ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

НИЕ, обикновените граждани на съвременна България, които станахме жертви на разюзданата битова престъпност напоследък, считаме че имаме конституционно право публично да изразим мнения за резултатите от работата на Прокуратурата на Република България. Надявам се, че направените в тази публикация критични оценки и предложения ще се окажат полезни .

Аз, като един от многото пострадали от престъпността,  се присъединявам към крайното обществено мнение, че в България за обикновените граждани „правосъдие няма”. За това  основната вина е на „сбърканото” законодателство и на прокуратурата.  

Правозащитната функция на държавата неволно или нарочно беше изцяло ориентирана към защита на „правата” и интересите на извършителите на престъпленията. Затова допринесе и липсата на концептуално мислене сред самопровъзгласилите се „демократични” законодатели.

Държавата постепенно се отказа от защитата на невинните жертви на престъпленията. Прокуратурата от държавен обвинител косвено се превърна в труднопреодолима преграда за достъп до правосъдие. Основната ежедневна работа на прокурорите се свежда до съчиняване на откази  на исканията на гражданите. Заключенията на прокурорите за отказ са безапелативни и нетърпящи възражения. Преобладаващият аргумент, използван при отказите им е -  „ липса на достатъчно данни...”, без да се съобразяват с очевидните данни за извършеното престъпление. Например, налице са неопровержими данни за извършен палеж на лично имущество. Има очевидец, който е разпознал извършителя и е дал съответни показания. Прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител и изчаква повече от година неясно още какви други данни, за да приключи делото. Най често в тези случаи се прекратява разследването поради „неоткриване на извършителя”!

Примерите за прокурорски отказ да бъдат разследвани установените извършители  от пострадалите или от други граждани са твърде много.

Например – направена е закана за убийство, последвана от осъществен опит за убийство. По щастливо стечение на обстоятелствата с използваното средство е нанесена само телесна повреда на жертвата. Извършителят е съсед на пострадалия и се е „погрижил” да няма свидетели на деянието му. Извършил е нападението през деня и не е скривал физиономията си от жертвата. Нападателят дава лъжливи показания пред полицейския служител, твърдейки, че по това време е бил в съседното населено място и посочва фалшиви свидетели. Без да бъдат изяснени лъжливите показания и да се потърси наказателна отговорност на тези които лъжат, следва отказ от прокурора да се разследва случая. Друг фрапиращ  пример за отказ от разследване – група лица са обсебили хиляди декари чужди необработваеми земеделски земи, за които няколко години са получавали европейски субсидии. Ощетени са хилядите собственици на земите. Мошениците от тази група са измамили отговорните институции чрез деклариране на неверни данни. Собствениците на тези земи не са им предоставяли право за ползване по законовия ред. Мошениците са подпомагани от представители на местната власт и на съответната отговорна държавна институция. Абсурдните заключения в постановленията на прокуратурата по тези и други общественоизвестни случаи е показателно за компетентността на прокурорите и готовността на законодатеството адекватно да се противодейства на новите форми на престъпна дейност. Възникват обосновани обществени съмнения, че престъпността значително е изпреварила  правозащитната система в много отношения. Това съмнение се потвърждава от липсата на резултати при симулираното противодействие на  престъпленията, извършвани в общините и кметствата, в областта на земеделието, горите, екологията,  измамите при усвояване на европейски средства, укриване на приходи и данъци при осъществяването на концесионни сделки, стопанисване и изсичане на горите, търговия с дървени материали и т.н.!?.

Потвърждава се и друго крайно обществено становище, че през последните години „няма наказани виновни лица”. Излиза, че жертвите на престъпленията в своите жалби и добросъвестните граждани в своите сигнали - доброволни заявления за извършени престъпления, лъжат и клеветят „невинните” престъпници, а прокуратурата услужливо се заема да обвинява „клеветниците”, с други думи да „запушват устата на доносниците”.

Много риторични въпроси могат да се отправят към прокуратурата относно наказателната отговорност, като например: търсена ли е  наказателна отговорност за измамите на гражданите и държавата от: строителни предприемачи, от финансови институции, от ползватели на земеделски земи, от работодателите в сивия сектор на икономиката, от „приватизаторите” и купувачите с „мръсни пари” и т.н. Анализира ли се от прокуратурата законовата уредба с цел установяване и отстраняване на нормативни регламенти, способстващи извършване на престъпления. Сигнализирани ли са за такива регламенти законодателите?  

Недостатъците в разследването при събирането на доказателства, често се оправдават с отказ или прекратяване поради липса на свидетели на жертвата. Че кой ли престъпник  извършва замислените от него престъпления пред свидетели, които ще се съгласят да подкрепят показанията на жертвите. Чие е задължението да се търсят свидетели и други доказателства?!  

Масова практика на прокуратурата е да образува досъдебни производства срещу неизвестни извършители  и  разследването да се протака и прекратява, най често с аргумента - ”.... поради неоткриване на извършителя”. Тази  прокурорска практика потвърждава  убеждението сред жертвите на огромния брой битови престъпления, че разследващите органи в България са неспособни да противодействат на престъпниците. С тази практика някои прокурори имат възможност да покровителстват,  поради различни съображения, определени извършители на престъпления. За прекратяване на разследването крайно субективно се прилагат законните основания за това.

 Например, при разследването на  кражбите и грабежите се изисква от полицията да се установяват и изземат откраднатите вещи и средствата, които са  използвани за  извършване на престъпленията и да се представят в качеството на веществени доказателства, в противен случай следва прокурорски отказ.  Ами, ако тях вече физически ги няма(например откраднатия алкохол са го изпили и са продали откраднатите инструменти и други вещи на анонимни купувачи на  битпазар)?!  Защо и в този случай се отказва разследване, след като има други данни дадени, например от съучастник и  извършителят е станал известен на обществеността).

Отказвайки да образува досъдебни производства, прокуратурата насочва жертвите на престъпленията да си търсят правата не от държавните институции, а самостоятелно по частен път или чрез адвокатски и други услуги. Стремглаво се увеличиха пострадалите, които бяха лишени от достъп до правосъдие, преди всичко сред хилядите  бедни български граждани, които не са в състояние да си платят съдебните такси и адвокатските услуги. Така на практика се оказва, че държавата, освен че не е в състояние да се справи със задълженията си към обществото, но се и отказва от функцията си да защитава живота, здравето, имуществото и честта на гражданите.

Голяма част от гражданите загубиха доверие в полицията и прокуратурата, масово престанаха да заявяват престъпленията и търсят медиите. Понастоящем, средствата за масово осведомяване разполагат с най пълната и точна информация за престъпността в България. Все още си задаваме въпроса – ще започне ли някога прокуратурата да се самосезира и да организира съответни проверки и разследвания по данни от средствата за масова информация, в т.ч и от Интернет?

Настояваме прокуратурата да бъде реформирана, но с отчитане мненията на  обществеността и преди всичко на жертвите на престъпленията. Нека забравим за практиката - „...глас в пустиня” и за поговорката „...кучетата си лаят-кервана си върви...”! Реформата би следвало да започне с преориентиране на наказателното законодателство към защита на невинните жертви на престъпленията, а защитата на правата и интересите на извършителите на престъпленията да се насочи изцяло за тяхна сметка към други субекти (адвокатурата, обществените защитници, неправителствените организации). Прокурорите трябва да престанат да бъдат пазители на правата на престъпниците за сметка на данъкоплатците и да влязат в ролята си на държавни обвинители и пазители на обществените интереси от престъпността. Убедихме се, че прокурорите сами не могат да реформират своята дейност така, че  да я подчинят на интересите на обществото. В техните досегашни т.н. реформи  ТЕ се грижат да „усвояват  европейски средства”,  да търсят форми за сменяване на  „постовете” си, да си създават удобства и да си повишават доходите. Подценяват високомерно общественото мнение, считат се за непогрешими и за „носители на истината от първа инстанция”..

Този стил е възприет от прокуратурата и в техните основни документи -постановленията, както и във формалните отговори при обжалване на тези постановления. В постановленията злоупотребяват, може би нарочно, насищайки ги с текстове(чл.ал.т.б., във вр. с чл.ал.т.б. и т.н.) от законите, което затруднява обикновените граждани да разберат същността на заключенията.  За няколкото прокурорски инстанции, пред които по закон може да се обжалват решения на прокурор в пълна сила важи поговорката – „гарван, гарвану око не вади”.

Непростимата вина на правосъдието и преди всичко на прокуратурата на Република България, е че се допусна безнаказано да се разграби и унищожи държавната собственост и природните ресурси на България. Общоизвестни са примерите за големите приватизационни далавери, за неизгодните концесионни сделки, за далаверите при обществените поръчки, за корупционните и други престъпни схеми, за организираните престъпни групи, мафиотски структури и нови форми на престъпна дейност. Къде беше и къде е сега основният защитник на обществените интереси - прокуратурата? Защо се допусна чрез законите  да се осигурят условия за извършване и прикриване на престъпления? Компетентни ли са прокурорите да противодействат на престъпността в съвременните условия.?    

Изводът, който имат основание да направят жертвите на престъпленията и други граждани за обществената полезност от работата на прокуратурата е само един – такова законодателство и такава  прокуратура като днешните не им трябват.

На прокурорите добре им е известно, че Тях обществото ги издържа и, че му са ясни обществените практики за отстраняване на онези, които не се съобразяват с интересите на работодателите си.  Необяснимо е защо в прокуратурата се правят, че за тях не се отнася тази общоизвестна практика. Очевидно е, че с действията и бездействието си самите те предизвикват негативни обществени настроения и напрежение, което може да доведе до разрушаване на държавността!

Забележка 1: Авторът на тази публикация има личен и професионален интерес  към тематиката на примерите маркирани в текста по горе и в други подобни.

Забележка 2: Някои от обсъжданите от гражданите дискусионни въпроси по направените в тази публикация предложения за реформиране на прокуратурата са засегнати по долу в коментарите на автора .

Някои свързани публикации:
         - ДА ПОДКРЕПИМ бай ПАНЧО БОЖКОВ ОТ с. СМОЛСКО,
         - НОВИТЕ „ГЕРОИ” на село СМОЛСКО
         - СИГНАЛ за възникнало обществено напрежение ,
         - УНИЩОЖИТЕЛИ НА СРЕДНОГОРИЕТО ,

       - ФИНАНСОВО БЕЗХАБЕРИЕ ИЛИ БЮДЖЕТНИ ДАЛАВЕРИ В ОБЩИНА МИРКОВО,

         - ДАЛАВЕРИТЕ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ,

         - ГОЛЕМИЯТ УЛОВ НА ДРЕБНИ ШАРАНИ


24.06.2015 г.                                  автор: Димитър Ганчовски