ТЪРСАЧКА
за
жертви на престъпления

Търсачка за Жертви на престъпления

Custom Search

Сигурността на гражданите и бизнеса

УВАЖАЕМИ,
Нека да си напомняме настойчиво защо плащаме на Полицията!
Не пренебрегвайте правото си:
"Който плаща,...... той поръчва музиката" !!

РЕКЛАМИ от Google

ПРЕГЛЕД на рекламите


Търсене в този блог

четвъртък, 19 април 2012 г.

ДИСКУСИОННИ ПРОБЛЕМИ В РЕФОРМАТА НА ПОЛИЦИЯТА


В полицейските среди често се коментират следните въпроси, чийто отговори се нуждаят от широка обществена дискусия :
o       Как така се получи, че законодателството пряко и косвено способства да бъде неутрализирана полицейската дейност насочена към защитата на жертвите на престъпления и да се постигне безпардонна демонстрация на престъпността. Извършва се ежедневно масово ограбване на гражданите и фирмите от финансовите институции в т.ч. от банките, от  телекомуникационните оператори и монополните електроразпределителни, топлофикационни, ВИК, търговски и др. дружества за обслужване на населението както и от държавните структури, извършващи административни, медицински, правни и др. дейности. Това ограбване се извършва безпрепятствено, след едностранно наложени от тях, но одобрени от съответни държавни институции процедурни клаузи и такси, умело завоалирани  в съответни закони, наредби,  договори. Узаконени бяха и различни форми за изнудване на т.н. длъжници на указаните институции и дружества в т.ч. и от лица с престъпно минало, прикрити в частни дружества, обслужващи вземанията на монополите. Така, болшинството от масовите измами и изнудвания продължават да се извършват на „законно основание”, а полицията, прокуратурата и съдебната власт се оказаха безсилни да защитят населението. Обезличена и неутрализирана беше икономическа полиция, което попречи своевременно да се противодейства на корупционните практики при приватизацията и различните форми на разграбване на държавната собственост, измамите на работниците и държавата от новите собственици, спекулативната търговска дейност с лекарства, хранителни стоки и услуги за населението, както и своевременно да се разкрива узаконяването на измамните процедури и престъпния замисъл  при толерирането и оневиняването на престъпна дейност чрез законови регламенти. Заслужава да се извърши задълбочен граждански анализ на обстоятелствата около това как така в законите на РБългария, под егидата за синхронизирането им с Европейското законодателство, бяха създадени условия за процъфтяване на престъпността и каква е ролята в този процес на „адвокатите-законотворци”, на други отделни депутати и  техни лобита в Народното събрание, кметове и общински съветници, както и на други лица, заемащи съответни позиции в държавната администрация.
В ущърб на гражданите и бизнеса продължава да се шири и задълбочава тотална корупция по висшите етажи на властта и сред държавните служители.

o       Освен това, не се ли възползва престъпността от ликвидирането на професионализма в полицията чрез масовите уволнения на хилядите опитни полицейски служители от случайните политически ръководства на МВР. Чрез кадровия разгром на полицията се постигна прекъсване на естественото плавно предаване на професионалния специфичен опит и придобиване на практически умения за противодействие на престъпността от младите полицейски служители. Никой не даде отговор на въпросите - а къде отидоха тези опитни хора, какъв опит имат болшинството от добрите адвокати по наказателни дела и експертите в частните силови структури. Направи ли си труда някой от тези „реформатори” да анализира състоянието на експертния и административния капацитет в полицията и да вземе съответни мерки за осигуряване на адекватни на обстановката възможности на  полицейския състав; какво стана с високото професионално качество на главните полицейски експерти и инспектори.

o        Често коментиран въпрос сред полицейските служители е дали не беше обслужена престъпността с размиването и дублирането на функциите на полицейските органи, до което допринесоха неграмотните управленски упражнения, касаещи непрекъснатите структурни промени и необосновано преразпределение на функции. Тези промени доведоха до вътрешно противоборство, взаимни обвинения между органите на  Националната полиция и изкуствено вменени функции на създадената служба за борба с организираната престъпност, както и със службите за сигурност, което в крайна сметка доведе  до безотговорност и съмнителна резултатност.

o       Не беше ли обезличена Националната полиция чрез отменянето на закона от 1993 г. с който се регламентираше цялостно мястото и дейността й . Притъпено беше вниманието на  обществото от тежката криминогенна обстановка чрез новия сега действащ Закон за МВР, който замени закона за Националната полиция. В този огромен Закон, с неясен за обществото замисъл, правомощията на Националната полиция по противодействието на престъпността и опазването на обществения ред бяха размити сред правомощията на политическото ръководство и правомощията на другите десетки служби, дирекции и помощни звена, както и с ненужните за обществото подробни извадки от процедурите за подбор, назначаване, награждаване, наказване, пенсиониране и уволняване на служителите от структурите на МВР и с излишните детайли за социалните  им придобивки.

o       Само уволнените вече полицейски служители с необходимия опит и знания си позволяват по смело да задават коментирания „под сурдинка” въпрос - изследвана ли е евентуалната пряка и по вероятната косвена връзка на случайните членове на политически ръководства на МВР и на депутатите, „изковали законите на прехода” с престъпния свят от миналото и сега и нямаше ли сред тях добре прикрити „подставени лица”. Някои от тях разследвани ли са за извършени престъпления от общ характер, имат ли полицейски регистрации и/или оперативни разработки за криминални прояви, осъждани ли са за престъпления от общ характер, имат ли съпричастност към агентурата на Народната милиция и т.н..

o       Заслужава внимание и въпроса - защо със заповеди на политически ръководства  на МВР бяха иззети от полицейските архиви агентурните досиета и голяма част от досиета на „криминалния контингент” и в крайна сметка кого обслужиха тези заповеди?

o       С още по глобално значение е въпроса – има ли непосредствен интерес престъпността от проведената грандиозна масова операция за дезинформиране на обществото относно агентурата на бившата държавна сигурност в тоталитарната държава, проведена с активното участие на медиите през 22-годишния период  на „прехода към демокрация”? Така, вниманието на населението бе отклонено от информацията за действията на над 2-та милиона лица с криминални досиета. Обществото беше заляно с пикантна информация за  личните данни от регистрационните картончета на няколкото стотици секретни сътрудници(наречени „доносници”) на едно от най малките подразделения (6-то управление) на ликвидираната още през 1990 год. държавна сигурност. Това управление отговаряше за противодействието на т.н. „идеологическа диверсия” на разузнаванията на капиталистическите страни. Агентурата на това управление в страната не притежаваше, освен по високата си интелигентност, съществени оперативни възможности, за да може да повлияе върху криминализирането на прехода от тоталитарната държава към демократично устройство. Такива възможности притежаваха и вероятно бяха реализирани не от агентите, а от лица с криминални прояви в миналото и от други социални прослойки, от които беше отклонено общественото внимание чрез „операцията за доносниците”. Става въпрос за  номенклатурните кадри и няколкото милиона членове на БКП, ДКМС, БЗНС, ОФ, синдикални и др. обществени и държавни организации, които през периода на тоталитаризма бяха непосредствено ангажирани с комунистическото идеологическо възпитание и с комунистическата пропаганда сред населението, а през преходния период същите тези кадри и техните наследници, от името на различни политически партии, се заеха с „изграждането” на „демократично” общество в РБългария. По онова време само „политически ненадеждните” за комунистическата власт  и основната част от криминалния контингент не бяха въвлечени в тези процеси.

o       Не се ли укрива от  гражданското общество и от Европейските партньори истината за прехода и дали той не е криминален, като не се огласява  информацията за това дали лицата упражняващи и/или агресивно домогващите се до политическата и икономическата власт в РБългария нямат криминални досиета или под друга форма не са съпричастни с т.н. криминален контингент на Народната милиция. Въпреки, че управляващите се погрижиха да укрият компрометиращите ги данни,  все още може да се намери такава  информация.

o       За значимостта на данните за криминалните прояви от миналото на лицата върху предотвратяването, пресичането и разкриването на престъпна дейност от полицейските органи може да се съди, ако се отчете азбучното правило от науката Криминалистика, че по голямата част(за РБългария около 75%) от извършителите на престъпления от общ характер вече са имали криминални прояви. От което може да се направи извод за това, че преобладаващата част от криминалните престъпления през периода на прехода са извършени от лица от криминалния контингент и от свързани с тях лица. Не  е случайно, че много страни с визов режим отказват да издават визи за посещение на лица с криминални прояви, независимо от това, че някое от тези лица може да работи в правителството или в други държавни институции на своята страна.

o       Защо взаимотношенията между правозащитните организации и полицейските органи  обслужват престъпността? За тези организации като че ли жертвите на престъпления не притежават права. Едностранчива  се оказва интерпретацията на съотношението „спазване на човешки права и използване на информацията за криминалните прояви на лицата за разкриване и предотвратяване на престъпления”.

o        Каква роля в защитата и утвърждаването на престъпността в РБългария играе псевдожурналистиката в медиите, възприемащи се като т.н. „четвъртата власт”. Спецификата на полицейската дейност и необяснимото самочувствие и агресивност при липса на правна култура и познания от множеството неопитни журналисти често води до елементарно и погрешно медийно отразяване на състоянието на престъпността, до засилено внимание и „героизиране” на някои престъпници и изопачаване на полицейските действия, което повлия волно или неволно на общественото мнение в интерес на престъпността. Такива журналистически действия на практика изиграха ролята на адвокатска защита на извършителите на престъпления, нарушавайки баланса на общественото внимание в ущърб на правата на жертвите на престъпленията и възниква естествения въпрос дали в някои от тези случаи няма и умисъл.

При такава обстановка не е трудно да се прогнозира, че няма да е далече времето, когато гражданите и бизнеса може самостоятелно да започнат „да раздават правосъдие” и основателно ще потърсят сметка за обществената полезност от полицейската дейност по противодействие на престъпността и съответствието на резултатите от нея на относително огромния бюджет на МВР. Крайно време е да се информира обществото за това каква част от бюджета на МВР се заделя за защита на населението от престъпността.

7 коментара:

  1. Няма защо да дискутираме риторичния въпрос дали престъпността надделя над право защитната и право охранителните системи в РБългария. Така е и на всички нива в йерархията на държавното управление, в политическата и икономическата структура.

    ОтговорИзтриване
  2. Ами близко е до ума, че за да се завземе икономическата власт трябва да се неутрализира полицията.

    ОтговорИзтриване
  3. За ликвидиране на професионализма на полицията, не беше необходимо да се провеждат сложни оперативни операции и комбинации за внедряване на опитни престъпници в политическите ръководства на МВР. Некомпетентните, но амбциозни недоказали се в миналото новоизлюпени политици лесно можеше да бъдат манипулирани, за да натворят стореното.

    ОтговорИзтриване
  4. Псевдо журналистиката обслужвала престъпността! А кой друг пряко или косвено плаща повече. Ами да сте чули някои журналисти да протестират, че са им ниски доходите?

    ОтговорИзтриване
  5. Престъпността се възползвала от некомпетентността на управляващите, от хитростта на адвокатите, от алчността и подкупността на лобитата в Народното събрание,общинската и централна власт.
    Така е, но "Не е луд този, който яде...".

    ОтговорИзтриване
  6. Че как да не са спокойни престъпниците, след като знаят, че полицаите не ги интересуват "остарялите" науки криминалистика и криминология. Е,какво като има и съвременни методи за разкриване и предотвратяване на престъпления. Нали за прилагането им трябва да си напрягаш мозъка, а заплатата не зависи от това.

    ОтговорИзтриване
  7. Освен кадровия разгром върху ефективността на разкриването и предотвратяването на престъпленията, силно повлия разгрома на агентурата на полицията, извършен от реформаторите по примера с политическата разправа с т.н. доносници на държавна сигурност. Неоценима и "добре дошла" за престъпността се оказва и проведената от медиите в тази посока агитационна кампания сред заблудената част от обществото.

    ОтговорИзтриване