Взривяването на автобуса с
еврейските туристи на летището в Бургас взриви и българския обществен интерес
към тематиката на тероризма. От множеството медийни материали и официални
изявления неопровержимо ни стана ясно само че:
- на българска територия имат присъствие “неизвестни” терористични организации;
- резултатите на съответните отговорни фактори по
превенцията на терористични действия са нулеви;
- управляващите демонстрират засилено полицейско присъствие
на летищата и упражняват „на живо” мерки за тотална проверка на пътниците (и
всичко това в съответствие с поговорката -
...”след дъжд... качулка”);
- бяха направени недостойни опити за оправдателни
обяснения на терористичния атентат.
От множеството
факти и обстоятелства разбрахме категорично само, че не е ясно кои институции не
трябваше да бездействат, не разбрахме кой и как трябва да противодейства на
терористичните действия.
Видяхме как
един куп министри се вживяваха в качеството си на важни специалисти и се
командироваха в курортните комплекси на морето.
Чухме загрижената
позиция на Европейския съюз от устата на нашия еврокомисар за реакцията при кризи
и бедствия, от която разбрахме, че проблемите на тероризма не са от нейния
ресор а са от компетентността на друга
еврокомисарка.
Остава ни за
пореден път да си зададем риторичните въпроси - не е ли в правото си
обществото да знае какви са законовите функции по борбата с тероризма и каква
оценка се дава за изпълнението на конкретните им задачи на:
- Националната разузнавателна служба;
- Военното разузнаване и специализираните военни
подразделения на Министерство на отбраната;
- Контраразузнаването и другите структури на ДАНС;
- Националните полицейски служби и подразделения на
гражданска защита;
- Министерство на външните работи;
- Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
- Министерство на транспорта и съобщенията;
- Частни дружества, с предмет на дейност, кореспондиращ с
националната сигурност;
-
Др.
Освен това, кой ще оцени как Президентът,
Народното събрание, Министър председателят, министрите и другите управляващи изпълняват конкретните си координиращи,
контролни и другите ръководни функции в
сферата на националната сигурност. Нека не се прикриваме зад най общия отговор – „изборите ще покажат”
и да не се задоволяваме с техните хвалебствени, обяснения, замъгляващи
съзнанието на публиката повече от 20- години.
Зад официалните изявления,
коментари и публикации прозряха няколко общоизвестни основни проблеми на
противодействието на тероризма,
Първият, от които е че – разполагаме със слабоорганизирана
информационна система:
-
недостатъчни свои надеждни информационни източници в
страната и зад граница, а що се отнася до доказалия се като най ефективен от
тях – неадекватна агентура. Обществена тайна е, че съществуващата агентурна
мрежа на специалните ни служби беше изцяло разбита, а по ефективна нова такава
не пролича да е изградена;
-
неработещи в интерес на националната сигурност зад
граница български държавни и бизнес структури. Става въпрос за дипломатически,
търговски, културни и др. представителства, от които всяка държава получава, а
ние очакваме да събират и предоставят превантивна информация, необходима за анализа
на потенциалните рискове и заплахи;
Вторият проблем: Зад понятието система
за национална сигурност изглежда реално не съществува работеща система. Не се
проявиха взаимносвързаните функциониращи елементи на тази система.
Открои се безхаберието
и деконструктивните действия в ущърб на националната сигурност на Министерство
на външните работи, демонстрирани с неадекватно и некомпетентно, дразнещо широката
общественост, самочувствие от неговия министър.
Необяснимо е
пълното затъмнение, относно отговорностите на Министерство на отбраната, което самоуверено
със замах години наред харчи парите на българския данъкоплатец в арабски страни,
поддържащи международни терористични центрове.
Прокраднаха се
изявления, че добре работи в тази сфера Министерство на транспорта и съобщенията, и че се е оказал
адекватен на обстановката кметът на София.
Третият проблем: Под въпрос остава
доколко Ние сме равностойни партньори на специалните служби на САЩ, Израел и
др. от които смирено очакваме липсващата ни информация и решенията по случая.
Проблемът ни е, че пак чакаме някой друг да ни реши проблема. Независимо, че си
имаме поговорката - ...безплатен обяд няма...”
Заключителният проблем – Символичното
финансиране на системата за национална сигурност.
Битува
мнението, че само данъкоплатеца е отговорен за непосилното финансиране
противодействието на тероризма. Националният ни бизнес се прави, че това не го
засяга, но не пропуска да предявява претенции някой друг, и то за сметка на целокупния
данъкоплатец, да осигурява сигурността на клиентите му и условията за
увеличаване на приходите му. Такъв е и настоящият случай с хазартния бизнес, както
и със структурите на туристическия бизнес (хотелиери, ресторантьори,
туроператорски, транспортни и други обслужващи фирми), чиито еврейски клиенти
бяха атакувани в Бургас.
На всички ни е
ясно, че така няма да стане, и че ако
така се продължава държавата ни ще бъде обречена.