ТЪРСАЧКА
за
жертви на престъпления

Търсачка за Жертви на престъпления

Custom Search

Сигурността на гражданите и бизнеса

УВАЖАЕМИ,
Нека да си напомняме настойчиво защо плащаме на Полицията!
Не пренебрегвайте правото си:
"Който плаща,...... той поръчва музиката" !!

РЕКЛАМИ от Google

ПРЕГЛЕД на рекламите


Търсене в този блог

Зарежда се...

понеделник, 8 август 2016 г.

МАФИОТСКИТЕ СТРУКТУРИ В БЪЛГАРИЯ

Същност и начин за противодействие

Самоорганизиращи се престъпни мафиотски структури с активното участие на политиците, държавната и общинска администрация само за няколко години заляха цялата страна. Възникването на мафията в България започна със създаването на организирани престъпни групи(ОПГ) през 80-те години на 20-ти век. Социалистическата икономическа система в крайния стадий на своето развитие осигури достатъчно материални и финансови средства и ресурси за поддържането на нормален стандарт за съществуване на цялото българско население. Създадени бяха условия за незаконно присвояване на благата от общата собственост и осигурените запаси от отделни длъжностни лица, които започнаха да се самоорганизират в престъпни групи. Разгърна се т.н. стопанска престъпност, на която правосъдието и полицейските органи успяваха да оказват адекватно противодействие. ОПГ се характеризираха с ефективно структуриране и разпределение на функциите между участниците в престъпната група в зависимост от целите, които преследваха и осъществяваха в процеса на облагодетелстването си за сметка на обществото. Прерастването на ОПГ в мафиотски структури се осъществи след политическите и социално-икономическите промени в България през 1989 год. Организираните престъпни групи постепенно привлякоха в своите редици политици и лица от държавната и общинска администрация, като разшириха функциите си с участието и на държавните институции в разгърналото се ликвидиране и разграбване  на държавната собственост и на ресурсите на страната. За целта системата на правосъдието и другите защитните институции на държавата бяха неутрализирани от престъпността.

Водеща роля в мафиотските структури заеха политическите партии, които умело прилагат т.н. „демократични правила” за легално овладяване и оползотворяване в свой интерес на решаващите властови позиции в държавата. Избирателите на политическите партии продължават неосъзнато да предоставят неконтролируеми управленски функции на предварително определени лица от мафиотските структури. За целта избирателната система ефективно се манипулира от движещите сили на тези структури. Основните цели на самоорганизиращата се мафиотска престъпност са лично облагодетелстване на ръководителите им и участниците в тях за сметка на природните ресурси, на  държавните институции, и на други икономически субекти. Изпълнителните функции по незаконното придобиване и разпределение на парите и другите блага се предоставят на легални бизнес структури и други организации, създадени със стопанска цел, които се ръководят от зависими от мафията лица. Защитните функции по опазване на „придобитото” се изпълняват от подставени също зависими длъжностни лица в съществуващите системи на законодателството, правосъдието и контролните органи. Движещият механизъм в мафиотските структури са  разгърнати „добре смазани” корупционни схеми. Ощетените(ограбените) лица от дейността на българската мафия се оказаха широките слоеве от населението, което притежаваше, добре скрити от престъпните управници, съответни дялове от държавната и общинска собственост, природните  ресурси,  материалните и финансови запаси и личната собственост(земеделски земи и недвижими имоти) на гражданите. Масовото ограбване беше легализирано и „узаконено” с помоща на подкупните медии чрез популяризиране на измамните правила на съвременния капитализъм приложени в България под формите на т.н. приватизация, концесии, обществени поръчки, лобизъм, либерализация, глобализация, търгове, конкурси, лихварство(кредитиране) и други действащи  похвати на международната икономическа и финансова престъпност. Посегателствата срещу живота, здравето и честта на гражданите с несъществени изключения останаха извън обхвата на мафиотските структури и са предмет на битовата престъпност, упражнявана от маргинализирани групи от опростачени обществени слоеве, необразовани, алчни и жестоки, оскотяли човеци .

Сферите  на дейност на мафиотските структуриизвършваните далавери се реализират в зависимост от наличието на условия и възможности за създаване на такива, които способстват безнаказуемото прилагане към потърпевшите на измамни действия и подходи и преди всичко в областите, където държавата умишлено е изоставила изпълнението на своите функции. Такива са:
  1.  Природните богатства – продават се на безценица  и се „подаряват” под формата на концесии, за ползване под аренда или наем срещу  символични държавни такси, като:
-          полезните подземни изкопаеми(златни и други руди),
-          скално облицовъчни (гнайс, мрамор, туфи, варовик...) и инертни строителни материали(пясък, чакъл, трошен камък...),
-          минерални води – СПА центрове, бутилиране и продажба,
-          водоснабдяване и канализации -събиране на измислени такси за питейни и отводни води,
-          горска продукция – неконтролируем добив на производствена дървесина и дърва за огрев на населението,
-          земеделски земи и горски площи– отнемане и присвояване, измами с европейски субсидии,
-          крайбрежни терени и туристически обекти- отдаване на концесии, заменки и продажби
-          др.
  1. Спекулативна търговия- купуване и препродаване на неконтролируеми цени:
-          храни и лекарства,
-          стоки за бита(бяла, черна техника,  обзавеждане...,),
-          недвижими имоти(жилища, производствени сгради, складове, поземлени участъци...)
-          автомобили,
-          др..
  1. Услуги за населението- предоставяне, начисляване на задължения, и събиране на произволни такси и надценки за:
-          електроенергия, топлофикация, водоснабдяване,
-          комуникационни услуги,
-          медицински услуги,
-          правни услуги, арбитражни съдилища, частни съдебни изпълнители, охрана,
-          финансови услуги(кредитиране-лихварство), начисляване на задължения и събиране на вземания),
-          образователни услуги(курсове, школи, форуми...),
-          транспортни услуги,
-          ремонтни услуги,
-          др.
  1. Строителство,  производство на стоки и услуги, проектиране, екология, управление на отпадъци и др.- реализиране на необосновани печалби.
  2. Възлагане и изпълнение на обществени поръчки – „на и от правилните лица”.
  3. Усвояване на средства по европейски проекти- измами с конкурси, търгове и отчитане на резултати.
  4. Укриване на данъци и  непрозрачно „оползотворяване от правилните лица” на държавни такси.
Общественото противодействие на мафиотските структури е основния възможен начин да бъде ограничено влиянието им в държавата и постепенно да бъдат неутрализирани и ликвидирани. Един от действените общодостъпни подходи за противодействие на мафията е тоталната информационна война, която ощетените и заинтересовани граждани биха могли да обяват на мафиотските структури. Незаменимо в тази битка е мястото на образованите, честни и непокварени от престъпността млади хора, в т.ч. и на българите зад граница чрез ползването на социалните мрежи. Достатъчно е да се събира адекватна информация(данни за предмета на престъпната дейност, потърпевшите лица, за извършителите и свързаните с тях участници в организираните престъпни групи и конфликта на интереси(по смисъла на закона) с участващите в тях държавни служители и др. факти). С получаваната информация от ощетените близки, приятели, роднини и познати да се организира публично разгласяване и разобличаване на престъпните далавери на мафиотските образования. Ефективен би се оказал координирания натиск от сдружения на потърпевши и заинтересовани лица, които могат да се обособят в целеви интернет групи и организирано да потърсят съдействие от правозащитни организации и компетентни правителствени институции. Проверени в практиката по противодействието на престъпността са резултатите от добре организирани протестни акции срещу прикриване на случващите се престъпления и безобразия и проявяваното бездействие на държавни и общински структури. Недопустимо е обществото да оставя в забвение престъпната дейност на мафията, на което тя разчита, и да не подкрепя ощетените лица в действията им по търсене на отговорност от виновните лица. Правилото е недвусмислено - обществото чрез своята държава следва да върне заграбеното на собствениците и да накаже виновните. Необходимо е публично да се обсъждат адекватни мерки за отговорността на съответните държавни служители.  Полезни биха били професионално изготвените колективни и индивидуални искове, подкрепени от масови обществени допитвания, анкети, официални доказателства и аргументирани сигнали, отправени до съотвените отговорни институции, като омбудсмана, държавните и обществени органи за защита на потребителите, местни и международни правозащитни организации, европейски институции, до некорумпираните органи на правосъдието и др. Фактите за действията на мафиотските структури, с участието на политически партии, следва да се огласяват, а съответните кандидати и организатори публично да се разобличават в предизборните кампании.
Няма съмнение, че ще се намерят подходящи смели, кадърни млади и енергични български граждани, в т.ч. и сред прогонените в чужбина, милеещи за страната си, които  да създадат организация за провеждането на успешна информационна война с мафиотските структури. Струва си да се потърси помощта и на други по възрастни хора с опит и желание да се включат безкористно в тази битка.

07 август 2016г.
автор: Димитър Ганчовски

 Свързани публикации от същия автор: 

понеделник, 2 май 2016 г.

ФАКТИТЕ ЗА НАГЛИТЕ ИЗМАМИ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ...

.виж още..Така, в България, в края на двадесети и началото на двадесет и първи век се разгърна широко мащабна измамна схема наречена демократичен избирателен процес, в чийто мрежи попаднаха множество наивници, повярвали че без особени усилия, образование, опит и умения бързо ще забогатеят. 

неделя, 28 февруари 2016 г.

САМОЗАЩИТАТА И СОЦИАЛНИЯТ МЕХАНИЗЪМ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

Да стартираме Възраждането на Справедливо Общество

Обективният анализ на кризисните симптоми в България сочи, че българското общество се разпада с ускорени темпове и Българската държава, загубила суверенитета си е на път да бъде ливидирана безвъзвратно. През последните 30 години държавата се превърна в мафиотска структура. Босовете на българската мафия се позиционираха в т.н. политически партии, които завзеха политическата власт чрез подставени лица, а техните незаконно забогатели кукловоди завладяха финансовите, икономическите, природните, информационните  и другите ресурси на обществото. Наложена беше повсеместна диктатура от престъпността над населението. Разграбена беше държавната собственост, създавана в интерес на обществото през годините от обикновените трудови хора. Установена беше  защитавана от законодатеството практика на системно ограбване на частната собственост(земи, жилища, средства за производство, животни, имущество) на беззащитните граждани. Съпротивителните сили на обществото бяха неутрализирани, правосъдието се отказа да защитава жертвите на престъпленията, а законодателството беше поставено под влиянието на мафията. 

Отчуждението, егоизма, индивидуализма и опростачването на широки слоеве от населението се превърнаха в основни движещи сили на стремглавото разложение на българското общество. Традиционните ценности, присъщи на българите от недалечното минало, като човещина, солидарност, взаимопомощ, справедливост, трудолюбие, честност, зачитане „правото на другия” и моралните принципи, декларирани в десетте божии заповеди  бяха отречени от „съвременните „човечета”, като остаряло поведение на  „наивници”. На пиедистал бяха издигнати парите и привнесените отвън стремежи към забогатяване за сметка на другите. Големи маси от алчни, агресивни, необразовани, посредствени и невъзпитани обществени слоеве с преобладаващо участие на младото поколение бяха въвлечени по примерите на управляващите в незапомнена масова престъпност – кражби, грабежи, измами, скандали, обиди, побоища, убийства и различни други антиобществени прояви. 

Предателството на националните интереси и незаконната разпродажба на природните ресурси и обекти от държавната собственост се наложиха като ненаказуема практика сред управляващите. В държавните  институции безцеремонно се спекулира с изопачения правен прицип –„всичко което не е забранено е разрешено”, а „забраненото” разрешиха с нови закони и изменение на съществуващи.

За сега необявената гражданска война в България я спечели българската мафия, която успешно се погрижи да си осигури достатъчен брой помагачи-съратници. За това бяха приложени изпитаните мафиотски правила за създаване на разностранни зависимости сред работещите в държавната, общинската  администрация, в бизнеса, медиите и в обществените организации. Насаждане на страх сред хората от финансови загуби и страх от загуби на обществени позиции се наложи като основен механизъм за притъпяване на справедливите реакции на обществото. Мафиотските структури прилагат разнообразни схеми за заблуждаване на избирателите и международните институции, чрез изопачени демократични процедури и фалшифициран избирателен процес. Така, те умело прикриха финансовите си машинации при разграбването на България зад прокламираните цели за демократично устройство на страната.

Независимите от престъпността граждани, наричани в тази статия - нормални българи силно намаляха и преминаха в „нелегалност”. В тази обстановка да си независим и свободен гражданин стана опасно, а защита от държавните институции, от профсъюзни и други обществени организации не може да се очаква. Опасно е вече дори да се споменават факти със замесени в тях имена на престъпници, както и да се сигнализират отговорните институции за извършени престъпления. Гласността се превърна във фалшив принцип, а демокрацията във фасада прикриваща тоталната диктатура  над нормалните българи. Правосъдието не само не защитава жертвите на престъпността, но ги и наказва(съди ги „за клевета”, налага им глоби, присъжда да заплащат съдебни  разноски, и суми за „уронване на достойнство” и „доброто име” на извършителите и за лъжливи пропуснати ползи от тях и т.н.). 

Призивите и лозунгите за единство на нацията останаха отдавна забравени върху сградата на парламента. Всеки се стреми да оцелее поединично, избягвайки конфликтните ситуации със силните на деня. Българското общество беше силно разслоено, обособи се крайно несправедлива класова структура – политическа класа, олигарси, незаконно забогатяли лица и обсужваща ги прослойка от добре заплатени журналисти, подставени мениджери  и други помагачи- „бели якички”. От страната на измамените и ограбените се оказаха милиони емигранти и огромно множество от крайно бедни и болни хора.  Обединението на това българско общество около единна национална кауза е трудно постижимо в обозримо бъдеще.

При очерталата се в страната твърде неблагоприятна ситуация, за да се прекрати по нататъшното разпадане на българското общество е необходимо да започне  възстановяването на социалната справедливост и да се потърси отговорност от виновниците за разграбването на държавата, а заграбеното да се върне на техните собственици. Твърде късно е това да стане със средствата на убеждението и просвещението, както и да се разчита на манипулираното законодателство и зависимото правосъдие. 

Възраждането на разстроеното българско общество трябва да започне отначало с изграждането  на елементарните клетки на независимо гражданско общество. Оказва се, че един от най адекватните в случая  подход е организиране на самозащита на основата на отделни неголеми профилирани обществени формирования. Онези от тях, които имат сходни интереси, при определени условия, биха могли да се обединят и самозащитата да  прерасне в масови протести и революционни действия за отстраняване на мафиотските структури от властта. 

Естественият принцип за изграждане на обществени образования за самозащита в случая е, че – „преди да се обединим трябва да се разединим”. Такива образования биха могли  да се изградят на основата на общи интереси на съставляващите ги индивиди и организации и да  преследват еднакви цели, основната от които да е неутрализиране влиянието на политическите партии в обществения живот, изолирането и заменянето им с организации от професионалисти, специалисти, общественици, интелектуалци, експерти в определени области. Предназначението им е да се самоорганизират техните членове, за да се защитават самостоятелно в случаите когато отговорните държавни органи им отказват да защитават  техните законни права, в т.ч. и от престъпни посегателства върху живота, здравето, имуществото, честта. Съвместно да отстояват своите икономически, финансови, културни, научни и други специфични интереси. Такива формирования могат да се изграждат по подобие на групите в социалните мрежи, обществените, научните съвети, съюзи, браншови сдружения, асоциации, кооперации със стопански цели, самодейни културни организации и др. 

Дейностите по самозащитата биха могли да се осъществяват чрез:
-       публичен информационен обмен на опит по конкретни казуси;
-       организиране на целеви събития, масови протести и други организирани противодействия;
-       организиране на доброволни отряди за противодействие на битовата престъпност в малките населени места;
-       оказване на обществена подкрепа при конкретни случаи на нарушаване на граждански и законни права на членове на група за самозащита;
-       оказване на обществен натиск върху отговорните институции за изпълнение на техните задължения относно защита на законни интереси на членове на групите;
-       оказване на обществен натиск за търсене на отговорност от виновни длъжностни лица;
-       сигнализиране на отговорни институции за подготвяни и извършени престъпления в т.ч. и от държавни служители;
-       оказване на законен натиск за изменение на закони, способстващи нарушаване на правата и интересите на нормалните граждани;
-       предоставяне на услуги на преференциални цени при определени условия;
-       оказване на SOS помощ за спешно нуждаещи се членове на групи за самозащита;
-       други.  

Оценката за полезността на обществените образования за самозащита се формира чрез даване на широка гласност за тяхната дейност, за постигнатите практически резултати, за тяхната компетентност и ефективност.  Специфични характеристики на клетките на гражданското общество са непримиреноста към опитите да бъдат „яхнати” от икономически и политически субекти, както и възможностите за финансовата им самоиздръжка. Обществената им значимост зависи от  независимостта им от политическите партии, от държавните институции, от пропагандни и разузнавателни центрове, за разлика от т.н. неправителствени организации, финансирани от чуждестранни физически и юридически лица, организации, корпорации. 

Публичното разобличаване на мафиотски, икономически и политически зависимости е подходящ метод за изолиране на обществено вредните и фалшиви организации за самозащита.

Повече време за губене няма! Убедихме се, че е безсмислено да изчакваме някой друг да ни оправи! Хайде да се освободим от апатията и социално-политическия нихилизъм. Да се събудим и да излезем вече от обхваналия ни дълбок летаргичен сън и да вземем съдбата си в свои ръце! Да не забравяме поговорката, че „...съдбата на давещия се е в ръцете на самия давещ се..”.

Автор:  Димитър Ганчовски

неделя, 3 януари 2016 г.

НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е ВЪОРЪЖЕНА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е ВЪОРЪЖЕНА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Как да избегнем революционния подход за смяна на виновниците за разрухата на България Сред множеството причини за икономическата, полит...

вторник, 4 август 2015 г.

КАК И КОЙ МОЖЕ ДА РЕФОРМИРА ПРАВОСЪДИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Всеобщоизвестно е, че българската правосъдна система не работи нормално. 
Тези, които са нарочени да я реформират не знаят как да го направят и вече повече от две десетилетия „тъпчат на място” и се упражняват за сметка на обществото. 
В законодателството се работи „на парче”; измислят се субективни норми, умишлено насочени към определени интереси, които преследват "нечисти" цели и представляват сами по себе си „кръпки”, изискващи сложни тълкувания и водещи до убъркване на обществото и на прилагащите ги субекти в практиката. 
В крайна сметка законодателството главоломно се отдалечи от преките му потребители и се превърна за преобладаващата част от населението в неразбираеми "писания" за защита на несъществуващи права. Ориентирано беше изцяло в полза на извършителите на престъпления, така, че огромната част от престъпниците остават ненаказани. 

  Причините за тази немощ в правосъдието се корени в сбъркания подход, наложен от новите „реформатори”. Специалистите с юридическо образование и квалификация, без да притежават управленски опит и адекватни научни познания не могат сами да реформират правосъдието!. 
Реформирането на системата на правосъдието  е присъща задача за кибернетици и специалисти по управление на проекти. Съществуват достатъчно цялостно разработени методологии, стандарти и проекти, успешно внедрени в страните от ЕС. За съжаление, европейски средства за такива проекти бяха похарчени от всички структури на правосъдието и поддържането на обществения ред, както за съдилищата и затворите, така и за прокуратурата и полицията, но не бяха постигнати очакваните от обществото резултати. Причината за това е ясна – и тази „печеливша” дейност беше узурпирана чрез т.н. обществени поръчки от случайни, некадърни и лъжливи изпълнители и бенефициенти по проектите, които свеждаха реформата преди всичко за закупуване на технически средства и до автоматизиране обработката на информацията в огромните архиви (дела, преписки и картотеки). Останаха нереформирани целите, произтичащите от тях функции, задачи, ресурси, процеси и тяхната взаимосвързаност с общественозначимите резултати от дейносттта на отделните структурни подразделения на правосъдието.

Правосъдието е сложна организационна система и следва  да бъде реформирана като се използва класическия системен подход. На  основата на предварително извършен задълбочен системен анализ трябва обективно да бъдат изявени недостатъците и да бъдат дефинирани предложения за усъвършенстване, касаещи:

-          Главната цел – необходимо е да се пренасочи изцяло към потребностите на обществото от правосъдие; да се преориентира към защита на правата на пострадалите лица и налагане на адекватни наказания на виновните;

-   Подцелите на отделните относително самостоятелни организационни структури(съд, прокуратура, разследващи органи, полиция) следва да се детайлизират, като се обвържат с постигането на главната цел;

-         Дейностите- изпълняваните функции и задачи  трябва да се свържат с реални срокове и  условията(предпоставките) за тяхното изпълнение, както и с човешките и другите необходими ресурси за постигане на предвидените резултати и  подцели;

-        Процесите – да се обосноват стратегии, методологии, технологиии, ресурси, ограничения и организация на функциониране на правосъдната система, които да се отразят в съответна нормативна уредба(закони, правилници, наредби, инструкции, и др. нормативни актове). За да се избегнат непълноти и пропуски, процедурите(алгоритмите на функциониране), следва да се дефинират ситуативно, като последователност от взаимно обуславящи се събития, както и от относително самостоятелни събития. Всяка от процедурите започва от начално пораждащо събитие и приключва с краен очакван резултат;

-           Мениджмънта – Да се специфицират изискванията към кадровите и другите необходими ресурси; да се организира извършването на непрекъснат мониторинг, контрол и  ефективно взаимодействие с други държавни институции; особено внимание да се отдели на разработката на  критерии за извършване на независими оценки на постигнатите резултати и тяхното съответствие на  подцелите на организационните структури и на главната цел на правосъдието. Научно обоснованият мениджмънт изиска непрекъснато проследяване  и поддържане на правилните логически връзки между дейностите, ограниченията, необходимите ресурси и постигнатите резултати и подцелите на всеки един от структурните елементи на правосъдието.

Европейските стандарти задължително изискват изграждане и поддържане на ефективна система за връзки с обществеността и осигуряване на гласност за работата на правосъдието. Предложенията за реформиране би следвало да се подложат на разширено обществено обсъждане и съгласуване.

Заключение: Не е възможно да бъде изградена нова съвършенна система, както и усъвършенстването на съществуващи системи,  в случаите когато не се прилага правилно класическия системен подход!
Непознаването, пренебрегването и неправилното прилагане на системния подход е основната причина за неуспешното реформиране досега на правосъдието на РБългария. Несъмнено е,  че отговорните европейски институции ще продължат да дават неудовлетворителни оценки на българската правосъдна система, ако нейната реформа не я извършат квалифицирани и опитни специалисти по системен анализ и проектиране на сложни организационни системи.

Свързани публикации: 
               1. ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА
               2.Сбърканата реформа в полицията
              3.Хронология на реформата в МВР.
              4.Негативните резултати от реформата в полицията
              5.Стратегическите грешки в реформата на полицията
            6.Дискусионни Проблеми в Реформата на  Полицията

Забележка:  Конкретни факти, оценки и предложения са описани по долу в коментарите на автора.

03 август 2015 г.
Бургас,

автор Димитър Ганчовски 

събота, 27 юни 2015 г.

ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

НИЕ, обикновените граждани на съвременна България, които станахме жертви на разюзданата битова престъпност напоследък, считаме че имаме конституционно право публично да изразим мнения за резултатите от работата на Прокуратурата на Република България. Надявам се, че направените в тази публикация критични оценки и предложения ще се окажат полезни .

Аз, като един от многото пострадали от престъпността,  се присъединявам към крайното обществено мнение, че в България за обикновените граждани „правосъдие няма”. За това  основната вина е на „сбърканото” законодателство и на прокуратурата.  

Правозащитната функция на държавата неволно или нарочно беше изцяло ориентирана към защита на „правата” и интересите на извършителите на престъпленията. Затова допринесе и липсата на концептуално мислене сред самопровъзгласилите се „демократични” законодатели.
Държавата постепенно се отказа от защитата на невинните жертви на престъпленията. Прокуратурата от държавен обвинител косвено се превърна в труднопреодолима преграда за достъп до правосъдие. Основната ежедневна работа на прокурорите се свежда до съчиняване на откази  на исканията на гражданите. Заключенията на прокурорите за отказ са безапелативни и нетърпящи възражения. Преобладаващият аргумент, използван при отказите им е -  „ липса на достатъчно данни...”, без да се съобразяват с очевидните данни за извършеното престъпление. Например, налице са неопровержими данни за извършен палеж на лично имущество. Има очевидец, който е разпознал извършителя и е дал съответни показания. Прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител и изчаква повече от година неясно още какви други данни, за да приключи делото. Най често в тези случаи се прекратява разследването поради „неоткриване на извършителя!

Примерите за прокурорски отказ да бъдат разследвани установените извършители  от пострадалите или от други граждани са твърде много.
Например – направена е закана за убийство, последвана от осъществен опит за убийство. По щастливо стечение на обстоятелствата с използваното средство е нанесена само телесна повреда на жертвата. Извършителят е съсед на пострадалия и се е „погрижил” да няма свидетели на деянието му. Извършил е нападението през деня и не е скривал физиономията си от жертвата. Нападателят дава лъжливи показания пред полицейския служител, твърдейки, че по това време е бил в съседното населено място и посочва фалшиви свидетели. Без да бъдат изяснени лъжливите показания и да се потърси наказателна отговорност на тези които лъжат, следва отказ от прокурора да се разследва случая. Друг фрапиращ  пример за отказ от разследване – група лица са обсебили хиляди декари чужди необработваеми земеделски земи, за които няколко години са получавали европейски субсидии. Ощетени са хилядите собственици на земите. Мошениците от тази група са измамили отговорните институции чрез деклариране на неверни данни. Собствениците на тези земи не са им предоставяли право за ползване по законовия ред. Мошениците са подпомагани от представители на местната власт и на съответната отговорна държавна институция. Абсурдните заключения в постановленията на прокуратурата по тези и други общественоизвестни случаи е показателно за компетентността на прокурорите и готовността на законодатеството адекватно да се противодейства на новите форми на престъпна дейност. Възникват обосновани обществени съмнения, че престъпността значително е изпреварила  правозащитната система в много отношения. Това съмнение се потвърждава от липсата на резултати при симулираното противодействие на  престъпленията, извършвани в общините и кметствата, в областта на земеделието, горите, екологията,  измамите при усвояване на европейски средства, укриване на приходи и данъци при осъществяването на концесионни сделки, стопанисване и изсичане на горите, търговия с дървени материали и т.н.!?.

Потвърждава се и друго крайно обществено становище, че през последните години „няма наказани виновни лица”. Излиза, че жертвите на престъпленията в своите жалби и добросъвестните граждани в своите сигнали - доброволни заявления за извършени престъпления, лъжат и клеветят „невинните” престъпници, а прокуратурата услужливо се заема да обвинява „клеветниците”, с други думи да „запушват устата на доносниците”.
Много риторични въпроси могат да се отправят към прокуратурата относно наказателната отговорност, като например: търсена ли е  наказателна отговорност за измамите на гражданите и държавата от: строителни предприемачи, от финансови институции, от ползватели на земеделски земи, от работодателите в сивия сектор на икономиката, от „приватизаторите” и купувачите с „мръсни пари” и т.н. Анализира ли се от прокуратурата законовата уредба с цел установяване и отстраняване на нормативни регламенти, способстващи извършване на престъпления. Сигнализирани ли са за такива регламенти законодателите?  

Недостатъците в разследването при събирането на доказателства, често се оправдават с отказ или прекратяване поради липса на свидетели на жертвата. Че кой ли престъпник  извършва замислените от него престъпления пред свидетели, които ще се съгласят да подкрепят показанията на жертвите. Чие е задължението да се търсят свидетели и други доказателства?!  

Масова практика на прокуратурата е да образува досъдебни производства срещу неизвестни извършители  и  разследването да се протака и прекратява, най често с аргумента - ”.... поради неоткриване на извършителя”. Тази  прокурорска практика потвърждава  убеждението сред жертвите на огромния брой битови престъпления, че разследващите органи в България са неспособни да противодействат на престъпниците. С тази практика някои прокурори имат възможност да покровителстват,  поради различни съображения, определени извършители на престъпления. За прекратяване на разследването крайно субективно се прилагат законните основания за това.
 Например, при разследването на  кражбите и грабежите се изисква от полицията да се установяват и изземат откраднатите вещи и средствата, които са  използвани за  извършване на престъпленията и да се представят в качеството на веществени доказателства, в противен случай следва прокурорски отказ.  Ами, ако тях вече физически ги няма(например откраднатия алкохол са го изпили и са продали откраднатите инструменти и други вещи на анонимни купувачи на  битпазар)?!  Защо и в този случай се отказва разследване, след като има други данни дадени, например от съучастник и  извършителят е станал известен на обществеността).

Отказвайки да образува досъдебни производства, прокуратурата насочва жертвите на престъпленията да си търсят правата не от държавните институции, а самостоятелно по частен път или чрез адвокатски и други услуги. Стремглаво се увеличиха пострадалите, които бяха лишени от достъп до правосъдие, преди всичко сред хилядите  бедни български граждани, които не са в състояние да си платят съдебните такси и адвокатските услуги. Така на практика се оказва, че държавата, освен че не е в състояние да се справи със задълженията си към обществото, но се и отказва от функцията си да защитава живота, здравето, имуществото и честта на гражданите.

Голяма част от гражданите загубиха доверие в полицията и прокуратурата, масово престанаха да заявяват престъпленията и търсят медиите. Понастоящем, средствата за масово осведомяване разполагат с най пълната и точна информация за престъпността в България. Все още си задаваме въпроса – ще започне ли някога прокуратурата да се самосезира и да организира съответни проверки и разследвания по данни от средствата за масова информация, в т.ч и от Интернет?

Настояваме прокуратурата да бъде реформирана, но с отчитане мненията на  обществеността и преди всичко на жертвите на престъпленията. Нека забравим за практиката - „...глас в пустиня” и за поговорката „...кучетата си лаят-кервана си върви...”! Реформата би следвало да започне с преориентиране на наказателното законодателство към защита на невинните жертви на престъпленията, а защитата на правата и интересите на извършителите на престъпленията да се насочи изцяло за тяхна сметка към други субекти (адвокатурата, обществените защитници, неправителствените организации). Прокурорите трябва да престанат да бъдат пазители на правата на престъпниците за сметка на данъкоплатците и да влязат в ролята си на държавни обвинители и пазители на обществените интереси от престъпността. Убедихме се, че прокурорите сами не могат да реформират своята дейност така, че  да я подчинят на интересите на обществото. В техните досегашни т.н. реформи  ТЕ се грижат да „усвояват  европейски средства”,  да търсят форми за сменяване на  „постовете” си, да си създават удобства и да си повишават доходите. Подценяват високомерно общественото мнение, считат се за непогрешими и за „носители на истината от първа инстанция”..
Този стил е възприет от прокуратурата и в техните основни документи -постановленията, както и във формалните отговори при обжалване на тези постановления. В постановленията злоупотребяват, може би нарочно, насищайки ги с текстове(чл.ал.т.б., във вр. с чл.ал.т.б. и т.н.) от законите, което затруднява обикновените граждани да разберат същността на заключенията.  За няколкото прокурорски инстанции, пред които по закон може да се обжалват решения на прокурор в пълна сила важи поговорката – „гарван, гарвану око не вади”.

Непростимата вина на правосъдието и преди всичко на прокуратурата на Република България, е че се допусна безнаказано да се разграби и унищожи държавната собственост и природните ресурси на България. Общоизвестни са примерите за големите приватизационни далавери, за неизгодните концесионни сделки, за далаверите при обществените поръчки, за корупционните и други престъпни схеми, за организираните престъпни групи, мафиотски структури и нови форми на престъпна дейност. Къде беше и къде е сега основният защитник на обществените интереси - прокуратурата? Защо се допусна чрез законите  да се осигурят условия за извършване и прикриване на престъпления? Компетентни ли са прокурорите да противодействат на престъпността в съвременните условия.?    

Изводът, който имат основание да направят жертвите на престъпленията и други граждани за обществената полезност от работата на прокуратурата е само един – такова законодателство и такава  прокуратура като днешните не им трябват.


На прокурорите добре им е известно, че Тях обществото ги издържа и, че му са ясни обществените практики за отстраняване на онези, които не се съобразяват с интересите на работодателите си.  Необяснимо е защо в прокуратурата се правят, че за тях не се отнася тази общоизвестна практика. Очевидно е, че с действията и бездействието си самите те предизвикват негативни обществени настроения и напрежение, което може да доведе до разрушаване на държавността!


Забележка 1: Авторът на тази публикация има личен и професионален интерес  към тематиката на примерите маркирани в текста по горе и в други подобни.


Забележка 2: Някои от обсъжданите от гражданите дискусионни въпроси по направените в тази публикация предложения за реформиране на прокуратурата са засегнати по долу в коментарите на автора .



Някои свързани публикации:
         - ДА ПОДКРЕПИМ бай ПАНЧО БОЖКОВ ОТ с. СМОЛСКО,
         - НОВИТЕ „ГЕРОИ” на село СМОЛСКО
         - СИГНАЛ за възникнало обществено напрежение ,
         - УНИЩОЖИТЕЛИ НА СРЕДНОГОРИЕТО ,
       - ФИНАНСОВО БЕЗХАБЕРИЕ ИЛИ БЮДЖЕТНИ ДАЛАВЕРИ В ОБЩИНА МИРКОВО,
         - ГОЛЕМИЯТ УЛОВ НА ДРЕБНИ ШАРАНИ


24.06.2015 г.                                  автор: Димитър Ганчовски



         


събота, 23 май 2015 г.

КАКВО НИ ОСТАНА ДА ПРАВИМ С ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА в с.СМОЛСКО


Някои анонимчици ни убеждават, че в това село нямало престъпници, имало само „добри хора” и някой като мен, който иска да бъде забелязан ги „клевети, плюе и тормози”, даже си позволява да „плюе държавата и институциите”. Категорично задават и риторичния въпрос  – „как го търпят в това село”.

Аз пък  задавам въпроса - докога ще търпите анонимно и ненаказуемо да ви крадат, ограбват и подлагат на психически тормоз и  заплахи? Тези „добри хора” са си създали обкръжение със зависими свои защитници и помагачи, като им оказват някакви услуги, устройват им угощения с някакъв дивеч или им съдействат да си намерят работа. Не сте ли гледали във филма как това го е правил Ал Капоне ?! Не че „нашите” са толкова умни, но трябва да признаем, че случайно или не, но понякога им се получава. 

Някой трябва да обясни на анонимните защитници, че за лъжесвидетелство, за подпомагане и съучастничество при извършване на престъпления, за укривателство на ... се носи наказателна отговорност, разбира се ако прокуратурата реши.

Не ви ли стана ясно, че неуловимите крадци, които почти всяка седмица разбиват и обират къщи в Смолско са местни или са свързани с местните.  Никой не съдейства на полицията и защо ли да го прави, като им е известен резултата - в общия случай  постановление на прокурора за отказ или прекратяване на разследване и обяснения с членове, алинеи, точки, букви. Само, че дето извършителите остават ненаказани?

Не стана ли ясно, че онези които анонимно измамиха собствениците на необработваеми земеделски земи и получаваха субсидии за чужди хиляди декари са от Смолско ?. Не стана ли ясно, че някой анонимен държавен чиновник от Държавен фонд земеделие ги е подпомагал при измамите? Не разбрахме ли, че общинската власт е проспала неправомерното обсебване на общинските земи, за които също са получавани европейски субсидии? Цари пълно мълчание.

На всички нас пък и от медиите ежедневно ни става известно, че престъпниците в България са дълбоко проникнали в държавните и общински институции, в т.ч. и в правосъдието, а Смолско дали прави изключение? Че какво трябва да ни е отношението към такава държава?! Ясно е и какво ни очаква всички нас, ако продължаваме да се правим на ...”ни лук яли, ни на лук мирисали...”

Аз пък не се крия, за да не ме  „...забележат”, работя от свое име, професионално съм деформиран като полицейски служител. Затова, съдействам на правосъдието и призовавам всички, които нямат „вземане-даване” с престъпността да съдействат  и да изискват резултати от тези органи . А на другите „ добрите хора” не обещавам „спокойствие”.  

На онези, които ги интересуват подробности по темата, бих препоръчал да се запознаят и с моите публикации относно участието на обществеността в противодействието на престъпността.(виж: http://www.dganchovski.blogspot.com/2012/05/blog-post_06.html ).
    
23.05.2015 г.

Автор: Димитър Ганчовски