ТЪРСАЧКА
за
жертви на престъпления

Търсачка за Жертви на престъпления

Custom Search

Сигурността на гражданите и бизнеса

УВАЖАЕМИ,
Нека да си напомняме настойчиво защо плащаме на Полицията!
Не пренебрегвайте правото си:
"Който плаща,...... той поръчва музиката" !!

РЕКЛАМИ от Google

ПРЕГЛЕД на рекламите


Търсене в този блог

събота, 27 юни 2015 г.

ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

НИЕ, обикновените граждани на съвременна България, които станахме жертви на разюзданата битова престъпност напоследък, считаме че имаме конституционно право публично да изразим мнения за резултатите от работата на Прокуратурата на Република България. Надявам се, че направените в тази публикация критични оценки и предложения ще се окажат полезни .

Аз, като един от многото пострадали от престъпността,  се присъединявам към крайното обществено мнение, че в България за обикновените граждани „правосъдие няма”. За това  основната вина е на „сбърканото” законодателство и на прокуратурата.  

Правозащитната функция на държавата неволно или нарочно беше изцяло ориентирана към защита на „правата” и интересите на извършителите на престъпленията. Затова допринесе и липсата на концептуално мислене сред самопровъзгласилите се „демократични” законодатели.
Държавата постепенно се отказа от защитата на невинните жертви на престъпленията. Прокуратурата от държавен обвинител косвено се превърна в труднопреодолима преграда за достъп до правосъдие. Основната ежедневна работа на прокурорите се свежда до съчиняване на откази  на исканията на гражданите. Заключенията на прокурорите за отказ са безапелативни и нетърпящи възражения. Преобладаващият аргумент, използван при отказите им е -  „ липса на достатъчно данни...”, без да се съобразяват с очевидните данни за извършеното престъпление. Например, налице са неопровержими данни за извършен палеж на лично имущество. Има очевидец, който е разпознал извършителя и е дал съответни показания. Прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител и изчаква повече от година неясно още какви други данни, за да приключи делото. Най често в тези случаи се прекратява разследването поради „неоткриване на извършителя”!

Примерите за прокурорски отказ да бъдат разследвани установените извършители  от пострадалите или от други граждани са твърде много.
Например – направена е закана за убийство, последвана от осъществен опит за убийство. По щастливо стечение на обстоятелствата с използваното средство е нанесена само телесна повреда на жертвата. Извършителят е съсед на пострадалия и се е „погрижил” да няма свидетели на деянието му. Извършил е нападението през деня и не е скривал физиономията си от жертвата. Нападателят дава лъжливи показания пред полицейския служител, твърдейки, че по това време е бил в съседното населено място и посочва фалшиви свидетели. Без да бъдат изяснени лъжливите показания и да се потърси наказателна отговорност на тези които лъжат, следва отказ от прокурора да се разследва случая. Друг фрапиращ  пример за отказ от разследване – група лица са обсебили хиляди декари чужди необработваеми земеделски земи, за които няколко години са получавали европейски субсидии. Ощетени са хилядите собственици на земите. Мошениците от тази група са измамили отговорните институции чрез деклариране на неверни данни. Собствениците на тези земи не са им предоставяли право за ползване по законовия ред. Мошениците са подпомагани от представители на местната власт и на съответната отговорна държавна институция. Абсурдните заключения в постановленията на прокуратурата по тези и други общественоизвестни случаи е показателно за компетентността на прокурорите и готовността на законодатеството адекватно да се противодейства на новите форми на престъпна дейност. Възникват обосновани обществени съмнения, че престъпността значително е изпреварила  правозащитната система в много отношения. Това съмнение се потвърждава от липсата на резултати при симулираното противодействие на  престъпленията, извършвани в общините и кметствата, в областта на земеделието, горите, екологията,  измамите при усвояване на европейски средства, укриване на приходи и данъци при осъществяването на концесионни сделки, стопанисване и изсичане на горите, търговия с дървени материали и т.н.!?.

Потвърждава се и друго крайно обществено становище, че през последните години „няма наказани виновни лица”. Излиза, че жертвите на престъпленията в своите жалби и добросъвестните граждани в своите сигнали - доброволни заявления за извършени престъпления, лъжат и клеветят „невинните” престъпници, а прокуратурата услужливо се заема да обвинява „клеветниците”, с други думи да „запушват устата на доносниците”.
Много риторични въпроси могат да се отправят към прокуратурата относно наказателната отговорност, като например: търсена ли е  наказателна отговорност за измамите на гражданите и държавата от: строителни предприемачи, от финансови институции, от ползватели на земеделски земи, от работодателите в сивия сектор на икономиката, от „приватизаторите” и купувачите с „мръсни пари” и т.н. Анализира ли се от прокуратурата законовата уредба с цел установяване и отстраняване на нормативни регламенти, способстващи извършване на престъпления. Сигнализирани ли са за такива регламенти законодателите?  

Недостатъците в разследването при събирането на доказателства, често се оправдават с отказ или прекратяване поради липса на свидетели на жертвата. Че кой ли престъпник  извършва замислените от него престъпления пред свидетели, които ще се съгласят да подкрепят показанията на жертвите. Чие е задължението да се търсят свидетели и други доказателства?!  

Масова практика на прокуратурата е да образува досъдебни производства срещу неизвестни извършители  и  разследването да се протака и прекратява, най често с аргумента - ”.... поради неоткриване на извършителя”. Тази  прокурорска практика потвърждава  убеждението сред жертвите на огромния брой битови престъпления, че разследващите органи в България са неспособни да противодействат на престъпниците. С тази практика някои прокурори имат възможност да покровителстват,  поради различни съображения, определени извършители на престъпления. За прекратяване на разследването крайно субективно се прилагат законните основания за това.
 Например, при разследването на  кражбите и грабежите се изисква от полицията да се установяват и изземат откраднатите вещи и средствата, които са  използвани за  извършване на престъпленията и да се представят в качеството на веществени доказателства, в противен случай следва прокурорски отказ.  Ами, ако тях вече физически ги няма(например откраднатия алкохол са го изпили и са продали откраднатите инструменти и други вещи на анонимни купувачи на  битпазар)?!  Защо и в този случай се отказва разследване, след като има други данни дадени, например от съучастник и  извършителят е станал известен на обществеността).

Отказвайки да образува досъдебни производства, прокуратурата насочва жертвите на престъпленията да си търсят правата не от държавните институции, а самостоятелно по частен път или чрез адвокатски и други услуги. Стремглаво се увеличиха пострадалите, които бяха лишени от достъп до правосъдие, преди всичко сред хилядите  бедни български граждани, които не са в състояние да си платят съдебните такси и адвокатските услуги. Така на практика се оказва, че държавата, освен че не е в състояние да се справи със задълженията си към обществото, но се и отказва от функцията си да защитава живота, здравето, имуществото и честта на гражданите.

Голяма част от гражданите загубиха доверие в полицията и прокуратурата, масово престанаха да заявяват престъпленията и търсят медиите. Понастоящем, средствата за масово осведомяване разполагат с най пълната и точна информация за престъпността в България. Все още си задаваме въпроса – ще започне ли някога прокуратурата да се самосезира и да организира съответни проверки и разследвания по данни от средствата за масова информация, в т.ч и от Интернет?

Настояваме прокуратурата да бъде реформирана, но с отчитане мненията на  обществеността и преди всичко на жертвите на престъпленията. Нека забравим за практиката - „...глас в пустиня” и за поговорката „...кучетата си лаят-кервана си върви...”! Реформата би следвало да започне с преориентиране на наказателното законодателство към защита на невинните жертви на престъпленията, а защитата на правата и интересите на извършителите на престъпленията да се насочи изцяло за тяхна сметка към други субекти (адвокатурата, обществените защитници, неправителствените организации). Прокурорите трябва да престанат да бъдат пазители на правата на престъпниците за сметка на данъкоплатците и да влязат в ролята си на държавни обвинители и пазители на обществените интереси от престъпността. Убедихме се, че прокурорите сами не могат да реформират своята дейност така, че  да я подчинят на интересите на обществото. В техните досегашни т.н. реформи  ТЕ се грижат да „усвояват  европейски средства”,  да търсят форми за сменяване на  „постовете” си, да си създават удобства и да си повишават доходите. Подценяват високомерно общественото мнение, считат се за непогрешими и за „носители на истината от първа инстанция”..
Този стил е възприет от прокуратурата и в техните основни документи -постановленията, както и във формалните отговори при обжалване на тези постановления. В постановленията злоупотребяват, може би нарочно, насищайки ги с текстове(чл.ал.т.б., във вр. с чл.ал.т.б. и т.н.) от законите, което затруднява обикновените граждани да разберат същността на заключенията.  За няколкото прокурорски инстанции, пред които по закон може да се обжалват решения на прокурор в пълна сила важи поговорката – „гарван, гарвану око не вади”.

Непростимата вина на правосъдието и преди всичко на прокуратурата на Република България, е че се допусна безнаказано да се разграби и унищожи държавната собственост и природните ресурси на България. Общоизвестни са примерите за големите приватизационни далавери, за неизгодните концесионни сделки, за далаверите при обществените поръчки, за корупционните и други престъпни схеми, за организираните престъпни групи, мафиотски структури и нови форми на престъпна дейност. Къде беше и къде е сега основният защитник на обществените интереси - прокуратурата? Защо се допусна чрез законите  да се осигурят условия за извършване и прикриване на престъпления? Компетентни ли са прокурорите да противодействат на престъпността в съвременните условия.?    

Изводът, който имат основание да направят жертвите на престъпленията и други граждани за обществената полезност от работата на прокуратурата е само един – такова законодателство и такава  прокуратура като днешните не им трябват.


На прокурорите добре им е известно, че Тях обществото ги издържа и, че му са ясни обществените практики за отстраняване на онези, които не се съобразяват с интересите на работодателите си.  Необяснимо е защо в прокуратурата се правят, че за тях не се отнася тази общоизвестна практика. Очевидно е, че с действията и бездействието си самите те предизвикват негативни обществени настроения и напрежение, което може да доведе до разрушаване на държавността!


Забележка 1: Авторът на тази публикация има личен и професионален интерес  към тематиката на примерите маркирани в текста по горе и в други подобни.


Забележка 2: Някои от обсъжданите от гражданите дискусионни въпроси по направените в тази публикация предложения за реформиране на прокуратурата са засегнати по долу в коментарите на автора .



Някои свързани публикации:
         - ДА ПОДКРЕПИМ бай ПАНЧО БОЖКОВ ОТ с. СМОЛСКО,
         - НОВИТЕ „ГЕРОИ” на село СМОЛСКО
         - СИГНАЛ за възникнало обществено напрежение ,
         - УНИЩОЖИТЕЛИ НА СРЕДНОГОРИЕТО ,
       - ФИНАНСОВО БЕЗХАБЕРИЕ ИЛИ БЮДЖЕТНИ ДАЛАВЕРИ В ОБЩИНА МИРКОВО,
         - ГОЛЕМИЯТ УЛОВ НА ДРЕБНИ ШАРАНИ


24.06.2015 г.                                  автор: Димитър Ганчовски



         


събота, 23 май 2015 г.

КАКВО НИ ОСТАНА ДА ПРАВИМ С ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА в с.СМОЛСКО


Някои анонимчици ни убеждават, че в това село нямало престъпници, имало само „добри хора” и някой като мен, който иска да бъде забелязан ги „клевети, плюе и тормози”, даже си позволява да „плюе държавата и институциите”. Категорично задават и риторичния въпрос  – „как го търпят в това село”.

Аз пък  задавам въпроса - докога ще търпите анонимно и ненаказуемо да ви крадат, ограбват и подлагат на психически тормоз и  заплахи? Тези „добри хора” са си създали обкръжение със зависими свои защитници и помагачи, като им оказват някакви услуги, устройват им угощения с някакъв дивеч или им съдействат да си намерят работа. Не сте ли гледали във филма как това го е правил Ал Капоне ?! Не че „нашите” са толкова умни, но трябва да признаем, че случайно или не, но понякога им се получава. 

Някой трябва да обясни на анонимните защитници, че за лъжесвидетелство, за подпомагане и съучастничество при извършване на престъпления, за укривателство на ... се носи наказателна отговорност, разбира се ако прокуратурата реши.

Не ви ли стана ясно, че неуловимите крадци, които почти всяка седмица разбиват и обират къщи в Смолско са местни или са свързани с местните.  Никой не съдейства на полицията и защо ли да го прави, като им е известен резултата - в общия случай  постановление на прокурора за отказ или прекратяване на разследване и обяснения с членове, алинеи, точки, букви. Само, че дето извършителите остават ненаказани?

Не стана ли ясно, че онези които анонимно измамиха собствениците на необработваеми земеделски земи и получаваха субсидии за чужди хиляди декари са от Смолско ?. Не стана ли ясно, че някой анонимен държавен чиновник от Държавен фонд земеделие ги е подпомагал при измамите? Не разбрахме ли, че общинската власт е проспала неправомерното обсебване на общинските земи, за които също са получавани европейски субсидии? Цари пълно мълчание.

На всички нас пък и от медиите ежедневно ни става известно, че престъпниците в България са дълбоко проникнали в държавните и общински институции, в т.ч. и в правосъдието, а Смолско дали прави изключение? Че какво трябва да ни е отношението към такава държава?! Ясно е и какво ни очаква всички нас, ако продължаваме да се правим на ...”ни лук яли, ни на лук мирисали...”

Аз пък не се крия, за да не ме  „...забележат”, работя от свое име, професионално съм деформиран като полицейски служител. Затова, съдействам на правосъдието и призовавам всички, които нямат „вземане-даване” с престъпността да съдействат  и да изискват резултати от тези органи . А на другите „ добрите хора” не обещавам „спокойствие”.  

На онези, които ги интересуват подробности по темата, бих препоръчал да се запознаят и с моите публикации относно участието на обществеността в противодействието на престъпността.(виж: http://www.dganchovski.blogspot.com/2012/05/blog-post_06.html ).
    
23.05.2015 г.

Автор: Димитър Ганчовски

събота, 16 май 2015 г.

ДА ПОДКРЕПИМ бай ПАНЧО БОЖКОВ ОТ с. СМОЛСКО!!


Пред очите Ни през последните години "битовата престъпност " в малкото населено място с.Смолско, общ.Мирково неудържимо се развихря. Стотици са вече ненаказаните дръзки кражби. Зачестиха демонстративните побоища.

Районна прокуратура Пирдоп масово отказва държавна защита на жертвите на известни извършители на престъпни деяния.

Ето как работи прокуратурата през погледа на една жертва на престъпление:
                                                                  ДО
                                                                                                                                                                                                                    ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
                                                                  София-област
                                                 
                                              
ЖАЛБА

От Панчо Петров Божков, ЕГН: ................, жител на с. Смолско, общ. Мирково

Относно: Обжалване на Постановление № 0228/2015г. по описа на РП Пирдоп
за отказ да се образува досъдебно производство

На 03.03.2015 г. лицето Венелин Луканов Минкин ме причака в края на селото, когато прибирах козите си от паша. Изненадващо ме нападна с дървета и камъни, псуваше ме и викаше, че ще ме застреля. Уцели ме с един голям камък в крака, повали ме на земята и избяга. Личният лекар ми оказа медицинска помощ, а аз подадох жалба в РП Пирдоп. На 13.05.2015г. получих по пощата Постановление за отказ от прокурор Иван  Иванов.

Аз съм възрастен и беден пенсионер с начално образование. Работил съм като общ работник, хижар, хлебар, шофьор  и козар. Преживявам трудно с пенсията си и затова отглеждам няколко кози. Не мога да си позволя адвокатска помощ. Благодарен съм на онези мои съселяни, които ми помогнаха да разтълкувам постановлението на РП Пирдоп и да напиша тази жалба, под която се подписвам.
Не разбрах нищо от неясните обяснения на прокурора за членове, алинеи, букви и т.н., но от това постановление разбрах, че  държавата не осигурява правосъдие на обикновените хора, които не могат да си платят и не ги защитава от престъпниците. Категорично възразявам и изразявам своето несъгласие с постановлението, както следва:

1.  От този документ разбрах, че прокуратурата отказва да  ме защити срещу заканите и извършения опит да бъда убит защото нямало свидетели и нападателят не признава извършеното.

2. От написаното разбрах още, как Прокурорът подробно описва лъжата на нападателя, че по времето на нападението се е намирал в с.Мирково. Тази лъжа се използва като основание, за да ми се откаже държавна защита. Очевидно е  за всеки жител на с.Смолско, че лицето В.Л.Минкин безпардонно лъже, разчитайки на безнаказаност за извършеното от него умишлено престъпление.

3.Започвам да вярвам, че има нещо вярно в публичните хвалби, от тази фамилия и лично от нападателя, че „никой не може да им направи нищо, защото имат дебели връзки, силни приятели и много пари, за да си купят всеки”.

4.   Не разбирам защо в постановлението са пропуснати фактите, които описват как лицето Венелин Луканов Минкин с тази „законна” пушка реално е застрашавал човешки живот. Не за първи път той използва законното си оръжие, за да ме заплашва. Преди време в планината, където пасях козите и бях задремал, това лице опря дулото на пушката в гърба ми, стреснах се и подскочих, а той ми заяви, че ще ме застреля ( разбира се че и тогава той не беше „поканил” свидетели). През миналата година същият беше направил незаконно стрелбище на пътя, на стотина метра от къщата ми. Преднамерено(отново без свидели) няколко пъти той е стрелял над мен и  стадото ми. Тези факти съм предоставил на полицията, заедно с мишената. Бях уведомен от полицейския началник, че са взели мерки като са го предупредили.  Не зная какво значение има това предупреждение, след като прокурорът заявява,  че по отношение на него „..."в РУ няма образувани преписки”. Аз пък си мисля, че някой има интерес да не му се отнема пушката.

 5.  В постановлението са пропуснати заявените от мен при разпита факти, че вероятната причина за нападението от Венелин Минкин са сигналите, които съм предоставил на полицията. Става дума за извършени от баща му престъпни деяния, на които съм бил очевидец,   както и неговите деяния, които описах  по горе.

 6.  За мен е неприемлива и обидна формалната препоръка на прокурора да търся защитата на живота си по „частен” път. Не разбирам дали не ми се препоръчва да си потърся частни охранители и биячи, които срещу заплащане ще се справят с моя нападател, разбира се като внимават да си свършат работата без свидетели. Но известно е, че аз не мога да си го позволя. При такова отношение на държавното обвинение, считам, че е безсмислено да търся заеми и да продавам имущество, за да наемам адвокати, които да убеждават съдиите, че нападателят лъже. Аз си представям какъв ще бъде изхода от евентуалния съдебен процес, при който  прокурорът смята, че това нападение не е опит за убийство, тъй като камъкът случайно не е попаднал в главата ми, и че не съм останал инвалид със счупени кости, а съм се отървал с т.н. лека телесна повреда в единия ми крак.

7. Учудвам се защо прокурорът не е изяснил лъжата на нападателя и не е предприел съответните законови мерки по отношение на лъжеца и срещу  посочените от него  лъжесвидетели. С тези лъжи не са ли възпрепятствали умишлено органите на правосъдието? В закона не са ли предвидени такива членове, няма ли членове за умишлено подготвяни и извършени престъпления, няма ли членове за закани, реални заплахи със законно оръжие и за извършени опити за убийство? 

8.Обидно ми е, че ни смятат за толкова глупави, за да повярваме, че държавата не може да разследва известен извършител на престъпление, защото нямало свидетели. Че кой престъпник ще свика общоселско събрание-митинг на местопрестъплението, за да осигури свидетели на своята жертва?

Ето как ние правнонеобразованите стотици пострадали от извършените престъпления през последните няколко години в село Смолско си обясняваме защо нямаме никаква  полза от „работата” на правосъдието. Районна прокуратура Пирдоп се оказва непреодолима преграда за жертвите на извършените престъпления. В района на бившата пирдопска околия, където почти всички се познаваме, е налице масово съмнение, че правосъдието е обвързано с престъпниците.

В заключение, заявявам, че у мен се потвърждава недоверието, което цари сред болшинството от моите съселяни към системата на правосъдието, на която плащаме, за да защитава живота ни, честта, здравето и имуществото ни, а когато потърсим държавна защита масово ни се отказва.  Присъединявам се към мненията на огромната част от обществото, че такава правозащитна  система не ни е нужна.

И аз, като много други отказвам да съдействам в бъдеще на т.н. правозащитни  органи, които на практика закрилят престъпниците и способстват да бъдат изтребвани в т.ч. и физически онези, които се осмелят да потърсят защита от държавните органи и им предоставят данни за извършени престъпления.


14.05.2015 г.
                                                                                Подпис:_____________

                                                                                                /Панчо Божков/

понеделник, 1 септември 2014 г.

СИГНАЛ за възникнало обществено напрежение

Съобщение по електронна поща:

Подател: Димитър Ганчовски
До: rp_pirdop@prb.bg
Копие до: odmvr-sofia@mvr.bg
Относно: обществено напрежение
Дата: Петък, 2014, Август 29 09:47:28 EEST

            Уважаеми г-жи и г-да,
            Уведомявам Ви, че в село Смолско, община Мирково след проведено на 17.07. общоселско събрание с председателя на ОбС г-н П.Мутафов, по повод декларирането на хиляди декари чужди земи в ДФЗ и получаването за тях на европейски субсидии възникна напрежение, съпроводено със заплахи, между собственици на земите и лицата, които са ги декларирали.Сред тези лица има замесени в миналото в криминални прояви и протичащи по сигнали за неразкрити престъпления, както и такива, които притежават ловно  оръжие. 

Налице е злоупотреба през 2012, 2013 и 2014 год с европейски средства в големи размери. За това е оказвано съдействие от длъжностни лица в общинската служба земеделие гр.Пирдоп. Служители в службата по земеделие са приемали от свои роднини, близки и приятели  заявления(декларации) за ползване на чужди земи от землището на Смолско. Собствениците на декларираните частни имоти не са ги предоставяли за ползване  на тези лица, а декларираните общински имоти - не са отдавани за ползване по законов ред. В община Мирково е проявено безстопанствено отношение към хиляди декари общински  имоти. 
Фактологията по тези случаи е изложена в няколко публикации в Интернет(виж -  http://ganchovski.blogspot.com/). 

Към настоящия имейл прилагам две от тези публикации:


Настоящото съобщение Ви изпращам за сведение и разпореждане по компетентност.

p.s. В оригиналния текст на сигнала се съдържат и някои други факти за престъпна дейност.

с уважение
Д.Ганчовски

събота, 26 юли 2014 г.

РАЗГРАБВАТ ЛИ СЕ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ В СЕЛО СМОЛСКО?

В ход е масово разграбване на земеделските земи в малките населени места.

От отговорите на председателя и другите представители на Общинския съвет Мирково, от дадените множество конкретни примери от участниците от Смолско в срещата на 17.07.2014 г., заключението е - категорично ДА.!!! 
Масовото заграбване се извършва на обработваните земи от арендаторите , подкрепяни от службите по земеделие, а  на необработваните -  от "тарикати" със съмнителна репутация. Това разграбване се извършва под законовата закрила от държавната и общинската власт.

Как става разграбването?
1. Общината по данни от арендаторите е обявила като т.н. "бели петна", онези парцели, за които не са представени нотариални актове за сключване на договори, а за сключването им се изисква упълномощено лице от съсобствениците да представи пълномощно от всички. За издаване на такова пълномощно се заплащат големи такси от всеки, а неговата валидност е със срок от 6 месеца. Белите петна продължават да ги обработват, но не изплащат рента.
Освен това се оказва, че издадените скици по решенията на поземлените комисии от 1997 год следвало да се преиздадат от централния кадастър, намиращ се в гр.София, кв.Павлово, а за всяка скица се заплаща такса, която  в повечето случаи надвишава стойността на парцела. Нещо повече - От общината администрация ни съобщават(виж официалния сайт на община Мирково), че недекларираните земи до 30 юли т.г. от собствениците им в община Мирково ще бъдат преразпределени между арендаторите. Е.е.е. и какво е това, ако не е присвояване на чужда собственост???

От този закон(ЗСППЗЗ ), изменен през 2014 год. става ясно, че тази процедура е практически нереализуема, изключително скъпа е за обикновените, бедни и за възрастните собственици и наследници на земеделските земи и съдбата на тези земи е ясна - в крайна сметка ще се подаряват  от някого "законно" на т.н. ползватели -арендаторите.

Отправихме категорично искане към Общинския съвет да се включи в защитата на населението от този несправедлив закон, покровителстващ по нататъшното разграбване. Трябва да изискаме да се отменят онези клаузи в закона, продиктувани от олигарсите в техен интерес. Очакваме с нетърпение действията на ОбС в тази посока.

2. "Тарикатите", покровителствувани от общинската власт представят в общината декларации за необработваеми земи на хората и общински такива, като поддържане на пасища и за тях независимо, че в селото животновъдството е ликвидирано, тези измамници получават европейски субсидии в рамките вероятно на десетки хиляди лева годишно. По думите на един от присъстващите общински съветници такъв подход на измами с европейските субсидии се прилага и в други населени места на община Мирково.
Не е ясна схемата за одобряване на тези декларации, а лицата и декларираните от тях парцели не са обявяват публично. Остава съмнението, че са извършвани далавери с участието на представители на местната власт, които не са извършвали съответни проверки дали  декларираните пасища не включват неправомерно чужди имоти, а декларираните  животни са измислени, така че реално е съмнението че са декларирани неверни данни. При това остава съмнението, че и  с новото деклариране до 30 юли се подготвят подобни измами  с европейски и бюджетни средства.
Нека пък избирателите да се подготвят да потърсят категорично съответна отговорност от общинската власт!

Призовавам всички заинтересовани, неангажирани в схемите на разграбването, да "ударим силно камбаната" !!!
Нужна ни е правна помощ и ще сме благодарни на всички които се отзоват.

понеделник, 21 юли 2014 г.

ФИНАНСОВО БЕЗХАБЕРИЕ ИЛИ БЮДЖЕТНИ ДАЛАВЕРИ В ОБЩИНА МИРКОВО


 Как се правят „мръсни пари” в най малките  населени места в селските общини - конкретни казуси от село Смолско?

На зададените въпроси на общоселско събрание на 17.07.2014 год. към Председателя на ОбС Мирково г-н П.Мутафов относно приходите в общинския бюджет от обектите и стопанските дейностите в село Смолско, представителите на ОбС-Мирково, цитирайки кмета на общината, отговориха, че годишните постъпления са:
-                             ---- от каменоломната, която е дадена на концесия - 18 хил.лева;
-                               ---от данъци -5 хил.лева.
Хората не вярват на тази информация и считат, че местните управляващи твърде "далече са отишли" в подценяването на избирателите си!

Не се получиха отговори на въпросите:
         1.      Арендаторите(ползвателите) на земеделските земи, в т.ч. семейството на кмета Цв.Йотина,  "Елаците мед ООД", Тодор Кънчев и др. какви данъци са заплатили за прозведената продукция от хилядите декари обработвани от тях  площи в землището на село Смолско?
За тези земи, същите са получили неизвестно колко лева европейски субсидии, покриващи всичките им  разходи, а за продадената продукция дали са внесли   съответните данъци!?. Дали тази информация е търговска/ служебна/ държавна тайна, както са си написали в т.н. вътрешни правила за достъп до обществена информация в община Мирково, или управляващите умишлено я укриват от населението?
           2.       Облагодетелстваните лица, получили европейски субсидии за декларираните от тях чужди необработваеми имоти като пасбища, които поради непубликувани от общинската власт официални данни, съгласно „слуховете сред населението” са: семейството на кмета Цв.Йотина, семействата на Цв.Велин и Ст.Велин, Д. Калчев, Лукан Минкин и неясно още кои други „тарикати”. Дали тези лица са внесли  някакви пари в общинската хазна? Контролирали ли са общинските власти дали същите имат съответни договори със собствениците на земите или са одобрили декларации с невярно съдържание?!. Проверявали ли са дали декларираните хиляди декари се ползват като пасбища, след като животновъдството в село Смолско практически е ликвидирано. Известно ли е на общинската власт, че имат съответни законови задължения по разработената в НВМС с европейски средства национална информационна система за регистрация на  всички домашни животни(овце, кози, крави, коне, както и на лечебниците, кланниците, пасбищата и т.н.)?
            3.           Какви данъци и наеми са внесли в общинския бюджет 7-те търговски обекти, функциониращи в Смолско? Същите контролирани ли са от общинската  администрация, сигнализирани ли са данъчните органи за нарушения на данъчното законодатество за издаване и отчитане на фискални бонове.
          4.      Какви са приходите от наемите за общинската собственост? Контролира ли общината условията от договорите за наем и как се стопанисва собствеността или по конкретно какво става в културния дом(вижте хотелския блок) или в медицинския пункт(вижте тоалетната)... ами общинските земи, ползвани почти изцяло от семейството на кмета Цв.Йотина?
            5.      Кооперация „Пчела” внася ли някакви данъци в общината за притежаваните от нея имоти и  от дейността по експлоатацията им на територията на село Смолско. Длъжна ли е кооперацията да обявява конкурси и да информира за отдаване под наем или продажба на имотите?
          6.      Внасят ли някакви и какви данъци в общината купувачите/превозвачите с огромните камиони на  преработените скални маси  от каменоломната, в т.ч. поради мълчалив отказ да се обявят договорите, съгласно „слуховете”, основен превозвач е отново семейството на кмета Цв.Йотина. А може би и тази информация за публичната личност-кмет на община е тайна за населението?
Твърде наивен е опита на управляващите да ни убедят, че постъплението от 18 хиляди лева от каменоломната е нормално за получаваните там приходи от милиони лева от реализираните печалби при продажбата на стотиците хиляди тонове, ежегодно извозвани от този обект!!! Възниква и риторичния въпрос - може ли общината да контролира този процес, ако вероятно в него са  замесени финансови интереси на кмета на общината Цв.Йотина?.
            7.      Внасят ли данъци фирмите, които изсичат горите от землището на селото. Общината има ли финансови отношения със структурите на горското стопанство  и ако не защо и докога?

На фона на официално обявените "твърде скромни" годишни приходи от 23 хил.лева, остава сериозното съмнение и интуитивното убеждение за укриване на данъци в особено големи размери, прилагайки елементарни схеми за предварително умишлено намаляване на задълженията на съответните лица, сред които се откроява семейството на кмета на общината Цв. Йотина .

Очакваме от председателя на ОбС Мирково г-н П.Мутафов да организира извършването на съответна проверка и икономически анализ на ефективността при събиране на приходите и в случй, че е на лице аргументирано съмнение, да се сигнализират съответните контролни и правозащитни органи. 

Предлагаме още, ОбС Мирково да прецени  как да се информира населението за придобитите имоти и приходи от кмета на общината Цв.Йотина през двата мандата.


Надяваме се , че съмненията сред населението на Смолско за наличието на сериозни финансови далавери с общински средства ще се изяснят от ОбС Мирково във възможните кратки срокове. За разсейване на недоверието, породено от упоменатите по горе „слухове” и за резултатите от предложената проверка, населението на село Смолско очаква от общинската власт конкретна информация. 

сряда, 8 януари 2014 г.

ПОЛИЦИЯТА ВЪВ ВОЕННА ОБСТАНОВКА

Общоизвестно е, че повече от 30 години България се намира в ожесточена фаза на СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ВОЙНА  и трайно се е установила на страната на губещите в тази война.

Не е известно, обаче, защо полицията и силите за сигурност не са приведени в състояние, съответстващо на оперативната обстановка, характеризираща се с пълен разпад на икономиката и социалните системи на здравеопазването и образованието, тоталното разграбване на националните ресурси, ограбване на населението, демографски срив  и скоростно физическо унищожаване на човешки ресурси. На макро ниво това са крайните негативни последствия от изключително неумелото хаотично участие на България в световната икономическа война, в която не се оказва никакво разумно противодействие на "икономическите унищожители", на техните покровители(кукловоди) и на  тяхната агентура. Националните предатели  им "поднесоха на тепсия"  всички отрасли на българската икономика, заедно с човешките ресурси.

Населението беше подложено на масова заблуда и измами с активното участие на всички медии, с несъществени изключения . Приспиваха го с измамни обещания за бързо забогатяване в "красивия свят" на пазарната икономика, "свободния пазар" и илюзорните "демократични свободи", но при едно "малко" условие - да си преотстъпи националните ресурси и да съдейства за заменянето на всички държавни институции и икономически структури с някакви други, неясно какви.

Затова пък, безпрепятствено възникна организирана престъпност, укрепнаха силни мафиотски структури, които проникнаха в държавните институции, успешно  превзеха законодателната власт, неутрализираха съдебната система и системата на МВР, в т.ч.  на службите за сигурност и полицията и активно се включиха в ограбването на населението и разграбване на националните ресурси.

Генералният въпрос е  - трябва ли обществото да продължи да изчаква до очертаващото се пълно ликвидиране на държавата България?
Вече, настойчиво се предявяват и териториални претенции и много категорично се реализират чужди интереси за придобиване на собственост върху обработваемата земя и недвижимите имоти в България.
А може ли българското общество да противодейства на ликвидирането на държавата, при положение, че с много бързи темпове се развиват процесите по неутрализирането на обществените съпротивителни сили, чрез масово опростачване, разделение и противопоставяне на населението, насаждане на омраза и тотална атака срещу "непослушните медии, журналисти, социолози, политици"?!!.

Какво да се прави в  тази обстановка?
По мое мнение, крайно време е да започне истинска реформа на правосъдието, адекватна на така очерталата се оперативна обстановка.

Нека назовем основните общоизвестни приоритетни направления на необходимата реформа:
1. Преглед, анализ и оценка на оперативната обстановка, акцентирайки на основния "противник" на държавата в икономическата война. Следва персонално да се идентифицират  онези, които извършиха и продължават да извършват разграбването на националните ресурси и ограбването на населението(корпорации, финансови институции, олигарси, политици, ,  обслужващите ги "икономически унищожители"- националните предатели и тяхната агентура в България, организирани престъпни групировки). Да се дефинират и категоризират като престъпни действията им по разграбване на национални ресурси и ограбване на населението. При тази оценка е необходимо абстрахиране от това, че редица от тези действия вече са узаконени в "синхронизираното ни с ЕС" законодателство, тъй като пред "приспаното" ни общество това узаконяване се извърши  с умелата намеса на "икономическите унищожители" от националните предатели и престъпността, . Затова трябва незабавно да се подходи към определяне на  деянията, които законодателството следва  да третира като икономически престъпления срещу обществените интереси.

2. Анализ на законодателството с цел разкриване намесата на организираната престъпност за узаконяване разграбването на националните ресурси и ограбване на населението, както и за  неутрализиране на съдебната власт, службите за сигурност и полицията. Отстраняване на въведените законодателни пречки за противодействие на преките и косвени "грабители".
Необходимо е, по мое мнение, цялостно преразглеждане на законите, които регламентират икономически дейности, засягащи обществени интереси с цел отстраняване в тях на условията, които  способстват извършването  на икономически престъпления. Такива са Закона за обществените поръчки, Закона за договорите, Закона за земеделските земи, законите за горите, за водите, за подземните богатства, за концесиите, за енергетиката, за екологията, за банките, за човешките ресурси, и много други, способствали за  разграбването и унищожаването на българската икономика.

3. Планиране и реализиране на действия по разкриване, противодействие и пресичане  унищожаването на българската икономика. С други думи провеждане на т.н. операции "чисти ръце", съдебни процедури за налагане на наказания и отнемане на заграбеното в полза на обществото.

Убеден съм, че само на основата на постигнатите резултати от изредените приоритетни направления  на необходимата на българското общество реформа, могат  да се определят адекватно на обстановката целите, функциите, задачите на полицейските и другите органи по противодействието на икономическите престъпления, както и технологията на ефективно взаимодействие между тях. 

Убеден съм още, че при постигане на осезаеми резултати от реформата на полицията, силите за сигурност и съдебната система, обществото ни ще се съживи.

неделя, 16 юни 2013 г.

с. СМОЛСКО СЕ РАЗБУНТУВА СРЕЩУ БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ


 На вниманието на ръководството на 
Областната дирекция на МВР- София

           УВАЖАЕМИ  Г-ДА,

           Уведомявам ВИ, че по повод десетките неразкрити кражби  в с.Смолско  на общоселско събрание , проведено на 03.06.13 г. , кметът на общ.Мирково и представител на РПУ Пирдоп обявиха, че са разкрити извършените напоследък 15 кражби в селото и извършителите са задържани. Не стана ясно дали са образувани досъдебни производства по тези случаи. Не беше отговорено защо не се предават на пострадалите/заявителите номерата на заявителските материали и изобщо регистрирани ли са в РПУ Пирдоп тези и другите кражби. Веднага след освобождаването на задържаните лица, обаче, през настоящата седмица кражбите продължиха интензивно - бяха извършени още три кражби. Напрежението сред населението срещу безсилието на местната власт и на полицията да им защити имуществото продължава да нараства. 

СредногориеМедия на 14.06.2013 год. направи на място и излъчи репортаж с около 50 жители на тема:"Смолско се разбунтува срещу битовата престъпност". 
 Изпращам Ви  адрес и видеоклип с част  от този репортаж  за сведение и вземане на адекватно отношение :

http://tv.novpogled.net/?option=video&broadcastID=3333&hash=0455b3f20efd8b2646e13f595ffbba0e5c0cf293

http://www.youtube.com/watch?v=Gqq6laChRFU - линк към клипа,


Другата част от репортажа, която съдържа информация за общественото обсъждане на няколко предложения за противодействие на този вид битова престъпност, можете да изискате директно от ръководителя на медията. 

Населението изразява готовност да Ви съдействаме с налична информация. В тази връзка Ви информирам за безнаказано, продължително, нагло действаща в селото, вероятно неустановена от РПУ Пирдоп,  "престъпна" група, от известни на населението  лица. Предлагаме Ви  да проучите задълбочено тяхното престъпно поведение, начин на живот, престъпни връзки, извършени деяния и да ги вземете на постоянно оперативно и явно наблюдение, както и да им наложите съответни респектиращи превантивни мерки до окончателното ликвидиране на престъпната група. 
Основният състав на групата е:
1. Р.Г.Г., бивш полицай,
2.И.Д.М., син на бившия районен инспектор, служител в ЧЕЗ Пирдоп,
3.И.Хр., участник в групата - пребит наскоро публично в кръчмата, поради дадените от него  показания в РПУ Пирдоп за извършени кражби,  
4.Ц.Д.К.,
5. Ц.С.В., баща му е участвал в горе указания наказателен побой .

Тези  лица са от селото, но често ги посещават съмнителни субекти от други населени места  в т.ч. и цигани.
От време на време продават демонстративно безконтролно на две сергии на площада, вероятно крадени вещи и стоки(например бензин). Сергиите, когато тези лица не търгуват се  заключват от тях. Задаваме си въпроса кой им е издал разрешение за търговска дейност.

Питаме се  известни ли са  на РПУ Пирдоп  тези и множеството други факти ?!!!

По подробни данни за тях можете да потърсите в пенсионерския клуб от множеството пострадали и от други жители на селото, но хората се плашат, тъй като полицията въобще не се грижи за тяхната сигурност.

Очакваме вашата реакция и отговор по темата.

p.s. Аналитична информация за целите на превантивната дейност по битовата престъпност можете да видите и ползвате от адрес: http://www.dganchovski.blogspot.com/p/blog-page_6.html

с уважение:
                    Д.Ганчовски - полк.о.р. на Националната полиция



сряда, 1 август 2012 г.

ДАЛАВЕРИТЕ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ


Основният начин, възприет за пренасочване на обществените финансови средства към „обръчите” от фирми на управляващите от различните парламентарно представени партии е наречен „обществена поръчка”. Процедурите по възлагането и изпълнението на обществените поръчки се регламентират със съответен Закон и наредби, които след присъединяването на България към ЕС се прилагат и за проектите, финансирани от европейските програми.

Законът за обществените поръчки(ЗОП) от неговото приемане през 2004год. досега продължава косвено да способства за масовизиране на корупционните практики в държавната и общинската администрация. Чрез неговите механизми бяха разпределени няколко милиарда лева държавни и европейски средства между няколко десетки хиляди фирми, изпълнители на обществените поръчки.  Този закон беше заимстван от Европейското законодателство, но се превърна в успешен инструмент на съвременната престъпност, загнездила се дълбоко в недрата на родната ни администрация. Чрез пролуките в ЗОП се облагодетелстваха фирмите на близки, познати и подставени лица на ръководни органи в министерствата, агенциите, държавните предприятия, както и на управляващи субекти в общините (кметове, председатели на общински съвети, общински съветници, началници на общински структури и др.). Масовото вземане на подкупи от високопоставени държавни служители от институциите на Възложителите и даването на подкупи от участниците в търговете и Изпълнителите по обществените поръчки, застави Законодателя да приеме няколко поправки в ЗОП, както и да изготви през 2010 год. отделен  закон за „предотвратяване и установяване на конфликт на интереси” на лица, заемащи публични длъжности.

Безуспешно е противодействието на корупцията, независимо от предприетата през последните години активна законодателна дейност, организационните усилия на изпълнителната власт и специалното внимание, отделяно от Европейския съюз на България. Държавната и общинска администрация се корумпира и никакви морални кодекси и нравоучителни закони,  в т.ч. и „десетте божи заповеди” не могат да я спрат да работи срещу интересите на обществото.

Същността на проблемите с обществените поръчки, в т.ч. и онези от тях, които се финансират по европейските програми се корени в противоречието между обществения интерес от очакваните резултати от проектите и личните частни материални интереси на лицата, заемащи отговорните публични длъжности. В резултат от това противоречие бяха извършени неизвестно множество престъпни деяния от държавната администрация често пъти в съучастие с Изпълнителите на поръчките. Данните за престъпленията, свързани с вземане на подкупи, оставаха известни само на тях и на онези, които са им ги давали, а поради страха от закона не достигнаха до съдебната власт. Масовият характер на тези престъпления остана обществена тайна и за тях може косвено да се съди само от неофициалната информация, споделяна в тесен кръг от Изпълнителите на обществени поръчки, които са давали подкупи на държавни служители. Или, с риск от обвинение за разпространение на недоказана информация, може да се направи прогностична оценка, че приблизително по около над сто хиляди сключени договори за възлагане на обществени поръчки са се облагодетелствали държавни служители под различни форми.

Измамите при усвояването на финансовите средства по обществените поръчки са другите масово извършвани престъпления. Вероятно(поради липса на официална информация) щетите за обществото от измамите са по големи по размера на нецелево изразходваните, отклонените средства и нереализираните проекти от нанесените щети при корупционните престъпления.
Слабото място по възлагането и изпълнението на обществените поръчки вече не е изготвянето на "приемливите" предложения(офертите)на участниците  по търговете, а професионалното изпълнение, управлението на проектите, мониторинга, одитите, приемането на резултатите, гаранционното и следгаранционно поддържане на продуктите по проектите и др.. Консултантските фирми се специализираха да изготвят тържната документация и без да са специалисти по конкретните дейности на проекта да разработват съответстващи на изискванията на Възложителите многообещаващи оферти на кандидатите за изпълнители. При изпълнението на проектите, обаче шества брутална неграмотност и недостатъчна професионална компетентност на екипите на Изпълнителите. Прибягва се до измами и опити да бъдат заблудени крайните бенефициенти по проектите. 
Не са единични скандалните случаи с некачествени ИТ проекти. Показателен е примера с проекта за новите български документи за самоличност, изготвен от "Сименс" и неговия правоприемник за България "Атос" (за подробности виж: 
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/04/09/884968_biometrichni_drami/#). Няколкократно бяха преработвани и доработвани срещу допълнително финансиране информационната  система на Митниците, системите за управление на делата в  Съдилищата, системата на Затворите, както и все още не реализираната информационна система на Здравеопазването с личните електронни карти на населението и т.н. и т.н.
  
Причините за безрезултатното противодействие на корупцията и другите престъпления по обществените поръчки произтичат от неадекватния подход към проблема:
-        Законодателството Ни не е адекватно на обстановката в страната, коренно различаваща се от обстановката в страните от Европейския съюз с установени демократични традиции. За разлика от тези страни, чието законодателство беше формално пренесено в България, през изминалите 22 години се извърши непознат другаде криминален преход на държавната собственост в частна, погазвайки всякакви морални принципи и норми. Не малка, но неизвестна на обществото част от Нарушенията на ЗОП имат престъпен характер, а противодействието им се осъществява чрез административното законодателство, със символично приложение на наказателното законодателство. В този процес не заеха естественото си място Прокуратурата и Полицията. Затова е силно ограничен броят на разкритите, разследваните и осъдените лица за хилядите умело укрити подкупи.
-         Наказателният процес не може ефективно да противодейства на съвременните корупционни престъпления. Класическата съдебна практика да се преследват както лицата дали подкуп, така и лицата взели подкупа води до съзнателното укриване и от двете категории  лица на извършените деяния. Единичните успешни случаи на осъдени за вземане на подкуп са реализирани чрез сложни, трудоемки, скъпи оперативни мероприятия с приложение на специални разузнавателни средства, химически маркировки на предмети и парични знаци, извършване на лабораторни изследвания и др.
На всички Ни е ясно, че е абсурдно по такъв начин да се противодейства на огромния брой корупционни престъпления. Необходимо ни е реформирано независимо правосъдие с работещи прогресивни, а не с консервативни закостенели норми.
-        Изпълнителната власт не може да се справи с корупцията в държавната администрация. Тази невъзможност може да се обясни с погазването на управленския принцип за независимост на контролните и решаващите органи, с други думи, не може да се очаква от изпълнителната власт сама да си реши корупционните проблеми.
 -        Липсата на гласност относно извършваните нарушения и престъпления, касаещи обществените поръчки не дава възможност на обществото да упражнява присъщите си контролни функции над съответните компетентни институции - Агенция по обществените поръчки, Комисия за защита на конкуренцията, Държавната финансова инспекция, специализираните организационни структури, отговарящи за управлението на европейските фондове и др.
На широката общественост не е известно тези отговорни институции и административните съдилища как реагират  по споровете, между Участниците в търговете и Възложителите на обществени поръчки при станали им известни данни за извършени престъпни деяния. Има  ли отговорен за това да огласява обстоятелствата и статистическите данни относно такива престъпни деяния по обществените поръчки като изготвянето на документи с невярно и подвеждащо съдържание, в т.ч. тръжна документация, декларации, заявления, протоколи, проектна документация, отчети, експертизи, разплащателни документи и др. Възниква естествения въпрос дали изобщо отговорните институции по обществените поръчки събират, систематизират и предават на прокуратурата данните за извършени престъпления от общ характер? 
Задаваме си и въпроса: не трябва ли да се поддържа публичен регистър за лицата, извършили нарушения и престъпления при възлагането и изпълнението на обществени поръчки. Широката общественост се нуждае от конкретни разяснения за това какви ограничения се налагат на тези лица, за да не се допусне участието им в други обществени поръчки. 

Обществото ни така и не разбра какво стана с усвояването от нашата държавна администрация и практическото прилагане в България на опита на специализираната по подобна тематика Европейска служба за борба с измамите (OLAF). Повече от година вече очакваме конкретни резултати от нейния български партньор в МВР- АФКОС.

Огромни са за мащабите на България пропиляните финансови средства от далаверите по обществените поръчки, а за това в държавата ни цари пълно затъмнение.

понеделник, 23 юли 2012 г.

Разбрахме ли кои са отговорните за противодействието на терора ?!


Взривяването на автобуса с еврейските туристи на летището в Бургас взриви и българския обществен интерес към тематиката на тероризма. От множеството медийни материали и официални изявления неопровержимо ни стана ясно само че:
-      на българска територия имат присъствие “неизвестни” терористични организации;
-      резултатите на съответните отговорни фактори по превенцията на терористични действия са нулеви;
-      управляващите демонстрират засилено полицейско присъствие на летищата и упражняват „на живо” мерки за тотална проверка на пътниците (и всичко това в съответствие с поговорката -  ...”след дъжд... качулка”);
-       бяха направени недостойни опити за оправдателни обяснения на терористичния атентат.

От множеството факти и обстоятелства разбрахме категорично само, че не е ясно кои институции не трябваше да бездействат, не разбрахме кой и как трябва да противодейства на терористичните действия.
Видяхме как един куп министри се вживяваха в качеството си на важни специалисти и се командироваха в курортните комплекси на морето.
Чухме загрижената позиция на Европейския съюз от устата на нашия еврокомисар за реакцията при кризи и бедствия, от която разбрахме, че проблемите на тероризма не са от нейния ресор а са от  компетентността на друга еврокомисарка.

Остава ни за пореден път да си зададем риторичните въпроси - не е ли в правото си обществото да знае какви са законовите функции по борбата с тероризма и каква оценка се дава за изпълнението на конкретните им задачи на:
-       Националната разузнавателна служба;
-   Военното разузнаване и специализираните военни подразделения на Министерство на отбраната;
-       Контраразузнаването и другите структури на ДАНС;
-       Националните полицейски служби и подразделения на гражданска защита;
-       Министерство на външните работи;
-       Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
-       Министерство на транспорта и съобщенията;
-      Частни дружества, с предмет на дейност, кореспондиращ с националната сигурност;
-        Др.
Освен това, кой ще оцени как Президентът, Народното събрание, Министър председателят, министрите и другите управляващи  изпълняват конкретните си координиращи, контролни и другите  ръководни функции в сферата на националната сигурност. Нека не се прикриваме  зад най общия отговор – „изборите ще покажат” и да не се задоволяваме с техните хвалебствени, обяснения, замъгляващи съзнанието на публиката повече от 20- години.

Зад официалните изявления, коментари и публикации прозряха няколко общоизвестни основни проблеми на противодействието на тероризма,
Първият, от които е че – разполагаме със слабоорганизирана информационна система:
-        недостатъчни свои надеждни информационни източници в страната и зад граница, а що се отнася до доказалия се като най ефективен от тях – неадекватна агентура. Обществена тайна е, че съществуващата агентурна мрежа на специалните ни служби беше изцяло разбита, а по ефективна нова такава не пролича да е изградена;
-        неработещи в интерес на националната сигурност зад граница български държавни и бизнес структури. Става въпрос за дипломатически, търговски, културни и др. представителства, от които всяка държава получава, а ние очакваме да събират и предоставят превантивна информация, необходима за анализа на потенциалните рискове и заплахи;
Вторият проблем: Зад понятието система за национална сигурност изглежда реално не съществува работеща система. Не се проявиха взаимносвързаните функциониращи елементи на тази система.
Открои се безхаберието и деконструктивните действия в ущърб на националната сигурност на Министерство на външните работи, демонстрирани с неадекватно и некомпетентно, дразнещо широката общественост, самочувствие от неговия министър.
Необяснимо е пълното затъмнение, относно отговорностите на Министерство на отбраната, което самоуверено със замах години наред харчи парите на българския данъкоплатец в арабски страни, поддържащи международни терористични центрове.
Прокраднаха се изявления, че добре работи в тази сфера Министерство  на транспорта и съобщенията, и че се е оказал адекватен на обстановката кметът на София.
Третият проблем: Под въпрос остава доколко Ние сме равностойни партньори на специалните служби на САЩ, Израел и др. от които смирено очакваме липсващата ни информация и решенията по случая. Проблемът ни е, че пак чакаме някой друг да ни реши проблема. Независимо, че си имаме поговорката - ...безплатен обяд няма...”
Заключителният проблем – Символичното финансиране на системата за национална сигурност.
Битува мнението, че само данъкоплатеца е отговорен за непосилното финансиране противодействието на тероризма. Националният ни бизнес се прави, че това не го засяга, но не пропуска да предявява претенции някой друг, и то за сметка на целокупния данъкоплатец, да осигурява сигурността на клиентите му и условията за увеличаване на приходите му. Такъв е и настоящият случай с хазартния бизнес, както и със структурите на туристическия бизнес (хотелиери, ресторантьори, туроператорски, транспортни и други обслужващи фирми), чиито еврейски клиенти бяха атакувани в Бургас.

На всички ни е ясно, че  така няма да стане, и че ако така се продължава държавата ни ще бъде обречена.