НАПАДЕНИЯТА НАД ЖЕНИ

Полицията, през последните 22 години, не можа да пречупи очерталата се от миналото трайна тенденция за нарастване на бруталните нападения над жени.

Това е възможно да стане само с постоянна полицейска превантивна дейност по отношение на  потенциалните и утвърдените нападатели, съчетана с налагане от съда на безкомпромисни наказания на заловените извършители.

За този вид тежки престъпления срещу личността, наказателното ни законодателство и съда се нуждаят от категорично минимизиране на използваните смекчаващи вината обстоятелства, особено за изнасилванията.

Не малка част от потенциалните жертви на изнасилвания дължат на себе си и на близките си сериозна лична преоценка на използваното от тях провокиращо сексапилно облекло и/или прояви на лекомислено поведение и държание на обществени места пред множество непознати лица. При това несравнимо по голяма е вероятността да не „клъвне желания партньор”, а лица със слаби морални задръжки да проявят сексуален интерес към тях.

Обща характеристика на нападенията

Напоследък не се забелязва осезаемо изменение в целите на нападателите, техния профил и начин на действие.

Извършваните деяния са тежки престъпления срещу личността, които може да бъдат класифицирани в три основни групи: грабежи на бижута и пари; изнасилване; физическо насилие за отмъщение.

Нападенията се извършват  ненадейно, дръзко и бързо на безлюдни места.

Нападателите са жестоки, в преобладаващите случаи това са заякнали непълнолетни деца и лица в младежка възраст. Не правят изключение сред нападателите и лица с психични отклонения.

Препоръки към по смелите жертви на нападения

Основния извод, която всяка жена предварително следва да си направи е, че в момента на започнало вече нападение, жертвата не може да очаква реална защита от никого, освен от себе си и/или от придружаващите я лица, ако в този момент има такива.

В случаите на ненадейно нападение, както е при грабежите, жертвата няма време да  мисли как да реагира. Само при мигновена реакция от нейна страна може да се очаква първоначално стъписване у нападателя. Всяка спечелена минута е решаваща за възпирането му. 

Такива са истеричните крясъци и викове за помощ, съпроводени с резки движения с ръцете и краката; замахване с носените и/или с наличните на мястото вещи/предмети . 

Ако нападателят се стъписа, не трябва да му се дава възможност да продължи. Най ефективни в тези случаи са газовите флакони  за самозащита, които трябва да се използват  без колебание. 

Не се замисляйте за евентуалните вредни последици за нападателя, пръскайте го в лицето докато го обезсилите.  

При първа възможност със цялата си сила му нанесете удари в областта на гениталиите. Надяваме се,  че „хуманната” ни държава няма да започне да му плаща инвалидна пенсия с нашите пари . 

Така ще спечелите повече време, за да можете да потърсите реална помощ от полицията, или от гражданите. За да реагира жертвата в момента на нападението се изисква здрава психика и предварителна нагласа с категорично самовнушение, че е готова да поеме риска и да се самозащити  при евентуално нападение, както и своевременно да се снабди със средства за самозащита.

Основни мерки за предотвратяване на нападения

Не са за подценяване и пренебрегване общоизвестните мерки за недопускане на нападения над жени, а именно:

1. Водене на отчет от полицейските органи на проявените активни нападатели на жени и провеждане на адекватни на обстановката профилактични мероприятия с тези лица.
2. Обществено огласяване на информацията за опасните активни нападатели на жени в конкретните населени места и районите на по големите от тях. Населението трябва да познава добре тези престъпници, за да може да се предпазва от тях. От полицията и органите на местната власт трябва да се изиска  да предоставят тази информация на медиите и на други средства за масово информиране.
3. Търсене на отговорност, в т.ч. наказателна за неизпълнение на служебни задължения и искане на оставки,  за всеки един случай на осъществено нападение, ако съответните полицейски органи са разполагали с информация за нападателя, но не са предупредили предварително обществеността и не са предприели съответни законови мерки..
4. Бдителност от страна на жените, потенциални жертви на нападения към лица със съмнително поведение. Става въпрос за лица , които осъществяват  проследяване,  наблюдение, изучаване на обстановката,  в която пребивава или преминава бъдещата жертва. Своевременно сигнализиране на полицейските органи, споделяне с близки, приятели и роднини за констатирани съмнителни действия от такива лица.