп масово отказва държавна защита на жертвите на известни извършители на престъпни деяния.

Ето как работи прокуратурата през погледа на една жертва на престъпление:
                                                                  ДО
                                                                                                                                                                                                                    ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
                                                                  София-област
                                                 
                                              
ЖАЛБА

От Панчо Петров Божков, ЕГН: ................, жител на с. Смолско, общ. Мирково

Относно: Обжалване на Постановление № 0228/2015г. по описа на РП Пирдоп
за отказ да се образува досъдебно производство

На 03.03.2015 г. лицето Венелин Луканов Минкин ме причака в края на селото, когато прибирах козите си от паша. Изненадващо ме нападна с дървета и камъни, псуваше ме и викаше, че ще ме застреля. Уцели ме с един голям камък в крака, повали ме на земята и избяга. Личният лекар ми оказа медицинска помощ, а аз подадох жалба в РП Пирдоп. На 13.05.2015г. получих по пощата Постановление за отказ от прокурор Иван  Иванов.

Аз съм възрастен и беден пенсионер с начално образование. Работил съм като общ работник, хижар, хлебар, шофьор  и козар. Преживявам трудно с пенсията си и затова отглеждам няколко кози. Не мога да си позволя адвокатска помощ. Благодарен съм на онези мои съселяни, които ми помогнаха да разтълкувам постановлението на РП Пирдоп и да напиша тази жалба, под която се подписвам.
Не разбрах нищо от неясните обяснения на прокурора за членове, алинеи, букви и т.н., но от това постановление разбрах, че  държавата не осигурява правосъдие на обикновените хора, които не могат да си платят и не ги защитава от престъпниците. Категорично възразявам и изразявам своето несъгласие с постановлението, както следва:

1.  От този документ разбрах, че прокуратурата отказва да  ме защити срещу заканите и извършения опит да бъда убит защото нямало свидетели и нападателят не признава извършеното.

2. От написаното разбрах още, как Прокурорът подробно описва лъжата на нападателя, че по времето на нападението се е намирал в с.Мирково. Тази лъжа се използва като основание, за да ми се откаже държавна защита. Очевидно е  за всеки жител на с.Смолско, че лицето В.Л.Минкин безпардонно лъже, разчитайки на безнаказаност за извършеното от него умишлено престъпление.

3.Започвам да вярвам, че има нещо вярно в публичните хвалби, от тази фамилия и лично от нападателя, че „никой не може да им направи нищо, защото имат дебели връзки, силни приятели и много пари, за да си купят всеки”.

4.   Не разбирам защо в постановлението са пропуснати фактите, които описват как лицето Венелин Луканов Минкин с тази „законна” пушка реално е застрашавал човешки живот. Не за първи път той използва законното си оръжие, за да ме заплашва. Преди време в планината, където пасях козите и бях задремал, това лице опря дулото на пушката в гърба ми, стреснах се и подскочих, а той ми заяви, че ще ме застреля ( разбира се че и тогава той не беше „поканил” свидетели). През миналата година същият беше направил незаконно стрелбище на пътя, на стотина метра от къщата ми. Преднамерено(отново без свидели) няколко пъти той е стрелял над мен и  стадото ми. Тези факти съм предоставил на полицията, заедно с мишената. Бях уведомен от полицейския началник, че са взели мерки като са го предупредили.  Не зная какво значение има това предупреждение, след като прокурорът заявява,  че по отношение на него „..."в РУ няма образувани преписки”. Аз пък си мисля, че някой има интерес да не му се отнема пушката.

 5.  В постановлението са пропуснати заявените от мен при разпита факти, че вероятната причина за нападението от Венелин Минкин са сигналите, които съм предоставил на полицията. Става дума за извършени от баща му престъпни деяния, на които съм бил очевидец,   както и неговите деяния, които описах  по горе.

 6.  За мен е неприемлива и обидна формалната препоръка на прокурора да търся защитата на живота си по „частен” път. Не разбирам дали не ми се препоръчва да си потърся частни охранители и биячи, които срещу заплащане ще се справят с моя нападател, разбира се като внимават да си свършат работата без свидетели. Но известно е, че аз не мога да си го позволя. При такова отношение на държавното обвинение, считам, че е безсмислено да търся заеми и да продавам имущество, за да наемам адвокати, които да убеждават съдиите, че нападателят лъже. Аз си представям какъв ще бъде изхода от евентуалния съдебен процес, при който  прокурорът смята, че това нападение не е опит за убийство, тъй като камъкът случайно не е попаднал в главата ми, и че не съм останал инвалид със счупени кости, а съм се отървал с т.н. лека телесна повреда в единия ми крак.

7. Учудвам се защо прокурорът не е изяснил лъжата на нападателя и не е предприел съответните законови мерки по отношение на лъжеца и срещу  посочените от него  лъжесвидетели. С тези лъжи не са ли възпрепятствали умишлено органите на правосъдието? В закона не са ли предвидени такива членове, няма ли членове за умишлено подготвяни и извършени престъпления, няма ли членове за закани, реални заплахи със законно оръжие и за извършени опити за убийство? 

8.Обидно ми е, че ни смятат за толкова глупави, за да повярваме, че държавата не може да разследва известен извършител на престъпление, защото нямало свидетели. Че кой престъпник ще свика общоселско събрание-митинг на местопрестъплението, за да осигури свидетели на своята жертва?

Ето как ние правнонеобразованите стотици пострадали от извършените престъпления през последните няколко години в село Смолско си обясняваме защо нямаме никаква  полза от „работата” на правосъдието. Районна прокуратура Пирдоп се оказва непреодолима преграда за жертвите на извършените престъпления. В района на бившата пирдопска околия, където почти всички се познаваме, е налице масово съмнение, че правосъдието е обвързано с престъпниците.

В заключение, заявявам, че у мен се потвърждава недоверието, което цари сред болшинството от моите съселяни към системата на правосъдието, на която плащаме, за да защитава живота ни, честта, здравето и имуществото ни, а когато потърсим държавна защита масово ни се отказва.  Присъединявам се към мненията на огромната част от обществото, че такава правозащитна  система не ни е нужна.

И аз, като много други отказвам да съдействам в бъдеще на т.н. правозащитни  органи, които на практика закрилят престъпниците и способстват да бъдат изтребвани в т.ч. и физически онези, които се осмелят да потърсят защита от държавните органи и им предоставят данни за извършени престъпления.


14.05.2015 г.
                                                                                Подпис:_____________

                                                                                                /Панчо Божков/