ОБЩЕСТВЕНОТО ДОВЕРИЕ В ПОЛИЦИЯТА

Единодушна е обществената оценка: налице е изключително ниско доверие в полицията и като цяло в правосъдието на РБългария. Все по голяма част от жертвите на престъпления не вярват, че полицията може да ги защитава от вихрещата се престъпност и все по често се отказват да търсят полицията. Достигна се дотам, че посланикът на САЩ публично пред наша национална телевизия загрижено да говори за опасността от продължаващата тенденция на по нататъшен главоломен спад на доверието на гражданите в полицията.

Нима трябваше продължително да се изчаква посланиците на чужди страни да ни обръщат внимание на този общоизвестен проблем? Та кой не знае, че от осигуряването на сигурността на гражданите зависи нормална ли е държавата или само се имитира наличие на държава? Докога медиите ще ни занимават с некомпетентни словесни упражнения за „прехвърляне на топката” между полицията и органите на съдебната система и с нескопосани опити за оправдания и заблуждаване на обществото? А то се прави, че „пасе трева” и изчаква някой друг да ни оправи.

А какво да се прави?

Чисто и просто - нека да поставим общоизвестните отговори на правилните им места и настойчиво да поискаме отговорните физически и юридически лица и институции да си свършат работата, а именно:

1. Ликвидиране със замах безотговорността на всяко ниво от йерархичната структура.

Как да стане това?- със всички законови регламенти, които са в такова изобилие, че съответните отговорни държавни служители не са в състояние да ги изучат, запомнят и прилагат. Хиляди са клаузите в нормативната уредба на полицейските правомощия.

Вярно е, че в законодателството са сътворени множество  елементарни антинаучни регламенти . С особено вредни разрушителни последици сред тях е  узаконеното дублиране на функции между различните нива на йерархичното държавно устройство, водещо в крайна сметка до тотална безотговорност, в т.ч. и в полицията.

Ако можеха строителите на съвременната българска държава да  видят и чуят жалките и унизителни за държавниците обяснения по повод извършеното масово престъпление с десет убити и десетки разрушени къщи и унищожено  имущество  на населението при наводнението от язовир „Иваново” на село Бисер и други населени места в общината през зимата на тази година, вероятно щяха да ахнат и „да се преобърнат в гробовете си” . Оказа се, че за язовирите „отговарят” десетки държавни институции и стотици фирми арендатори и никой не пое отговорност. А полицията, съответните служби за сигурност и прокуратурата не намериха основания да проведат своевременно разследване на тези престъпления.

Това не са нещастни случаи от природно бедствие господа държавни служители, а фрапиращ пример на некомпетентно управление, довело до масова престъпна безотговорност.

Обществото се оказа съпричастно към нещастието сполетяло бедстващото население и събра доброволни помощи, а държавата се зае да „управлява” събраните средства. Та нима това е правилното решение в случая?....

Не освободихме ли от задължението им онези, на които лично плащаме за това?    

2. За спада на доверието в полицията допринася безмълвното съзерцание от обществото на полицейските пропуски и грешки. Няма как противодействието на престъпността да стане по нормално, ако не се  въведе обществена нетърпимост към укриването и отказа от регистрация на  Заявителските материали за извършени престъпления в полицията и към проявите на формално бюрократично отношение от полицейските служители  към жертвите на престъпленията.

При липсата на обществен контрол е налице дори мълчалив отказ от полицията да спазва отделни клаузи от европейското законодателство, касаещи защитата на правата на гражданите, за което свидетелстват множеството дела в Европейския съд. За съдебните дела на жертвите от престъпления, нашите медии необяснимо защо, не предоставят информация на обществото.

Пример на такъв мълчалив отказ е проявеното безхаберие в МВР към предоставянето на достъп на гражданите и бизнеса до разработените през 2007 год. с европейски средства електронни услуги, в изпълнение на специална европейска директива. Една от тези е-услуги осигурява правото на гражданите да  подадат в полицията по Интернет декларации(съобщения) за извършени престъпления, с което се избягва евентуалното укриване и отказ от регистрация на заявените престъпления. С тази услуга се предоставя  възможност на заявителите да следят и контролират хода на работата в полицията по техните заявления, спестява им се време и отрицателни емоции от бюрократично отношение към тях. Не може да се приеме за нормално никакво обяснение на причините за това, че след като бяха похарчени европейските пари, проектът беше разработен и приет по съответния ред и отчетен в Европейската комисия, МВР в качеството си на  Бенефициент по проекта си позволява да протака предоставянето на достъпа на гражданите до тази е-услуга.

Крайно време е да започне да се търси безкомпромисна отговорност за такова безхаберие, оказващо пряко влияние върху общественото доверие в полицията.

3. В интерес на гражданите е полицията да престане да се третира като технически придатък на съдебната система. Без да се подценяват задачите по събиране и предоставяне на доказателства за извършените престъпления на прокуратурата и съда, тя има не по малко важни самостоятелни функции по осигуряване защитата и сигурността на обществото. Става въпрос за превантивната функция и подценените до момента задължения на Криминална и Охранителна полиция по предотвратяване и пресичане на престъпна дейност:

Очакваме:

-  да влязат в ролята си районните инспектори, осъществявайки ежедневен контакт с населението;

- да се приложат практиките по изявяването, наблюдението и вземане на адекватни мерки за недопускане извършване на престъпления от активния криминален контингент;

- да се активират задачите по установяване на условията, благоприятстващи извършването на престъпления и своевременно сигнализиране на компетентните институции със съответни предписания за отстраняването им;

- да се конкретизира оперативното взаимодействие на Националната полиция с фирмите, осъществяващи частна охранителна дейност и други.

Непрекъснатото системно изпълнение на задачите по профилактика на престъпленията с подобаващата загриженост от полицейските органи към защитата на населението, могат да доведат до бързо  повишаване на общественото доверие в полицията. Изключително положителна стъпка в тази насока е приетата неотдавна „Стратегия за превенция на престъпността”, която обществото трябва непрекъснато да следи как се прилага, за да не остане само на хартия и да не се чака изпълнението й до 2020 год.

  

КАК СЕ ЗАЯВЯВАТ В ПОЛИЦИЯТА ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

В подзаконовата нормативна уредба на МВР съобщенията до полицията за извършени престъпления от общ характер е възприето да се наричат заявителски материали.

               Заявителски материал е  получено в структурите на МВР съобщение, съдържащо данни за престъпление от общ характер.

Заявители могат да бъдат тъжителите, потърпевши(жертви) от извършени престъпления и други български граждани и чужденци, пребиваващи на територията на Р България, юридически лица, организации, държавни институции, нуждаещи се от полицейско съдействие за защита на живота, здравето, честта, имуществото и законовите интереси на гражданите, бизнеса и държавата от престъпно посегателство. Заявителите подават в полицията заявления, а не молби.

Гражданите не следва да се молят на полицията - те   имат конституционното право да изискват от нея да спазва задълженията си за разследване на престъпленията. 

               Всяка полицейска служба е задължена да регистрира в специален регистър всички постъпили заявителски материали. По регистрираните заявителски материали полицията е длъжна да проведе разследване в законово установени срокове. Ако в хода на проверките на фактите за някои от тях  се установи, че деянията не съставляват престъпления от общ характер, то само прокуратурата може да прекрати разследването по тях на основание съответни текстове от НПК и НК.

Изисквания към регистрацията на съобщението(заявлението) за извършено престъпление:

ü      Анонимните съобщения не се регистрират като заявителски материал;

ü      Съобщението трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда и да бъде подписано от него;

ü      В съобщението се описват конкретните данни за извършеното деяние, мястото и времето на  извършването му, както и известните на заявителя данни за извършителя ;

ü      Съобщенията могат да се подават писмено във всяка полицейска служба, удобна за заявителя, а при спешни случаи по тел.112, респ.166, а в близко бъдеще и по Интернет, съгласно европейските директиви. В спешните случаи полицията е длъжна да реагира веднага за залавяне на извършителите и да покани заявителя да се яви лично, за да представи необходимите лични и др. документи(напр. документи на откраднато МПС) ; 

ü      Служителите на МВР са длъжни да приемат и регистрират всеки заявителски материал, независимо от вида на канала по който е получен и мястото на извършване на престъплението.

ü      След регистриране на заявителски материал на заявителя се предоставя информация за номера под който е регистриран. По този номер заявителят може да прави справки за хода и резултатите от разследването.

ü      Ако в момента на приемането на Заявлението (съобщението) не е известно в коя полицейска служба трябва да се извърши разследването, началникът на когото се докладва, решава това в срок от 24 часа след получаването му и разпорежда на полицейски служител да уведоми тъжителя или заявителя в срок не по-късно от два дни.

След приключване на разследването всички заявителски материали, заедно със събраните допълнителни данни и предложенията на полицията се предават в прокуратурата за отношение по направените предложения от полицейските органи (за повдигане на обвинение на извършителя/ите на престъпленията, образуване на предварително производство, спиране или прекратяване на наказателното производство). За хода на полицейското разследване заявителите/тъжителите могат да получават информация, съдържаща само данни за движението на заявителския материал (номера от регистрацията му, кога е приключило разследването и кога са предадени материалите на прокуратурата). 

              

Регистрацията на заявителските материали и разследването на деянията, съдържащи се в тях се финансира от бюджета на МВР и не се събират такси от заявителите/тъжителите.

Подзаконова нормативна уредба:

ИНСТРУКЦИЯ за организацията на работата в Министерство на вътрешните работи по заявителските материали за престъпления от общ характер (№ Iз-2843/29.11.2010 г.)

ДИСКУСИОННИ ПРОБЛЕМИ В РЕФОРМАТА НА ПОЛИЦИЯТА

В полицейските среди често се коментират следните въпроси, чийто отговори се нуждаят от широка обществена дискусия :

o       Как така се получи, че законодателството пряко и косвено способства да бъде неутрализирана полицейската дейност насочена към защитата на жертвите на престъпления и да се постигне безпардонна демонстрация на престъпността. Извършва се ежедневно масово ограбване на гражданите и фирмите от финансовите институции в т.ч. от банките, от  телекомуникационните оператори и монополните електроразпределителни, топлофикационни, ВИК, търговски и др. дружества за обслужване на населението както и от държавните структури, извършващи административни, медицински, правни и др. дейности. Това ограбване се извършва безпрепятствено, след едностранно наложени от тях, но одобрени от съответни държавни институции процедурни клаузи и такси, умело завоалирани  в съответни закони, наредби,  договори. Узаконени бяха и различни форми за изнудване на т.н. длъжници на указаните институции и дружества в т.ч. и от лица с престъпно минало, прикрити в частни дружества, обслужващи вземанията на монополите. Така, болшинството от масовите измами и изнудвания продължават да се извършват на „законно основание”, а полицията, прокуратурата и съдебната власт се оказаха безсилни да защитят населението. Обезличена и неутрализирана беше икономическа полиция, което попречи своевременно да се противодейства на корупционните практики при приватизацията и различните форми на разграбване на държавната собственост, измамите на работниците и държавата от новите собственици, спекулативната търговска дейност с лекарства, хранителни стоки и услуги за населението, както и своевременно да се разкрива узаконяването на измамните процедури и престъпния замисъл  при толерирането и оневиняването на престъпна дейност чрез законови регламенти. Заслужава да се извърши задълбочен граждански анализ на обстоятелствата около това как така в законите на РБългария, под егидата за синхронизирането им с Европейското законодателство, бяха създадени условия за процъфтяване на престъпността и каква е ролята в този процес на „адвокатите-законотворци”, на други отделни депутати и  техни лобита в Народното събрание, кметове и общински съветници, както и на други лица, заемащи съответни позиции в държавната администрация.

В ущърб на гражданите и бизнеса продължава да се шири и задълбочава тотална корупция по висшите етажи на властта и сред държавните служители.

o       Освен това, не се ли възползва престъпността от ликвидирането на професионализма в полицията чрез масовите уволнения на хилядите опитни полицейски служители от случайните политически ръководства на МВР. Чрез кадровия разгром на полицията се постигна прекъсване на естественото плавно предаване на професионалния специфичен опит и придобиване на практически умения за противодействие на престъпността от младите полицейски служители. Никой не даде отговор на въпросите - а къде отидоха тези опитни хора, какъв опит имат болшинството от добрите адвокати по наказателни дела и експертите в частните силови структури. Направи ли си труда някой от тези „реформатори” да анализира състоянието на експертния и административния капацитет в полицията и да вземе съответни мерки за осигуряване на адекватни на обстановката възможности на  полицейския състав; какво стана с високото професионално качество на главните полицейски експерти и инспектори.

o        Често коментиран въпрос сред полицейските служители е дали не беше обслужена престъпността с размиването и дублирането на функциите на полицейските органи, до което допринесоха неграмотните управленски упражнения, касаещи непрекъснатите структурни промени и необосновано преразпределение на функции. Тези промени доведоха до вътрешно противоборство, взаимни обвинения между органите на  Националната полиция и изкуствено вменени функции на създадената служба за борба с организираната престъпност, както и със службите за сигурност, което в крайна сметка доведе  до безотговорност и съмнителна резултатност.

o       Не беше ли обезличена Националната полиция чрез отменянето на закона от 1993 г. с който се регламентираше цялостно мястото и дейността й . Притъпено беше вниманието на  обществото от тежката криминогенна обстановка чрез новия сега действащ Закон за МВР, който замени закона за Националната полиция. В този огромен Закон, с неясен за обществото замисъл, правомощията на Националната полиция по противодействието на престъпността и опазването на обществения ред бяха размити сред правомощията на политическото ръководство и правомощията на другите десетки служби, дирекции и помощни звена, както и с ненужните за обществото подробни извадки от процедурите за подбор, назначаване, награждаване, наказване, пенсиониране и уволняване на служителите от структурите на МВР и с излишните детайли за социалните  им придобивки.

o       Само уволнените вече полицейски служители с необходимия опит и знания си позволяват по смело да задават коментирания „под сурдинка” въпрос - изследвана ли е евентуалната пряка и по вероятната косвена връзка на “случайните” членове на политически ръководства на МВР и на депутатите, „изковали законите на прехода” с престъпния свят от миналото и сега и нямаше ли сред тях добре прикрити „подставени лица”. Някои от тях разследвани ли са за извършени престъпления от общ характер, имат ли полицейски регистрации и/или оперативни разработки за криминални прояви, осъждани ли са за престъпления от общ характер, имат ли съпричастност към агентурата на Народната милиция и т.н..

o       Заслужава внимание и въпроса - защо със заповеди на политически ръководства  на МВР бяха иззети от полицейските архиви агентурните досиета и голяма част от досиета на „криминалния контингент” и в крайна сметка кого обслужиха тези заповеди?

o       С още по глобално значение е въпроса – има ли непосредствен интерес престъпността от проведената грандиозна масова операция за дезинформиране на обществото относно агентурата на бившата държавна сигурност в тоталитарната държава, проведена с активното участие на медиите през 22-годишния период  на „прехода към демокрация”? Така, вниманието на населението бе отклонено от информацията за действията на над 2-та милиона лица с криминални досиета. Обществото беше заляно с пикантна информация за  личните данни от регистрационните картончета на няколкото стотици секретни сътрудници(наречени „доносници”) на едно от най малките подразделения (6-то управление) на ликвидираната още през 1990 год. държавна сигурност. Това управление отговаряше за противодействието на т.н. „идеологическа диверсия” на разузнаванията на капиталистическите страни. Агентурата на това управление в страната не притежаваше, освен по високата си интелигентност, съществени оперативни възможности, за да може да повлияе върху криминализирането на прехода от тоталитарната държава към демократично устройство. Такива възможности притежаваха и вероятно бяха реализирани не от агентите, а от лица с криминални прояви в миналото и от други социални прослойки, от които беше отклонено общественото внимание чрез „операцията за доносниците”. Става въпрос за  номенклатурните кадри и няколкото милиона членове на БКП, ДКМС, БЗНС, ОФ, синдикални и др. обществени и държавни организации, които през периода на тоталитаризма бяха непосредствено ангажирани с комунистическото идеологическо възпитание и с комунистическата пропаганда сред населението, а през преходния период същите тези кадри и техните наследници, от името на различни политически партии, се заеха с „изграждането” на „демократично” общество в РБългария. По онова време само „политически ненадеждните” за комунистическата власт  и основната част от криминалния контингент не бяха въвлечени в тези процеси.

o       Не се ли укрива от  гражданското общество и от Европейските партньори истината за прехода и дали той не е криминален, като не се огласява  информацията за това дали лицата упражняващи и/или агресивно домогващите се до политическата и икономическата власт в РБългария нямат криминални досиета или под друга форма не са съпричастни с т.н. криминален контингент на Народната милиция. Въпреки, че управляващите се погрижиха да укрият компрометиращите ги данни,  все още може да се намери такава  информация.

o       За значимостта на данните за криминалните прояви от миналото на лицата върху предотвратяването, пресичането и разкриването на престъпна дейност от полицейските органи може да се съди, ако се отчете азбучното правило от науката Криминалистика, че по голямата част(за РБългария около 75%) от извършителите на престъпления от общ характер вече са имали криминални прояви. От което може да се направи извод за това, че преобладаващата част от криминалните престъпления през периода на прехода са извършени от лица от криминалния контингент и от свързани с тях лица. Не  е случайно, че много страни с визов режим отказват да издават визи за посещение на лица с криминални прояви, независимо от това, че някое от тези лица може да работи в правителството или в други държавни институции на своята страна.

o       Защо взаимотношенията между правозащитните организации и полицейските органи  обслужват престъпността? За тези организации като че ли жертвите на престъпления не притежават права. Едностранчива  се оказва интерпретацията на съотношението „спазване на човешки права и използване на информацията за криминалните прояви на лицата за разкриване и предотвратяване на престъпления”.

o        Каква роля в защитата и утвърждаването на престъпността в РБългария играе псевдожурналистиката в медиите, възприемащи се като т.н. „четвъртата власт”. Спецификата на полицейската дейност и необяснимото самочувствие и агресивност при липса на правна култура и познания от множеството неопитни журналисти често води до елементарно и погрешно медийно отразяване на състоянието на престъпността, до засилено внимание и „героизиране” на някои престъпници и изопачаване на полицейските действия, което повлия волно или неволно на общественото мнение в интерес на престъпността. Такива журналистически действия на практика изиграха ролята на адвокатска защита на извършителите на престъпления, нарушавайки баланса на общественото внимание в ущърб на правата на жертвите на престъпленията и възниква естествения въпрос дали в някои от тези случаи няма и умисъл.

При такава обстановка не е трудно да се прогнозира, че няма да е далече времето, когато гражданите и бизнеса може самостоятелно да започнат „да раздават правосъдие” и основателно ще потърсят сметка за обществената полезност от полицейската дейност по противодействие на престъпността и съответствието на резултатите от нея на относително огромния бюджет на МВР. Крайно време е да се информира обществото за това каква част от бюджета на МВР се заделя за защита на населението от престъпността.

НЕГАТИВНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕФОРМАТА В ПОЛИЦИЯТА

Осезаеми за всеки непредубеден гражданин са крайно негативните постигнати резултати относно сигурността на гражданите, защитата на живота, здравето, честта, достойнството и имуществото на гражданите и представителите на бизнеса.

Огромния брой на т.н. битови престъпления (кражби, грабежи, измами, изнасилвания, убийства и др.), масовия характер на циганската престъпност и застрашителното нарастване на детската престъпност, съпроводени с повсеместното ограбване на населението на „законно основание” от монополните частни и държавни дружества се превърнаха в жесток бич за обществото, по голямата част от което загуби кредита си на доверие в полицията и законите. Не е голям броя на тези граждани, които още вярват, че държавата може да ги защитава.

А на какво би могло да  разчита обществото при положение, че т.н. реформа доведе до:

o       повсеместна управленска и професионална некомпетентност на политическите ръководства на МВР и висшите ръководни полицейски служители. Назначавани бяха политически удобни на „някого” лица, без да се отчитат елементарните изисквания за заеманите позиции. За подобни позиции в нормалните държави дори съответно академично образование и управленски опит не са достатъчни, ако те не са сертифицирани за висока адекватна успешност.  Така се появиха министри, зам. министри, директори и началници надолу по йерархията, които не са изучавали и практикували управленски функции и съвременни управленски технологии, да не говорим за пълната липса на теоретични и организационни умения за планиране, контрол, мобилизиране, координация на полицейските екипи помежду им и взаимодействие с обществеността при провеждане на  полицейски дейности.

Такава некомпетентност в управлението на полицейските органи историята не познава ;

o       ликвидиране на основната движеща сила в противодействието на престъпността – уволнени(пенсионирани, в т.ч. и по свое желание, след съответни изменения на Закона), бяха основната част от главните експерти и инспектори и опитния среден ръководен състав(началници на отдели, направления, сектори);

o       ниска професионална квалификация и полицейски опит на редовите полицаи. Подценена беше специализираната подготовка за повишаване на професионалната квалификация в Академията и другите учебните заведения на МВР с прилагане на съвременни форми за периодично атестиране и сертифициране на служителите, както и естественото предаване на практически умения от опитните на новите служители;

o        „хуманно законодателство”, но преди всичко за престъпниците. Особено негативно влияние оказаха изключително неадекватните на криминогенната обстановка законодателни решения, като, например на принципа за т.н. „неизбежна самоотбрана” и приложението му  в съдебната практика. Този принцип не само не позволява, но и забранява на жертвите на престъпления да се самоотбраняват, което обслужва преди всичко извършителите на престъпления и техните адвокати. Потърпевш, който е дръзнал в РБългария да защити живота, имуществото или честта си е бил категорично осъден от „правосъдието ни”. Обществото е заливано от медиите с абсурдно несъстоятелни „правно-законови” обяснения за ненаказаните от съда масови убийства, тежки телесни повреди на невинни граждани по тротоарите, пешеходните пътеки и пътищата от пияни, неправоспособни, неопитни и агресивни шофьори. Практиката на съдилищата изобилства с примери за приложени законови клаузи, които в действителност способстват за извършването на множества ненаказуеми имуществени и др. престъпления и не могат да бъдат оценени другояче, освен  като антиобществени;

o       бюрократична крайно формална, мудна и консервативна съдебна система от което се възползват опитните адвокати на извършителите на престъпления, за да постигат ниски наказания, множество оправдателни присъди и в крайна сметка беше постигната тотална липса на правосъдие за жертвите на криминалната престъпност. Показателен е факта, че голяма част от потърпевшите от извършените престъпления не търсят полицията и прокуратурата. Тревожно е, освен всичко останало, че през последните 22-години правосъдието в РБългария силно поскъпна и се оказва недостъпно за милионите бедни, безработни и възрастни жертви на престъпления. Публична тайна е, че „независимата” съдебна власт зад високопарно декларираните принципи за правосъдие извършва „мародерство” над обществото, като трупа „грешни пари” („скубе” безмилостно от жертвите и безцеремонно от извършителите на престъпления) както чрез наложените от нея непосилни такси за т.н. съдебни услуги, така и чрез директни подкупи от корумпирани служители. Потърпевш, който не може да си заплати е лишен от достъп до правосъдие. Безнаказаността стана  основна причина за масовата криминална престъпност. Представители на озверени и неграмотни идиотизирани асоциални обществени слоеве безнаказано ограбват, насилват и убиват за нищожни суми и дребни предмети множество беззащитни самотни старци, деца и жени.    

Налага се заключението, че цари страх и безпомощност пред ширещата се престъпност по улиците, в домовете и в офисите на малките фирми. 

Зачестиха опасните призиви сред населението за самозащита; настъпи бум в частната охранителна дейност – обществото заделя огромни финансови и материални средства, а ангажираните човешки ресурси за тази дейност надвишават няколко пъти щата на националната полиция. Стотици хиляди единици законно и незаконно притежавано огнестрелно оръжие и боеприпаси се намират в населението.

Естествено се налага и извода, че е сломено противодействието от Националната полиция на извършителите на престъпления и се очерта комплексно превъзходство на престъпността.

СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ГРЕШКИ В РЕФОРМАТА НА ПОЛИЦИЯТА

Как да си отговорим на въпроса - Проведена ли е  правилно прокламираната реформа на полицията, приключила ли е тя и има ли пропуски?

За да се намери отговор на тези въпроси не е необходимо за пореден път отново да „откриваме колелото, топлата вода или Америка” затова бихме могли да използваме и съвсем на готово да  приложим коя да е методология за управление на проекти в европейските практики, използвани при планирането и изпълнението на хиляди ПРОЕКТИ в т.ч. и в РБългария,  в частност и в МВР. И какво друго е реформирането на полицията, ако не е един голям проект? Подобни проекти се финансират от Европейските програми, но само ако с тях ще се постигнат ефективни и ефикасни реформи.

Първият отговор, който трябва да се даде е: защо е необходима реформа на българската полиция и какво се цели с нея.

Но кой трябваше да даде този отговор. Политиците си присвоиха абсолютното право да се разпореждат с реформите в обществените процеси , в т.ч. и в полицията – излъчваха от своите среди политически ръководства на МВР, които наложиха стил на  управленска посредственост, елементарен субективизъм и липса на професионализъм. В резултат - повече от 22 годишно лутане без дори да са изяснени пред обществото изискванията към реформата в полицията. Но затова пък промяната в полицията, която се постигна е: напълно разстроена система за противодействие на престъпността, оставена и до сега на мъчително доизживяване. Допуснатите фрапиращо груби грешки е удобно за някои да се оправдават само със съществуващата некомпетентност на съответните политически ръководства. В действителност, обаче, вероятно е налице престъпна антиобществена поръчка, изпълнена от неслучайно избрани подставени лица. Анализът и адекватното неутрализиране на вредните последици от тази поръчка може и следва да се извърши само от гражданското общество, недопускайки участие в този процес на представители на мафиотските структури.

В настоящия момент е крайно належащо да се извърши истинска реформа на полицията,  започвайки от Основната цел, която да бъде:
Изграждане на административен и експертен капацитет на полицейските структури за защита на живота, здравето, честта и имуществото на гражданите и бизнеса, които не нарушават законите. 
Нека още с основната цел нещата да се поставят на правилните им места и да не се допускат никакви компромиси в детайлите. Ясно и категорично следва да се разграничи полицейската дейност целяща защитата на жертвите на престъпления от защитата на извършителите на престъпления. На обществото е нужна полиция, която да го защитава от престъпниците, а не с неговите пари да се осигурява защитата на интересите на престъпниците.Трябва да се прави разлика между спазване от полицията на основните правата на престъпниците и защита от полицията на техните интереси. Със защитата на престъпниците категорично не трябва да се занимава полицията, нека с това да се занимават други - адвокатура, частни охранителни фирми  и физически лица, „правозащитни” организации, платени журналисти и други, и на никой от тях  не трябва да се позволи да се ползва пряко или косвено от парите на обществото, заделяни от него за защита на своята сигурност от престъпността. Не стига, че престъпниците неаконно лишават от живот, ограбват и нарушават всячески правата на невинни хора, но на всичко отгоре им се позволява с  грешните пари на жертвите да си осигурят правосъдие. Крайно време е разходите за полицейската дейност по разкриването, задържането и документиране на престъпната им дейност да се заплащат не от обществото, а от самите престъпници, след доказване в съда на тяхната вина. Отдавна съществува такава практиката, но само за съдебните разноски. Престъпниците са големите длъжници, освен на жертвите на престъпната си дейност, но и на националната полиция и следва да се предприемат всички законови мерки да се осигурят тези вземания. Ето с тези принципни правила, касаещи целите на полицейската защита и нейното финансово осигуряване  следва да започне реформата на сбърканата правозащитна система в РБългария през периода на прехода.

Глобалната стратегическа грешка на реформата се изразява в липса на системност и поетапно реформиране на цялата правозащитна и правоохранителна система - проведени бяха реформи „на парче” в отделните подсистеми. Не беше приложен системен подход за изграждане на единна  законодателна рамка с отчитане на естествените функционални връзки между подсистемите. Наказателното законодателство и съответните подзаконови актове в момента са се превърнали в хаотична съвкупност от хиляди правни клаузи, пренесени формално от правните системи на други страни и епохи. Наказателното ни законодателство не отговаря на настоящата действителност в РБългария и е лишено от единна концепция,  подчинена на единния замисъл – защита на обществения интерес. Въпросът на който трябваше недвусмислено да отговори законодателството защитава ли интересите на всички обществени групи, които спазват законите. На обществото е нужно наказателно законодателство, което да осигурява  изцяло защитата на интереса на обществената група от жертви на престъпления, които не нарушават законите. Настоящото наказателно законодателство, обаче в резултат на направените стотици изменения до момента се е ориентирало към защитата на интересите на другата обществена група – правонарушителите и извършителите на престъпленията.  

Първата стратегическа грешка - случайни за полицията министри и политически ръководства, на които „морето им беше до колене”, се заемаха през този период да правят „реформа”,  без дори да знаят и да се посъветват с който знае какво означава  това понятие и как се прави реформа на сложна социална система. А в МВР има немалък брой професори, доценти и преподаватели в Академията и другите учебни заведения, както и стотици научни работници, експерти и специалисти в няколко научноприложни и научноизследователски институти. В МВР функционира и специализирана дирекция за международни проекти и други звена с декларирани компетенции в тази област.

Нима нямаше кой да прочете и осмисли първите редове от методологиите за управление на проекти, за да се разбере, че преди да започне един проект трябва правилно и ясно да се определят Възложителя, Бенефициента, Изпълнителя и техните правомощия по проекта. А кой освен обществото(гражданите, бизнеса и представляващите ги организации) следва да са Възложителя, който реално плаща и има правото и задължението да определя изискванията към проекта за реформа в Полицията на РБългария. Естествено беше това да стане с привличане на опитни експерти при пълна гласност и с участието на медиите. Последиците от това, че не беше правилно определен Възложителя и че правата на гражданите и бизнеса бяха иззети са:  22 загубени години и печални резултати.

Втората стратегическа грешка - оставени бяха полицейските органи сами да се реформират, с други думи, не бяха разграничени ясно отговорностите между Бенефициента(МВР, в частност полицейските структури) и Изпълнителя(опитни експерти) по проекта.

Третата стратегическа грешка - недооценена беше необходимата квалификация на изпълнителския екип. Този екип се състоеше от полицейски служители, които изпълняваха заповедите на своите началници, без да притежават необходимия опит за работа по подобни проекти. Не бяха приложени изискванията на Закона за обществените поръчки за избор на Изпълнител по проекта и с това сериозно бяха подценени условията за независимост на екипа на Изпълнителя и недопускане на конфликт на интереси на експертите - изпълнители с Бенефициента. 

Четвъртата стратегическа грешка на реформата е: подценена беше необходимостта от финансиране на реформата и използване на  Европейските програми. С изключение на финансирането на проектите за реформата на Гранична полиция, европейски финансови средства бяха използвани само за инфраструктурни проекти с периферно значение за противодействието на престъпността. Това вероятно се дължи на самоувереността на политическите ръководства на МВР и на полицейските началници, че полицейските органи трябва и могат сами да се реформират, не допускайки външни експерти. В МВР и в частност в Националната полиция не беше изграден необходимия административен капацитет за провеждане на реформите. Необяснимо защо само в МВР не се прилага за тези цели Оперативната програма ОПАК. За разлика от МВР,  всички звена на съдебната система използваха през последните години европейски средства  за финансиране на проекти за реформиране на правосъдието в РБългария, резултатите от които вероятно ще се проявят в близкото бъдеще.

Петата стратегическа грешка, повлияла категорично на реформата е липсата на дефинирани специфични цели, очаквани резултати от реформата, обвързването й с индикатори и съответни критерии и процедури за оценка и мониторинг на постигнатите резултати от дейността на полицията. Полицията не се отчиташе пред обществото - не бяха предоставяни за обществено одобрение съответни  доклади(репорти). Политическите ръководства на МВР целенасочено интерпретираха данните от официалната полицейска статистика за състоянието на престъпността и резултатите от противодействието й, като едностранчиво наложиха практика да обявяват пред медиите, в Народното събрание и на други форуми свои субективни коментари и обяснения на избирани от тях резултати и проблеми в полицейската дейност, нетърпящи аналитични и критични коментари.

В нормалната Европейска практика изпълнението на всеки проект се свързва тясно със заплащането на одобрения му бюджет. Следва да се прекрати категорично съществуващата практика да не се допуска да се регулира бюджетното финансиране на полицейската дейност в зависимост от постигнатите  резултати.

СБЪРКАНАТА РЕФОРМА В ПОЛИЦИЯТА

След 1989 год. в продължение на повече от 22 години в общественото пространство се разпространява информация, че полицията на РБългария се реформира. Реформирана ли е полицията и приключила ли е реформата? 

Направени бяха и продължават да се правят промени в законите и подзаконовите нормативни актове и да се изготвят нови наредби и инструкции, регламентиращи работата в МВР. Министрите обявяваха, че са извършили редица структурни промени и преразпределение на функции между структурните звена и че са  уволнили хиляди полицейски служители.

Дали в това се изразява необходимата на обществото реформа в полицията?

Завършена ли е реформата, какво беше направено, какво и как още трябва да се реформира?

Какви са резултатите за обществото и възникналите проблеми?

Допуснати ли бяха стратегически значими грешки?

Коментари, оценки и предложения по всичките тези и други въпроси ще бъдат направени в серия от публикации в този сайт наречен „ПолицейскаЗащита”.

В публикациите за полицейската  реформа водещ е акцента върху  очакването на обществето от полицията да защитава живота, здравето, честта, имуществото на гражданите и представителите на бизнеса.