ОБЩЕСТВЕНОТО ДОВЕРИЕ В ПОЛИЦИЯТА

Единодушна е обществената оценка: налице е изключително ниско доверие в полицията и като цяло в правосъдието на РБългария. Все по голяма част от жертвите на престъпления не вярват, че полицията може да ги защитава от вихрещата се престъпност и все по често се отказват да търсят полицията. Достигна се дотам, че посланикът на САЩ публично пред наша национална телевизия загрижено да говори за опасността от продължаващата тенденция на по нататъшен главоломен спад на доверието на гражданите в полицията.

Нима трябваше продължително да се изчаква посланиците на чужди страни да ни обръщат внимание на този общоизвестен проблем? Та кой не знае, че от осигуряването на сигурността на гражданите зависи нормална ли е държавата или само се имитира наличие на държава? Докога медиите ще ни занимават с некомпетентни словесни упражнения за „прехвърляне на топката” между полицията и органите на съдебната система и с нескопосани опити за оправдания и заблуждаване на обществото? А то се прави, че „пасе трева” и изчаква някой друг да ни оправи.

А какво да се прави?

Чисто и просто - нека да поставим общоизвестните отговори на правилните им места и настойчиво да поискаме отговорните физически и юридически лица и институции да си свършат работата, а именно:

1. Ликвидиране със замах безотговорността на всяко ниво от йерархичната структура.

Как да стане това?- със всички законови регламенти, които са в такова изобилие, че съответните отговорни държавни служители не са в състояние да ги изучат, запомнят и прилагат. Хиляди са клаузите в нормативната уредба на полицейските правомощия.

Вярно е, че в законодателството са сътворени множество  елементарни антинаучни регламенти . С особено вредни разрушителни последици сред тях е  узаконеното дублиране на функции между различните нива на йерархичното държавно устройство, водещо в крайна сметка до тотална безотговорност, в т.ч. и в полицията.

Ако можеха строителите на съвременната българска държава да  видят и чуят жалките и унизителни за държавниците обяснения по повод извършеното масово престъпление с десет убити и десетки разрушени къщи и унищожено  имущество  на населението при наводнението от язовир „Иваново” на село Бисер и други населени места в общината през зимата на тази година, вероятно щяха да ахнат и „да се преобърнат в гробовете си” . Оказа се, че за язовирите „отговарят” десетки държавни институции и стотици фирми арендатори и никой не пое отговорност. А полицията, съответните служби за сигурност и прокуратурата не намериха основания да проведат своевременно разследване на тези престъпления.

Това не са нещастни случаи от природно бедствие господа държавни служители, а фрапиращ пример на некомпетентно управление, довело до масова престъпна безотговорност.

Обществото се оказа съпричастно към нещастието сполетяло бедстващото население и събра доброволни помощи, а държавата се зае да „управлява” събраните средства. Та нима това е правилното решение в случая?....

Не освободихме ли от задължението им онези, на които лично плащаме за това?    

2. За спада на доверието в полицията допринася безмълвното съзерцание от обществото на полицейските пропуски и грешки. Няма как противодействието на престъпността да стане по нормално, ако не се  въведе обществена нетърпимост към укриването и отказа от регистрация на  Заявителските материали за извършени престъпления в полицията и към проявите на формално бюрократично отношение от полицейските служители  към жертвите на престъпленията.

При липсата на обществен контрол е налице дори мълчалив отказ от полицията да спазва отделни клаузи от европейското законодателство, касаещи защитата на правата на гражданите, за което свидетелстват множеството дела в Европейския съд. За съдебните дела на жертвите от престъпления, нашите медии необяснимо защо, не предоставят информация на обществото.

Пример на такъв мълчалив отказ е проявеното безхаберие в МВР към предоставянето на достъп на гражданите и бизнеса до разработените през 2007 год. с европейски средства електронни услуги, в изпълнение на специална европейска директива. Една от тези е-услуги осигурява правото на гражданите да  подадат в полицията по Интернет декларации(съобщения) за извършени престъпления, с което се избягва евентуалното укриване и отказ от регистрация на заявените престъпления. С тази услуга се предоставя  възможност на заявителите да следят и контролират хода на работата в полицията по техните заявления, спестява им се време и отрицателни емоции от бюрократично отношение към тях. Не може да се приеме за нормално никакво обяснение на причините за това, че след като бяха похарчени европейските пари, проектът беше разработен и приет по съответния ред и отчетен в Европейската комисия, МВР в качеството си на  Бенефициент по проекта си позволява да протака предоставянето на достъпа на гражданите до тази е-услуга.

Крайно време е да започне да се търси безкомпромисна отговорност за такова безхаберие, оказващо пряко влияние върху общественото доверие в полицията.

3. В интерес на гражданите е полицията да престане да се третира като технически придатък на съдебната система. Без да се подценяват задачите по събиране и предоставяне на доказателства за извършените престъпления на прокуратурата и съда, тя има не по малко важни самостоятелни функции по осигуряване защитата и сигурността на обществото. Става въпрос за превантивната функция и подценените до момента задължения на Криминална и Охранителна полиция по предотвратяване и пресичане на престъпна дейност:

Очакваме:

-  да влязат в ролята си районните инспектори, осъществявайки ежедневен контакт с населението;

- да се приложат практиките по изявяването, наблюдението и вземане на адекватни мерки за недопускане извършване на престъпления от активния криминален контингент;

- да се активират задачите по установяване на условията, благоприятстващи извършването на престъпления и своевременно сигнализиране на компетентните институции със съответни предписания за отстраняването им;

- да се конкретизира оперативното взаимодействие на Националната полиция с фирмите, осъществяващи частна охранителна дейност и други.

Непрекъснатото системно изпълнение на задачите по профилактика на престъпленията с подобаващата загриженост от полицейските органи към защитата на населението, могат да доведат до бързо  повишаване на общественото доверие в полицията. Изключително положителна стъпка в тази насока е приетата неотдавна „Стратегия за превенция на престъпността”, която обществото трябва непрекъснато да следи как се прилага, за да не остане само на хартия и да не се чака изпълнението й до 2020 год.