ЕФЕКТИВНО ЛИ Е ПОЛИЦЕЙСКОТО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Гражданите, които все още помнят и онези , които се учат от историята знаят, че разследването на престъпленията е било несравнимо по ефективно, когато процесите по разкриването и разследването на престъпленията бяха единни и свързани помежду си и за тях отговаряше само едно ведомство-МВР. „Реформаторите” от началото на  прехода през 1990 год. извършиха некомпетентно изкуствено разкъсване на тези процеси като обособиха разследващите органи извън Полицейските структури в самостоятелна Национална следствена служба, претърпяла множество модификации. И този път принципът „разделяй и владей” се оказа, че е категорично в ущърб на обществото. Не беше необходимо много време, за да се почувстват катастрофалните последици за противодействието на престъпността от това неграмотно решение. Започнаха да се упражняват плахи опити за „замазване на положението”. Недостигът на експертен капацитет от една страна, и паническия страх в недораслите управляващи от това, че може да ги обвинят, че харесват изпитани организационни форми от комунистическото минало, костваха на обществото повече от десетилетие, докато се утвърди правилната форма за извършване на досъдебното производство наречено полицейско разследване. Но при разгрома на разследващия човешки ресурс и ликвидираните инфраструктурни фактори не би могло да се очаква, че разследването на престъпленията бързо ще достигне ефективността от преди „реформата”. Трябваше мъчително през годините да се преодолява и реакцията на идеолозите на онази реформа. Никой не си призна грешките, а някои от тях настойчиво желаят да се забравят вредните последствия.

Не може да се примерим с натвореното и с това, че за нанесените от политиците огромни щети и в тази област трябва отново и отново да плаща обществото, без да им се потърси адекватната отговорност.

Независимостта на полицейското разследване.

Както в близкото минало така и понастоящем все още не е преодолян един от основните проблеми, предизвикващ негативни крайни резултати от противодействието на престъпността, а именно- крайно субективното тълкование на т.н. принцип за независимост на разследващия орган. Правилно е, в хода на разследването на разследващия полицай да не се оказва никакъв натиск нито от страните по делото, нито от полицейските ръководства, за да не се допусне да се манипулират събираните факти и доказателства за разследваната престъпна дейност. На практика обаче, едностранчивото прилагане на този принцип от разследващия орган често води до размиване на отговорностите, до прояви на безхаберие, формално отношение и измисляне на оправдания при самоволен от тях отказ от изпълнение на определени действия по разследването; „прехвърля се топката”към други компетентни органи; пренебрегват се интересите на потърпевшите, което в крайна сметка като цяло допринася за ниско качество на доказателствата и слаби крайни резултати.

В действителност този проблем е чисто управленски и решението му се корени в системно упражняване на компетентно ръководство от страна на полицейските началници. Те са длъжни да следят и непрекъснато да контролират и регулират оперативното взаимодействие и координацията между полицейските служители, осъществяващи дейностите по разкриването на извършителите на престъпленията и разследващите полицаи. Полицейските ръководства трябва да осъществяват непрекъснато взаимодействие и с наблюдаващите прокурори за осигуряване на изискваното от съда качество на досъдебните производства. Но затова трябва да се преодолее проявявания от органите за правосъдие и вътрешен ред консерватизъм към Европейските стандарти за управление на качеството. Необяснимо защо досега не е разработена и внедрена нито една система за управление на качеството по Европейските стандарти в полицейските структури, а известно е, че такива проекти се финансират и по Европейски програми.

Задръстената система за полицейско разследване.

С връщането на досъдебното производство в полицията започна нейната същностна реформа, но това се извърши стихийно, без да бъде приложен и елементарен научен подход – някои оставиха да се види как ще се прояви т.н. метод на „пробите и грешките”. Последиците от ниската ефективност и волунтаристичните опити да се повишава ефективността от противодействието на престъпността, както обикновено продължава да ги плаща неявния субект, наричан „общество”. Затова пък голяма част от осигурявания бюджет за противодействие на престъпността се отклонява за издръжка на голям брой, научни работници, преподаватели, доценти и професори в научноизследователските институти, Академията на МВР, други учебни заведения и експерти в специализирани звена за международни проекти и сътрудничество.

Та нима беше невъзможно да се извърши необходимото проучване, да се дефинират целите, очакваните резултати, дейностите и изискванията към реформата на досъдебното производство и да се разработи и внедри проект по Европейска методология и финансиране? Резултатите от неспазването на елементарен научен подход е: трайно задръстена система за полицейско разследване, която е тясното място в наказателния процес. Елементарният анализ показва, че наличните разследващи полицаи  физически не са в състояние в определените процесуални срокове да приключат всички дела за регистрираните средногодишно над 130 хиляди престъпления, без да се вземат предвид укритите от полицията и незаявените от жертвите на престъпленията. Основният проблем в случая се оказва, че е технически и е лесно решим- всеки разследващ полицай е задължен да попълва само по едно от делата си стотици процесуални  и други документи(постановления, протоколи, справки, призовки, разписки, аудио и видео записи и др), дублирайки многократно в различните документи едни и същи данни за обвиняемите лица, заподозряните, потърпевшите, свидетелите, записвайки и своите лични данни във всеки от документите по делото и др. И всичко това, ползвайки стари пишещи машини или лични компютри, без никакви съвременни информационни технологии. При такава обстановка какво качество на разследването може да се очаква?

Загрижени от това престъпно безхаберие няколко ИТ експерти, на обществени начала през 2007год разработиха и демонстрираха. пред ръководството на МВР и на други компетентни структури, прототип на информационна система за полицейското разследване, чрез която се съкращава стократно само необходимото време на разследващия полицай за подготовка на документите по делата. Всички бяха убедени в ефективността на тези решения, но и до ден днешен разследващите полицаи не разполагат с такава система.    

Е, как да повярваме, че за премахването на това задръстване има обективни причини, и че политическите и професионални ръководства на МВР нямат вина. В потвърждение на това заключение говорят и фактите, че  в МВР повече от 45 години функционира един от най модерните в страната Институт по компютърни технологии(ИКТ), и че са изградени съвременни териториални и централни полицейски звена по информационни технологии. За професионалния опит на експертите може да се съди и от обстоятелството, че първите в страната съвременни национални компютърни мрежи бяха реализирани още през 1985 год. за обработка на огромните полицейски бази данни, а по късно беше развит и осигурен със съвременни средства онлайн достъп до тях от всички Районни, Областни и Централни  полицейски структури.

За съжаление чиновниците в МВР намират разнообразни, грубо заблуждаващи  обяснения, за да налагат мълчалив отказ на полицията да работи в интерес на обществото, от което разбира се, че се облагодетелства само престъпността.

За сега, обаче не е известно каква част от обществото е престъпно и умело се възползва, като си мълчи относно ясните причини и способстващите ги фактори за ниската ефективност на полицията?