ТЪРСАЧКА
за
жертви на престъпления

Търсачка за Жертви на престъпления

Custom Search

Сигурността на гражданите и бизнеса

УВАЖАЕМИ,
Нека да си напомняме настойчиво защо плащаме на Полицията!
Не пренебрегвайте правото си:
"Който плаща,...... той поръчва музиката" !!

РЕКЛАМИ от Google

ПРЕГЛЕД на рекламите


Търсене в този блог

сряда, 1 август 2012 г.

ДАЛАВЕРИТЕ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ


Основният начин, възприет за пренасочване на обществените финансови средства към „обръчите” от фирми на управляващите от различните парламентарно представени партии е наречен „обществена поръчка”. Процедурите по възлагането и изпълнението на обществените поръчки се регламентират със съответен Закон и наредби, които след присъединяването на България към ЕС се прилагат и за проектите, финансирани от европейските програми.

Законът за обществените поръчки(ЗОП) от неговото приемане през 2004год. досега продължава косвено да способства за масовизиране на корупционните практики в държавната и общинската администрация. Чрез неговите механизми бяха разпределени няколко милиарда лева държавни и европейски средства между няколко десетки хиляди фирми, изпълнители на обществените поръчки.  Този закон беше заимстван от Европейското законодателство, но се превърна в успешен инструмент на съвременната престъпност, загнездила се дълбоко в недрата на родната ни администрация. Чрез пролуките в ЗОП се облагодетелстваха фирмите на близки, познати и подставени лица на ръководни органи в министерствата, агенциите, държавните предприятия, както и на управляващи субекти в общините (кметове, председатели на общински съвети, общински съветници, началници на общински структури и др.). Масовото вземане на подкупи от високопоставени държавни служители от институциите на Възложителите и даването на подкупи от участниците в търговете и Изпълнителите по обществените поръчки, застави Законодателя да приеме няколко поправки в ЗОП, както и да изготви през 2010 год. отделен  закон за „предотвратяване и установяване на конфликт на интереси” на лица, заемащи публични длъжности.

Безуспешно е противодействието на корупцията, независимо от предприетата през последните години активна законодателна дейност, организационните усилия на изпълнителната власт и специалното внимание, отделяно от Европейския съюз на България. Държавната и общинска администрация се корумпира и никакви морални кодекси и нравоучителни закони,  в т.ч. и „десетте божи заповеди” не могат да я спрат да работи срещу интересите на обществото.

Същността на проблемите с обществените поръчки, в т.ч. и онези от тях, които се финансират по европейските програми се корени в противоречието между обществения интерес от очакваните резултати от проектите и личните частни материални интереси на лицата, заемащи отговорните публични длъжности. В резултат от това противоречие бяха извършени неизвестно множество престъпни деяния от държавната администрация често пъти в съучастие с Изпълнителите на поръчките. Данните за престъпленията, свързани с вземане на подкупи, оставаха известни само на тях и на онези, които са им ги давали, а поради страха от закона не достигнаха до съдебната власт. Масовият характер на тези престъпления остана обществена тайна и за тях може косвено да се съди само от неофициалната информация, споделяна в тесен кръг от Изпълнителите на обществени поръчки, които са давали подкупи на държавни служители. Или, с риск от обвинение за разпространение на недоказана информация, може да се направи прогностична оценка, че приблизително по около над сто хиляди сключени договори за възлагане на обществени поръчки са се облагодетелствали държавни служители под различни форми.

Измамите при усвояването на финансовите средства по обществените поръчки са другите масово извършвани престъпления. Вероятно(поради липса на официална информация) щетите за обществото от измамите са по големи по размера на нецелево изразходваните, отклонените средства и нереализираните проекти от нанесените щети при корупционните престъпления.
Слабото място по възлагането и изпълнението на обществените поръчки вече не е изготвянето на "приемливите" предложения(офертите)на участниците  по търговете, а професионалното изпълнение, управлението на проектите, мониторинга, одитите, приемането на резултатите, гаранционното и следгаранционно поддържане на продуктите по проектите и др.. Консултантските фирми се специализираха да изготвят тържната документация и без да са специалисти по конкретните дейности на проекта да разработват съответстващи на изискванията на Възложителите многообещаващи оферти на кандидатите за изпълнители. При изпълнението на проектите, обаче шества брутална неграмотност и недостатъчна професионална компетентност на екипите на Изпълнителите. Прибягва се до измами и опити да бъдат заблудени крайните бенефициенти по проектите. 
Не са единични скандалните случаи с некачествени ИТ проекти. Показателен е примера с проекта за новите български документи за самоличност, изготвен от "Сименс" и неговия правоприемник за България "Атос" (за подробности виж: 
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/04/09/884968_biometrichni_drami/#). Няколкократно бяха преработвани и доработвани срещу допълнително финансиране информационната  система на Митниците, системите за управление на делата в  Съдилищата, системата на Затворите, както и все още не реализираната информационна система на Здравеопазването с личните електронни карти на населението и т.н. и т.н.
  
Причините за безрезултатното противодействие на корупцията и другите престъпления по обществените поръчки произтичат от неадекватния подход към проблема:
-        Законодателството Ни не е адекватно на обстановката в страната, коренно различаваща се от обстановката в страните от Европейския съюз с установени демократични традиции. За разлика от тези страни, чието законодателство беше формално пренесено в България, през изминалите 22 години се извърши непознат другаде криминален преход на държавната собственост в частна, погазвайки всякакви морални принципи и норми. Не малка, но неизвестна на обществото част от Нарушенията на ЗОП имат престъпен характер, а противодействието им се осъществява чрез административното законодателство, със символично приложение на наказателното законодателство. В този процес не заеха естественото си място Прокуратурата и Полицията. Затова е силно ограничен броят на разкритите, разследваните и осъдените лица за хилядите умело укрити подкупи.
-         Наказателният процес не може ефективно да противодейства на съвременните корупционни престъпления. Класическата съдебна практика да се преследват както лицата дали подкуп, така и лицата взели подкупа води до съзнателното укриване и от двете категории  лица на извършените деяния. Единичните успешни случаи на осъдени за вземане на подкуп са реализирани чрез сложни, трудоемки, скъпи оперативни мероприятия с приложение на специални разузнавателни средства, химически маркировки на предмети и парични знаци, извършване на лабораторни изследвания и др.
На всички Ни е ясно, че е абсурдно по такъв начин да се противодейства на огромния брой корупционни престъпления. Необходимо ни е реформирано независимо правосъдие с работещи прогресивни, а не с консервативни закостенели норми.
-        Изпълнителната власт не може да се справи с корупцията в държавната администрация. Тази невъзможност може да се обясни с погазването на управленския принцип за независимост на контролните и решаващите органи, с други думи, не може да се очаква от изпълнителната власт сама да си реши корупционните проблеми.
 -        Липсата на гласност относно извършваните нарушения и престъпления, касаещи обществените поръчки не дава възможност на обществото да упражнява присъщите си контролни функции над съответните компетентни институции - Агенция по обществените поръчки, Комисия за защита на конкуренцията, Държавната финансова инспекция, специализираните организационни структури, отговарящи за управлението на европейските фондове и др.
На широката общественост не е известно тези отговорни институции и административните съдилища как реагират  по споровете, между Участниците в търговете и Възложителите на обществени поръчки при станали им известни данни за извършени престъпни деяния. Има  ли отговорен за това да огласява обстоятелствата и статистическите данни относно такива престъпни деяния по обществените поръчки като изготвянето на документи с невярно и подвеждащо съдържание, в т.ч. тръжна документация, декларации, заявления, протоколи, проектна документация, отчети, експертизи, разплащателни документи и др. Възниква естествения въпрос дали изобщо отговорните институции по обществените поръчки събират, систематизират и предават на прокуратурата данните за извършени престъпления от общ характер? 
Задаваме си и въпроса: не трябва ли да се поддържа публичен регистър за лицата, извършили нарушения и престъпления при възлагането и изпълнението на обществени поръчки. Широката общественост се нуждае от конкретни разяснения за това какви ограничения се налагат на тези лица, за да не се допусне участието им в други обществени поръчки. 

Обществото ни така и не разбра какво стана с усвояването от нашата държавна администрация и практическото прилагане в България на опита на специализираната по подобна тематика Европейска служба за борба с измамите (OLAF). Повече от година вече очакваме конкретни резултати от нейния български партньор в МВР- АФКОС.

Огромни са за мащабите на България пропиляните финансови средства от далаверите по обществените поръчки, а за това в държавата ни цари пълно затъмнение.

понеделник, 23 юли 2012 г.

Разбрахме ли кои са отговорните за противодействието на терора ?!


Взривяването на автобуса с еврейските туристи на летището в Бургас взриви и българския обществен интерес към тематиката на тероризма. От множеството медийни материали и официални изявления неопровержимо ни стана ясно само че:
-      на българска територия имат присъствие неизвестни терористични организации;
-      резултатите на съответните отговорни фактори по превенцията на терористични действия са нулеви;
-      управляващите демонстрират засилено полицейско присъствие на летищата и упражняват „на живо” мерки за тотална проверка на пътниците (и всичко това в съответствие с поговорката -  ...”след дъжд... качулка”);
-       бяха направени недостойни опити за оправдателни обяснения на терористичния атентат.

От множеството факти и обстоятелства разбрахме категорично само, че не е ясно кои институции не трябваше да бездействат, не разбрахме кой и как трябва да противодейства на терористичните действия.
Видяхме как един куп министри се вживяваха в качеството си на важни специалисти и се командироваха в курортните комплекси на морето.
Чухме загрижената позиция на Европейския съюз от устата на нашия еврокомисар за реакцията при кризи и бедствия, от която разбрахме, че проблемите на тероризма не са от нейния ресор а са от  компетентността на друга еврокомисарка.

Остава ни за пореден път да си зададем риторичните въпроси - не е ли в правото си обществото да знае какви са законовите функции по борбата с тероризма и каква оценка се дава за изпълнението на конкретните им задачи на:
-       Националната разузнавателна служба;
-   Военното разузнаване и специализираните военни подразделения на Министерство на отбраната;
-       Контраразузнаването и другите структури на ДАНС;
-       Националните полицейски служби и подразделения на гражданска защита;
-       Министерство на външните работи;
-       Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
-       Министерство на транспорта и съобщенията;
-      Частни дружества, с предмет на дейност, кореспондиращ с националната сигурност;
-        Др.
Освен това, кой ще оцени как Президентът, Народното събрание, Министър председателят, министрите и другите управляващи  изпълняват конкретните си координиращи, контролни и другите  ръководни функции в сферата на националната сигурност. Нека не се прикриваме  зад най общия отговор – „изборите ще покажат” и да не се задоволяваме с техните хвалебствени, обяснения, замъгляващи съзнанието на публиката повече от 20- години.

Зад официалните изявления, коментари и публикации прозряха няколко общоизвестни основни проблеми на противодействието на тероризма,
Първият, от които е че – разполагаме със слабоорганизирана информационна система:
-        недостатъчни свои надеждни информационни източници в страната и зад граница, а що се отнася до доказалия се като най ефективен от тях – неадекватна агентура. Обществена тайна е, че съществуващата агентурна мрежа на специалните ни служби беше изцяло разбита, а по ефективна нова такава не пролича да е изградена;
-        неработещи в интерес на националната сигурност зад граница български държавни и бизнес структури. Става въпрос за дипломатически, търговски, културни и др. представителства, от които всяка държава получава, а ние очакваме да събират и предоставят превантивна информация, необходима за анализа на потенциалните рискове и заплахи;
Вторият проблем: Зад понятието система за национална сигурност изглежда реално не съществува работеща система. Не се проявиха взаимносвързаните функциониращи елементи на тази система.
Открои се безхаберието и деконструктивните действия в ущърб на националната сигурност на Министерство на външните работи, демонстрирани с неадекватно и некомпетентно, дразнещо широката общественост, самочувствие от неговия министър.
Необяснимо е пълното затъмнение, относно отговорностите на Министерство на отбраната, което самоуверено със замах години наред харчи парите на българския данъкоплатец в арабски страни, поддържащи международни терористични центрове.
Прокраднаха се изявления, че добре работи в тази сфера Министерство  на транспорта и съобщенията, и че се е оказал адекватен на обстановката кметът на София.
Третият проблем: Под въпрос остава доколко Ние сме равностойни партньори на специалните служби на САЩ, Израел и др. от които смирено очакваме липсващата ни информация и решенията по случая. Проблемът ни е, че пак чакаме някой друг да ни реши проблема. Независимо, че си имаме поговорката - ...безплатен обяд няма...”
Заключителният проблем – Символичното финансиране на системата за национална сигурност.
Битува мнението, че само данъкоплатеца е отговорен за непосилното финансиране противодействието на тероризма. Националният ни бизнес се прави, че това не го засяга, но не пропуска да предявява претенции някой друг, и то за сметка на целокупния данъкоплатец, да осигурява сигурността на клиентите му и условията за увеличаване на приходите му. Такъв е и настоящият случай с хазартния бизнес, както и със структурите на туристическия бизнес (хотелиери, ресторантьори, туроператорски, транспортни и други обслужващи фирми), чиито еврейски клиенти бяха атакувани в Бургас.

На всички ни е ясно, че  така няма да стане, и че ако така се продължава държавата ни ще бъде обречена.

неделя, 24 юни 2012 г.

ГОЛЕМИЯТ УЛОВ НА ДРЕБНИ ШАРАНИ

Защо лихварството  и другите форми на финансови измами процъфтяват в България. Тази уродлива форма на масово ограбване  Ни беше "сервирана" веднага след като и НИЕ станахме демократи. Много убедително ни обясниха наши и чужди, че след комунизма и у нас настъпи  ерата на големите възможности за лично забогатяване без необходимост от образование, квалифициран труд и остарялото понятие "морал". Важното е да си по голям тарикат от другите баламурници.
  
В началото, на въдицата се хванаха алчните пенсионери, на които много бързо им демонстрираха как се изсмукват многогодишни спестявания от комунизма. После дойде реда на младите относително образовани, които много силно бяха повярвали че вече "времето е наше" и прибързаха да "заживеят пълноценно" за сметка на другите с чужди пари. Само, че скоро и те бяха попарени с големите лихви по банковите кредити за закупуване на жилища, обзавеждане, луксозни автомобили и т.н. 

На края настъпи "благоденствие и за умните шаранчета", които оставиха глупавите да си изкарват хляба с труд и учение. Ами защо да работят, както са им разказвали "бабаитите" от онова време, че така е било само при омразния комунизъм. Сега всички са "свободни" и даже навсякъде "културните хора с вратовръзките и с белите якички" ги молят  да си вземат готови пари, малки, средни, бързи и каквито поискаш кредити, финансови продукти и услуги, без никакви формалности, обезпечения и т.н. (виж, ако можеш да го разбереш , написаното в договора с малки букви). Медиите ежеминутно  агитират да си вземете "безплатни" модерни телефони, таблети, бонуси, "безплатни" минути за разговори, чатове, игри, музика, видео, да отидеш на екскурзия или почивка където поискаш (нали си европеец).  
Ами защо от време на време, пък и по често, да не се "поиздрусваш готино", като навсякъде е бъкано с дрога!... 
Е.е.е.х, живот ли е да го опишеш, само балъците нищо не разбират!!! 
Дето, само че тъкмо си поживяхте, и О.о.о.ле.е.ле.е., онези не закъсняха да позвънят на вратата, когато има някой в къщи. И взеха че потърсиха заедно с близките ти къде са им паричките и не забравиха да им разкажат за модерната думичка, наричащи я "лихвите".
А тези пичове и мацки ще ти напомнят, ако случайно си забравил, че работят "законно"(платили са си на когото трябва - направили са им закони). Не забравяйте, че зад тях са и полицията, прокуратурата и съда, а пък тези последните, освен думичката престъпник, такива други модерни думички ще ти кажат, че свят ще ти се завие. И понеже ти си свободен човек, ако не не можеш да си намериш пари и не искаш да платиш доброволно - наеми си адвокат(с какво ли?).

Та така, драги жертви на лихварите, изхода е жесток, а на всичко отгоре и Господ наказва за лакомията. А Вие, като сте такива тарикати,  намерете начин сами да се справите с много по големите от Вас лакомници - лихварите от измислените финансови институции, в т.ч. и банките.



четвъртък, 14 юни 2012 г.

СИСТЕМАТА ЗА КРАДЕНИТЕ АВТОМОБИЛИ

Кражбите на автомобили в РБългария продължават с неотслабващ темп. Но полицията няма право  да се примирява с ниските резултати по разкриването им, особено като се има в предвид, че бяха похарчени милиони национални и европейски пари за изграждане, модернизиране и свързване на автоматизираната полицейска информационна система, наричана по долу АИС Издирвани МПС, с европейската - шенгенска система. 
Хиляди откраднати автомобили са обявени от полицията за издирване, огромната част, от които остават неизнамерени. 


Затихна журналистическия интерес към този вид кражби. Маркировките и застраховките им не решиха проблема и се превърнаха в традиционна форма за събиране на непрекъснато нарастващи допълнителни такси. 
Само потърпевшите не могат да се примирят с този начин на смяна на собствеността на автомобилите си. 
Кратко описание на АИС за издирваните МПС.
Такава система беше разработена и внедрена  в полицията със свои сили преди повече от 20 години, а по късно претърпя няколко модернизации. Свързването й с европейската система се регламентира с  Наредба № Iз-2727 от 16.11.2010г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система. 


АИС “Издирвани МПС” е изградена като подсистема на Интегрираната Информационна Полицейска Система и е свързана в мрежата на МВР за предаване на данни. Системата ползува изчислителните ресурси на Министерството, областните дирекции на МВР и районните полицейски управления. 
Основание за въвеждане в системата на данните за издирван обект и за снемането му от издирване е получаването в служба на МВР на първични документи:
          1. “заявителски материал” за отнето/откраднато МПС, части от МПС или регистрационни табели - (“Заявление” по образец).
          2. писмено “искане”за обявяване или снемане от издирване на МПС, части от тях или регистрационни табели от разследващите полицаи, следствието, прокуратурата, съда или от други органи, имащи законно основание за това.
          3. “искане” за международно издирване или снемане от издирване на МПС 
          4. “заявка” за снемане на обект от издирване  - “Заявление” по образец.
С Автоматизираната Информационна Система “Издирвани МПС” се извършва:
       1. регистриране на обектите в централната база на системата за няколко минути след получаването на “искания” за обявяване за издирване в съответната служба на МВР.
          2. обявяване и снемане от общодържавно издирване, чрез  разпространение на информацията по мрежата за предаване на данни на  МВР до всички ГКПП в рамките на няколко минути, а до всички областни дирекции и до регионалните подразделения на "Пътна полиция - КАТ" в цялата страна -  ежедневно. Системата автоматизира изготвянето и предаването на съответните телеграми на Главната дирекция "Kриминална полиция" до други служби на МВР и външни институции.
          3. актуализиране на данните на обектите, при възникване на необходимост от допълване или коригиране на вече въведените данни в системата.  
      4. справки по всяко време на денонощието от всички оторизирани потребители на системата,  на едно място- в централната база, предоставяйки отговорите в реално време- практически веднага.
           5.  автоматично пренасочване на заявките, извличане и визуализиране на информацията от централните регистри на автомобилите и на ЕСГРАОН в момента на въвеждането или актуализацията на данни за обектите, без да се правят отделни запитвания към тези системи.

АИС Издирвани МПС предоставя справки по искане на граждани и други лица срещу заплащане. Такава предварителна проверка преди сключване на сделка е изключително полезна за купувачите на употребявани автомобили. Редът за заявяване и получаване на справки от системата се регламентира в специална инструкция, обнародвана в Държавен вестник от министър Богомил Бонев още през 1998 год . Размерът на таксата за издаване на справка за издирвано МПС е регламентиран в  ТАРИФА № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси.

Как с АИС "Издирвани МПС" може да се намират
 крадени МПС?
АИС "Издирвани МПС" не е само обикновен регистър на крадени автомобили. 
Проектантът е реализирал в тази система следния замисъл: Своевременно да се осигурят компетентните полицейски органи с необходимата информация, за да се предотврати откраднатото МПС да излезе от страната
Затова IT технологията позволява данните за откраднатото МПС да се регистрират в централната база и да се изпратят по мрежата за няколко минути до всички ГКПП, независимо от мястото, където е заявено че е откраднато. За целта въвеждането на данните се извършва в денонощен режим от редовите дежурни полицаи, в която и да е полицейска служба, без да е необходимо да имат специална компютърна подготовка. Достатъчно е само дежурният полицай да разполага със свързан в мрежата компютър и съответни права, за да въведе идентификатор на откраднатия обект(държавен рег. номер или номер на рама), при което се извършва автоматично пренасочване към националната база данни на системата на КАТ за регистрираните в РБългария автомобили и намерената информация ще се визуализира на дисплея на компютъра му. По подобен начин се въвеждат и данните на собственика или на заявителя, ползвайки ЕГН за автоматично обръщение към националната база данни на населението (ЕСГРАОН). Полицаят визуално сверява данните на откраднатия автомобил с получените официални данни от КАТ и данните на заявителя и след като ги потвърди стартира процедурата за обявяване на издирването до всички ГКПП. Така служителите от Гранична полиция своевременно получават необходимата им информация, за да проверят и задържат преминаващите през държавната граница крадени МПС. 
За спешни случаи, например при кражба на автомобил, видяна от заявителя, е осигурена възможност да се подаде искане за издирване до полицията по телефона за спешна помощ, след което заявителят е длъжен лично да се яви в съответното полицейско управление, приело сигнала, за да представи документ за самоличност и всичките документи за МПС-то, с които разполага. Допуска се заявителят в общия случай  да бъде различен от собственика.
Всички служби на КАТ са длъжни да ползват при регистрация на МПС получените по мрежата данни за издирваните автомобили. Информацията от тази система се получава по мрежата за ползване и от полицейските органи по оперативни разработки и полицейски разследвания, свързани с използване на крадени автомобили или регистрационни табели, като средство за извършване на други престъпления,  както и при продажба на части от употребявани автомобили и др. Заинтересовани са да получават своевременно информацията за издирваните МПС и застрахователните компании, които от своя страна могат успешно да съдействат за намирането им.

При множеството извършени модификации на АИС Издирвани МПС и масовата замяна на полицейския състав с не достатъчно подготвяни служители в т.ч. и в дежурните части през последните години, в интерес на данъкоплатеца е да се изясни как тези обстоятелства повлияха  на ефективността на полицията при издирването на крадени автомобили. Има ли и каква е ползата от свързването на АИС Издирвани МПС с Шенгенската система - някой все пак трябва да се осмели да каже.
  
Описаният процес на обявяване за издирване на откраднати МПС със системата, и преди всичко дали се просрочва необходимото време за това, се нуждае от непрекъснат контрол от съответния ръководен полицейски състав. 
Потърпевшите от кражбите на автомобили са в правото си да се жалват за недобро изпълнение на служебни задължения и да изискват от полицията информация дали правилно са приложени възможностите на системата, което би  възпрепятствало автомобила им да напусне страната или да бъде засечена продажбата му и опити за нова регистрация в КАТ, както и продажба на двигателя му и други части от него. 

Представляват интерес за данъкоплатците и резултати на КАТ-пътна полиция по установяването на издирвани МПС. Нека не забравяме, че пътните полицаи са с големи непосредствени законови правомощия и възможности да извършват проверки на автомобили и, че не са по важни за обществото резултатите им от проверките на застраховките и винетките. КАТ е полицейска структура, а не "безплатен" събирач на вземания на частните застрахователни компании и на държавните бирници.

Медиите биха могли да се заинтересоват също дали Гранична полиция установява и задържа крадени МПС на държавната граница, имайки в предвид, че за нейната модернизация бяха похарчени много повече европейски и бюджетни средства. За резултатите от тези проекти цари пълно затъмнение в унисон с тоталната липса на гласност относно действията на институциите, които са се овластили да харчат държавните и европейските пари. 




вторник, 5 юни 2012 г.

ХРОНОЛОГИЯ НА РЕФОРМАТА В МВР


1990-1991год. С активното участие на Министър Атанас Семерджиев и Първия зам.министър Любен Гоцев експертна група от специалисти- кибернетици и изявени в своята област служители на МВР извърши цялостна реорганизация на МВР, като:
o       Ликвидирана беше Държавна сигурност: закрито VI управление на ДС; изведени извън МВР: Първо главно управление на ДС (разузнаването), Управление по безопасност и охрана (УБО), Военното контраразузнаване (ВКР), затворите, Главно следствено управление; закрити бяха бюрократичните структури на областните управления на МВР;
o       Деполитизиран беше целия личен състав на МВР;
o       Приложен беше кибернетичен подход за анализ на съществуващата система на Народната милиция с цел оптимизиране на полицейските структури и адекватно определяне на функциите на криминалната, икономическата и охранителната полиция;
o       Използван беше опит от полицейското законодателство на западноевропейските страни. Законово беше регламентирана оперативно издирвателната дейност и полицейската регистрация на извършителите на престъпления от общ характер. С изменение на Наказателно процесуалния кодекс беше вменено участие на полицейските органи в наказателния процес на стадия на предварителната проверка на получените заявления, сигнали и жалби, съдържащи данни  за извършени престъпления;
o       Създадена беше специализираната служба за борба с организираната престъпност( ЦСБОП), която трябваше да изпълнява само координиращи функции за противодействие на организираната престъпност, без да се допусне дублиране на функции с други подразделения на Националната полиция.

1992 год.- При министър Йордан Соколов реформата беше стопирана със замах. Извършени бяха масови уволнения и пенсиониране на опитни ръководни служители, експерти, инспектори и редови полицаи, с което беше поставено началото на кадровия разгром на полицията. Но компетентна и адекватна реформа  на полицията не можеше да се очаква  от адвоката по  бракоразводни дела Соколов и неговото най близко обкръжение. Гражданското общество днес може само да съжалява, че именно този адвокат беше назначен за председател на Народното събрание и стана един от водещите „законодатели” на прехода. В случая са необходими задълбочени анализи за това как обезсилването и неутрализирането на полицията в т.ч. и със „законодателна дейност” влезе в цената на мирния поход на престъпността към легална икономическа и политическа власт.

1993 год.- При министър Виктор Михайлов бяха регламентирани  правомощията на Националната полиция в отделен Закон за националната полиция. С този закон се утвърждаваше започнатата същностна реформа на полицията.

1996 год.- При няколкото накратко задържали се безлични министри по метода "крачка напред две крачки назад " в реформата беше обърната посоката.  Заменен беше закона за националната полиция с нов Закон за МВР. С него беше направена сериозна стъпка назад по отношение реформата в полицията, което доведе до откъсването на полицията от обществото и неговите нужди и потребности и до силно бюрократизиране на МВР. С новия Закон бяха регламентирани нова усложнена структура, заменена беше ЦСБОП с ГДБОП - нова служба, с нов голям щат в национален мащаб, и дублиращи се функции с традиционните полицейски звена. Така функциите по противодействието на престъпността бяха размити сред функциите на десетки други структурни звена на МВР, Декларирана беше нова политика за управление на кадрите, останала в сферата на пожеланията.

1997-2001год.  При министрите Богомил Бонев и Емануил Йорданов се разгърна мащабна работа по правното регламентиране на функциите в МВР - беше преработена основната част от подзаконовата нормативна уредба. Изменени бяха съществуващи и  изготвени нови над 20  наредби и инструкции.  Липсата на системен подход („работата на парче”) доведе до изкуствено интегриране на правомощията на множеството структурни звена и в крайна сметка задачите по противодействието на престъпността и опазването на обществения ред бяха окончателно размити.

2001- 2005 год. Министър Георги Петканов довърши кадровия разгром на полицията чрез ново масово кампанийно пенсиониране на високо квалифицирани опитни полицейски служители, без да предприеме никакви реални действия за осигуряване на полицейски професионализъм. Същият цинично се надпреварваше с Йордан Соколов затова кой от тях е изгонил от МВР по голям брой и по опитни полицейски служители. Това кадрово решение на министъра с професорска титла по право и със съмнителна управленска квалификация и опит беляза  „реформата” в полицията с трайни вредни последици. Затова пък „някой” му помогна да тръгне стремглаво нагоре по държавната йерархия: назначен беше за министър на  правосъдието, а след това и за конституционен съдия.  

1999 - досега. При министрите Михаил Миков и Цветан Цветанов продължи масовото въвеждане на функциите по полицейското разследване. Изменения в НПК през 1999 и 2006 год.. Изграждане на структурите за досъдебно производство в Националната полиция. Подбор и обучение на хиляди дознатели и/или разследващи полицаи. Това са едни от редките същностни реформаторски действия със стратегическо значение за противодействието на престъпността. Продължиха и хаотичните лутания на полицейските органи в противодействието на организираната престъпност и тоталното сгромолясване на оперативно издирвателната дейност, разкриването и превенцията на битовата престъпност.  Никакви осезаеми резултати в повишаване на професионализма и квалификацията на ръководния и редови полицейски състав не са налице. Плачевни са и резултатите по използването на наличните информационни системи и съвременни информационни технологии, криминологически  и криминалистически методи и средства за разкриване и предотвратяване на престъпления.

В крайна сметка погрешните действия в обявената реформа на полицията неутрализираха ефекта от положителните реформаторски действия. Наложен беше  трайно агресивния  некомпетентен революционен политически субективизъм, способстващ пряко и косвено за постигане на криминален преход към т.н. „демократично” общество в РБългария.за Реформата

петък, 25 май 2012 г.

ИНФОРМАЦИОННАТА СИСТЕМА ЗА РАЗКРИВАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ


В полицията работи такава система, но обществото почти нищо не знае за нея. Необяснимо е защо 22 години се укрива тази информация от него, след като то е в правото си да знае дали полицията разполага със съвременни  възможности, за да го защитава от престъпността. Още повече, че осигуряването на модерните информационни технологии за подпомагане на полицейските служители в борбата им с престъпността са финансирани с обществени средства.
В качеството си на главен проектант и ръководител на проекта на тази система си позволявам да направя обществено достояние информацията за нея, което съм убеден, че ще е от полза за участието на обществеността в противодействието на престъпността.
Системата беше въведена в редовна експлоатация на територията на цялата страна през периода 1981 - 1985 год. и стана неразделна част от процесите на разкриване и предотвратяване на престъпления. Досега, след всяко обновяване на хардуера, стандартния и приложния софтуер е претърпяла многократни преименувания.
За краткост по долу системата ще я наричам ПИС(полицейска информационна система).

Обекти на системата
В централната и териториалните бази данни на ПИС са интегрирани милиони записи  за:

-  лица от криминалния контингент (осъждани лица, разследвани с полицейска регистрация, лица с множество криминални прояви, санкционирани по закон (напр.за дребно хулиганство или за футболно хулиганство)  и др.);
-  неразкритите престъпления;
-  откраднатите вещи, в т.ч. издирваните МПС;
-  издирваните лица;
-  жертвите на престъпления;
-  заявителски материали и сигнали за извършени престъпления;
-  досъдебни производства;
-  полицейските служители, потребители на системата. 


На основата на методологията на ПИС, напоследък беше разработен проект на т.н. Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), който към настоящия момент е в процес на доразвитие по програма ОПАК.

Обработвани данни за обектите
Данните, които се събират за обектите на системата, при какви условия се събират и съхраняват тези данни, на кого могат да се предоставят, сроковете за съхранение и реда за унищожаването им са строго определени в съответни законови и подзаконовите нормативни актове.
При събирането на данните се спазва правилото, че в системата се въвеждат само данни, които са отразени в първични процесуални и други служебни документи, чиито образци са утвърдени със закон. Такива са например, обр. Протокол за оглед на местопроизшествие или обр. на Дактилоскопичен лист за снемане на пръстови отпечатъци или обр. на Карта за полицейска регистрация, обр. на Телеграма за обявяване за издирване  и т.н.

Основни групи данни за лице от криминалния контингент:
-   Имена и други идентификатори на лицето;
- Лични данни (месторождение, местоживеене, месторабота, образование, професия, умения и др.);
-    Снимки;
-  Словесен портрет(особености и особени белези по частите на тялото и външността му);
-    Дактилоскопични отпечатъци;
-    Престъпно минало, почерк на извършване на престъпления;

За неразкритите престъпления, освен фактите за събитието(вид, време, място) се описват т.н. в криминалистиката - модус операнди (съвкупност от характеристиките на начина на действие при извършването на престъплението).
  
Ефективността на ПИС
Същността на ПИС се изразява в това, че позволява за всяко престъпление с неизвестен извършител автоматизирано да се съпоставят данните за извършителя, установени от полицията на мястото на извършването му, съобщените данни от потърпевшия или от свидетели  със данните на лицата от криминалния контингент. При разработката на концепцията на системата е отчетено, че съгласно науката криминалистика и многогодишните международни полицейски практики,  най вероятните потенциални извършители са лица от криминалния контингент. За България около 75% от извършителите, за нарушения на законите, вече са попадали в полезрението на полицията. Така, че ако  от една страна, полицията поддържа коректно с актуална информация базата за криминалния контингент и, от друга страна, ако обществото оказва необходимото съдействие, предоставяйки всички данни, станали му известни за извършените престъпления, средната разкриваемост на престъпленията може да достигне 75%, ползвайки изключително  мощното интелигентно средство, наречено тук ПИС. Нека само споменем, че не малко престъпления са разкрити чрез обработката на намерени на местопроизшествията дактилоскопични следи, оставени от извършителя, съпоставяйки ги със съхраняваните в базата  дактилоскопични отпечатъци, снети от лицата от криминалния контингент.
Освен това, системата позволява автоматизирано да се анализира всяко извършено в момента престъпление, сравнявайки го по модус операнди или по намерени дактилоскопични следи с останалите неразкрити престъпления, извършени по рано. Така се установяват и разкриват престъпленията, извършени от едни и същи лица.
С неоспорима висока ефективност са заложените интелектуални възможности в системата, за да осъществява автоматично разпознаване на определени ситуации,  изискващи полицейска реакция, и автоматично сигнализиране на компетентните полицейски служители за предприемане на незабавни действия. Например, в случай, че в системата постъпи в реално време информация, за определено лице, че е задържано на местопроизшествието за извършено тежко престъпление, а по данни от системата се окаже, че то има законно разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, системата генерира сигнално съобщение до съответните полицейски служители да му отнемат разрешението и оръжието. В ПИС са реализирани подобни десетки ситуации за автоматични сигнализации.

Защо българската полиция не разкрива голяма част 
от престъпленията ?
Освен ниския професионализъм на българската полиция, една от основните причини за плачевното състояние на противодействието на престъпността е, че редовите полицаи и техните началници не използват пълноценно и правилно възможностите на полицейската информационна система. На опонентите на тази категорична констатация бихме задали риторичния въпрос-какво ще стане с една банка с клонове в страната, ако някои от служителите й престанат да използват,  или неправилно работят с информационната система на банката?
Ръководството на МВР се нуждае от комплексен анализ на причините за това, но само от независими експерти. Публична тайна е, че не малка част от водещите ИТ експерти на МВР, злоупотребявайки с  недостатъчната компютърна компетентност на полицейските ръководства през последните години, свикнаха да  ги заблуждават ненаказано. Резултатите от това са налице.

.....
за други неизползвани възможности от полицията виж :
Добави в Svejo

вторник, 22 май 2012 г.

НАПАДЕНИЯТА НАД ЖЕНИ


Полицията, през последните 22 години, не можа да пречупи очерталата се от миналото трайна тенденция за нарастване на бруталните нападения над жени.
Това е възможно да стане само с постоянна полицейска превантивна дейност по отношение на  потенциалните и утвърдените нападатели, съчетана с налагане от съда на безкомпромисни наказания на заловените извършители.
За този вид тежки престъпления срещу личността, наказателното ни законодателство и съда се нуждаят от категорично минимизиране на използваните смекчаващи вината обстоятелства, особено за изнасилванията.
Не малка част от потенциалните жертви на изнасилвания дължат на себе си и на близките си сериозна лична преоценка на използваното от тях провокиращо сексапилно облекло и/или прояви на лекомислено поведение и държание на обществени места пред множество непознати лица. При това несравнимо по голяма е вероятността да не „клъвне желания партньор”, а лица със слаби морални задръжки да проявят сексуален интерес към тях.

Обща характеристика на нападенията
Напоследък не се забелязва осезаемо изменение в целите на нападателите, техния профил и начин на действие.
Извършваните деяния са тежки престъпления срещу личността, които може да бъдат класифицирани в три основни групи: грабежи на бижута и пари; изнасилване; физическо насилие за отмъщение.
Нападенията се извършват  ненадейно, дръзко и бързо на безлюдни места.
Нападателите са жестоки, в преобладаващите случаи това са заякнали непълнолетни деца и лица в младежка възраст. Не правят изключение сред нападателите и лица с психични отклонения.

Препоръки към по смелите жертви на нападения
Основния извод, която всяка жена предварително следва да си направи е, че в момента на започнало вече нападение, жертвата не може да очаква реална защита от никого, освен от себе си и/или от придружаващите я лица, ако в този момент има такива.
В случаите на ненадейно нападение, както е при грабежите, жертвата няма време да  мисли как да реагира. Само при мигновена реакция от нейна страна може да се очаква първоначално стъписване у нападателя. Всяка спечелена минута е решаваща за възпирането му. 
Такива са истеричните крясъци и викове за помощ, съпроводени с резки движения с ръцете и краката; замахване с носените и/или с наличните на мястото вещи/предмети . 
Ако нападателят се стъписа, не трябва да му се дава възможност да продължи. Най ефективни в тези случаи са газовите флакони  за самозащита, които трябва да се използват  без колебание. 
Не се замисляйте за евентуалните вредни последици за нападателя, пръскайте го в лицето докато го обезсилите.  
При първа възможност със цялата си сила му нанесете удари в областта на гениталиите. Надяваме се,  че „хуманната” ни държава няма да започне да му плаща инвалидна пенсия с нашите пари . 
Така ще спечелите повече време, за да можете да потърсите реална помощ от полицията, или от гражданите. За да реагира жертвата в момента на нападението се изисква здрава психика и предварителна нагласа с категорично самовнушение, че е готова да поеме риска и да се самозащити  при евентуално нападение, както и своевременно да се снабди със средства за самозащита.


Основни мерки за предотвратяване на нападения
Не са за подценяване и пренебрегване общоизвестните мерки за недопускане на нападения над жени, а именно:
  1. Водене на отчет от полицейските органи на проявените активни нападатели на жени и провеждане на адекватни на обстановката профилактични мероприятия с тези лица.
  2. Обществено огласяване на информацията за опасните активни нападатели на жени в конкретните населени места и районите на по големите от тях. Населението трябва да познава добре тези престъпници, за да може да се предпазва от тях. От полицията и органите на местната власт трябва да се изиска  да предоставят тази информация на медиите и на други средства за масово информиране.
  3. Търсене на отговорност, в т.ч. наказателна за неизпълнение на служебни задължения и искане на оставки,  за всеки един случай на осъществено нападение, ако съответните полицейски органи са разполагали с информация за нападателя, но не са предупредили предварително обществеността и не са предприели съответни законови мерки..
  4. Бдителност от страна на жените, потенциални жертви на нападения към лица със съмнително поведение. Става въпрос за лица , които осъществяват  проследяване,  наблюдение, изучаване на обстановката,  в която пребивава или преминава бъдещата жертва. Своевременно сигнализиране на полицейските органи, споделяне с близки, приятели и роднини за констатирани съмнителни действия от такива лица.

събота, 12 май 2012 г.

4: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ


Противодействие ЧЕТВЪРТО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
Всички знаем поговорките „след като се обърне каруцата - пътища много” или „след дъжд – качулка”. А защо да не помислим как да се предпазим от битовите престъпления, преди да ни се случат?  Много са общоизвестните подходи, но много малко от тях НИЕ прилагаме. Изглежда не НИ интересува историческия опит и опита на другите. Та нима не знаем колко важно за победителя във военните битки е да не допусне противникът да го изненада, или какво е огромното значение на „изненадващия първи удар” за крайната победа. А спомняте ли си как един пенсионер, бивш учител по физика, се подготви да посрещне посред нощ "неканени гости". Не сме забравили и за резултата – пукотевици, фойерверки, откъснати ръце на престъпника и ... селото миряса. Но затова пък обществото беше наказано да изплаща на крадеца инвалидна пенсия, а услужливите национални медии(добрите ученици) порицаха дядото - своя учител.


ЧЕТВЪРТОТО, изпитано в ежедневието противодействие на битовата престъпност е предварително създаване на индивидуални препятствия пред престъпниците (огради, охранителни камери за наблюдение, кучета, блиндирани врати, преградни решетки, заключващи устройства, СОТ, каси за ценности и пари и т.н.). Известно е че пред престъпника няма непреодолими препятствия, но светът не е престанал да ги създава и успява да отклони случайно полакомилите се за чуждото, както и по големия брой от опитните пресметливи престъпници, които предварително преценяват какво ще им коства и струва ли си нападението над конкретната им потенциална жертва.

Общественият феномен – страхът

Най ефективните мерки за противодействие на престъпността са онези, които предизвикват възпиращ страх у престъпниците. Страхът е основен регулатор за възстановяване устойчивото функциониране на трайно разстроените социални системи.
Най висшата форма е страхът от Бога. За силно развитите социални общности, живеещи по божите закони , възпиращ страх  у  отделния индивид предизвиква евентуалната негативна  оценка, която може да се създаде сред обществото за неговите морални качества(както се казва "да му излезе име, че е престъпник" ).  В България страхът от нарушение на моралните ценности е изолирано изключение и практически не съществува, а за моралния обществен феномен на страха могат да мислят само религиозните водачи и философите-утописти.
В „белите страни” възпиращия страх е страхът от Закона - у нас този страх вече го няма. А как да се възвърне в българското общество? - нека му мислят „умниците реформатори”, наричащи себе си демократи, на които дължим разграждането на моралните ценности.

Затова пък страхът от загубата на придобивките от престъпна дейност може да се превърне в мощно възпиращо средство за престъпниците в РБългария, характеризиращи се с изродени морални качества, неграмотност, арогантност и хищническа жестокост, но за целта трябва да се стигне до края – престъпниците да бъдат разорени и доведени до онова начално състояни, от което са започнали да се облагодетелстват от престъпната си дейност. Положителна стъпка в тази посока е новия закон за отнемане на незаконно придобито имущество, но този закон  няма да  повлияе на битовата престъпност- той ще удари само някои вече много забогатели престъпници.   


Неоспоримо успешно решение за противодействие на битовата престъпност е категоричното обществено презрение и масов бойкот. Заграбеното, като правило, се реализира на българска територия. Нека перифразираме призива на един Министър председател за неутрализиране на мошениците-спекуланти в началото на „прехода”: „за бога братя не купувайте!”. Бихме добавили:  не купувайте от престъпниците и не ставайте редовни клиенти на онези от тях, които легализират ограбеното чрез нормален бизнес. Не приемайте доброволно с откраднатото от ВАС, престъпниците да продължават да Ви грабят, но вече по законите на пазарната икономика.

.

.....Следва Противодействие ПЕТО!!

вторник, 8 май 2012 г.

3: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ


Противодействие ТРЕТО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
 Защо не се съобразяваме с такива общовалидни поговорки като
„помогни си сам, за да ти помогне и Господ!!!

НИЕ, в РБългария сме в необявена война- стотици хиляди престъпници са в непрекъснато нападение, а милионите им  жертви до крайност изтощени, безпомощно съзерцават и чакат онази държава, която си беше присвоила функцията да се грижи за всеки и всичко, което е било в неин интерес. И на НАС ни беше добре, но мозъците НИ закърняха, очаквайки за всичко държавата. Така населението  изпадна в летаргичен сън и загуби имунните си качества, дадени ни от БОГА, да се защитаваме .
Няма вече такава държава, и на всички трябва да ни стане ясно, че не бива да се отказваме  да се борим с адекватни противодействия, за да оцелеем. Разбира се, че трябва да изискваме намесата на компетентните институции, на които плащаме за това, в т.ч. и на полицията, но без да забравяме своите задължения към себе си.    

Сред множеството противодействия на престъпните посегателства към личността особено място заема способността на всеки да бъде непрекъснато „на щрек”, следейки за действията на противника. Това е общоизвестен принцип от „кибернетичната теория на игрите”, но за съжаление, не е осъзнат от потенциалните жертви на престъпления, при което в битката с престъпността, придобиха естествен превес извършителите на престъпления.

Общовалидно противодействие е: Събирането и своевременното оползотворяване на разузнавателна/ контраразузнавателна информация за престъпността, или с други думи казано на жаргон - непрекъснатото "шпиониране" на криминалния контингент и извършваната от него престъпната дейност . Справедлива задача е успешно да се наблюдават престъпниците - това е началото на самозащитата. Незаменимо е мястото в този процес на потенциалните жертви на престъпления. За да се аргументираме, достатъчно е да си припомним многото примери от историята, показателен от които е, как по време на Руско турската освободителна война българското население се включва активно и ефективно в събиране на разузнавателна информация за противника.

Каква информация за престъпността да търсим и събираме  и от какви информационни източници?

Нека да вземем за пример малките населени места, където няма постоянно полицейско присъствие. Всеки който там живее и пребивава постоянно или временно, дори и старите и болни пенсионери, техните роднини, близки, приятели и съседи би следвало да се интересуват от реалните рискове, именно конкретно те да бъдат нападнати и ограбени. Трябва да си обменят информация с други жертви на престъпления, за да може всеки сам за себе си да си създаде представа какви престъпления се извършват в населеното място, по кое време, как ги извършват, на какво се посяга, кои са извършителите им, има ли специализация сред тях, например някои от тях крадат преимуществено метали за скраб, осигурили са си транспорт и „връзки” с изкупвателни фирми, но не крадат друго, например животни или зимнина. Предварителен мисловен анализ от всеки, направен и с чужда помощ, в т.ч. и от полицията трябва да започне с отхвърлянето на онези престъпления, за които рискът именно на конкретното лице да му се случат е близък до нула, например ако в населеното място масово се крадат дребни животни, а той няма такива не е необходимо в момента той да предприема  мерки за противодействие на такива престъпления. Необходимо е да си насочи вниманието към онези, за които вероятността „да бъде ударен” е голяма, например ако има овощна или зеленчукова градина, а в това населено място плодовете и зеленчуците масово се крадат, да се прецени как и от кого да ги охранява..
Основното, обаче си остава всеки сам и с чужда помощ да взема адекватни на обстановката предварителни мерки за противодействие, според своите възможности. В тези времена, при тази беднотия, на всичко отгоре, сме категорично заставени да харчим за сигурността си. Опасно е да се пести от сигурност. При реални заплахи щетите се оказват многократно по големи. Важното е навреме да установим заплахите и да потърсим компетентно съдействие.  Нашето участие е задължително, иначе очакванията ни ще се окажат напразни.
И така, събирайте информация за вашата сигурност, за да  я използвате сами и да я предадете на полицията или на други лица, от които очаквате защита за Вас. Тази информация може да потрябва и на вашите роднини, близки, приятели, съседи и добри познати. Давайте й публична гласност. В повечето случаи гласността отклонява престъпниците, макар и временно, и способства за предотвратяване извършването на нови престъпления. Не се съобразявайте с криво разбраното премълчаване, за да не обидите някой познат, па бил той и криминален престъпник. Това е обществена привичка от онази държава. По добре е криминално проявено лице да ви се обиди, да се скарате, а не след като ви нападнат и ограбят да търсите правата си. Досещайте се често за поговорката „след дъжд – качулка”. Не ги жалете, те да са мислили, когато са извършвали престъпленията за обществените настроения към тях, а сега „нека да си сърбат попарата, която сами са си надробили”. Не приемайте на доверие техните обяснения, че вече са се поправили- имайте винаги „едно наум”. Само времето ще докаже това, а дотогава „нека бъдат така добри да си носят кръста”.  
.

.....Следва Противодействие ЧЕТВЪРТО!!

понеделник, 7 май 2012 г.

2:ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ


Противодействие ВТОРО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
На кого е необходимо снизходителното отношение към престъпниците от техните  жертви ? Не стига, че те, брутално, нагло и безпардонно погазват човешките права на жертвите си, но „Някой” налага на обществото поведение на примиренчество и отказ от самозащитни действия. На всички ни е ясно кого обслужва такова поведение. Нужно Ни е поведение на обществена нетърпимост към извършителите на престъпления и адекватни противодействия.

За битовите престъпления, изпитано във времето и в различните държави по света, е противодействието им чрез Публичното разобличаване на престъпниците. Такова разобличаване цели и постига  обществено презрение към извършителите на конкретни престъпни деяния. Нека си припомним само от недалечното минало какъв е бил ефекта от показването на живо пред населението на  заловените крадци с откраднатите вещи и табелки с информация за жертвите им и подробности за извършените престъпления.
Този „Някой” в интерес на престъпността, обаче, днес ни вменява, че такива факти не трябва да се правят обществено достояние, защото иначе, видите ли, ще бъдат нарушени граждански права на тези лица. Такива „умници” наложиха медийна практика дори да не се съобщават имената на престъпниците, а само инициалите, защото трябвало да се защитават личните им данни. Но същите тези „недорасли правозащитници” мълчат, или прехвърлят другаде отговорностите  за защитата на гражданските права на жертвите на престъпленията.

Разобличаването на извършителите на битови престъпления категорично е с висока ефективност за противодействие на престъпността в малките населени места, където хората се познават, а в тези населени места битовата престъпност е масова поради ниската резултатност от полицейските действия. В отдалечените малки  населени места следва да се преосмислят задълженията на местната власт по защитата на сигурността на населението в посока публично разобличаване на извършителите на престъпления. Основна е ролята на кметовете, общинските съветници и общинската администрация за поддържане на актуални информационни табла, използването на регионални радиостанции, телевизии, вестници, интернет сайтове и др. медии. както и при съдействието, което са длъжни да оказват на населението за своевременно сигнализиране и изискване на адекватна намеса от  компетентните полицейски сили .

Жертвите на престъпленията са особено заинтересовани да изискват от органите за местно самоуправление да се отчитат редовно за изпълнението на своите законови задължения по защитата на населението  от разюзданата битова престъпност.

Извън всякакво съмнение е, че приносът на медиите в противодействието на престъпността чрез разобличаване на извършителите на битови престъпления е съществен и ще продължи с незатихващ темп.  


.....Следва Противодействие ТРЕТО!!

неделя, 6 май 2012 г.

ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ


Противодействие ПЪРВО.

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност? Все още ли не сме се убедили, че „Европейската ни държава” и в частност полиция сами не могат да се справят с масовите кражби, грабежи, измами, дръзки  прояви на физическо насилие, бандитизъм и други престъпления срещу живота, здравето, честта и имуществото на гражданите.

Не е ли унизително безсилието, с което обществото съзерцава нещастието на жертвите на цигански набези над беззащитното възрастно и болно население, безпардонната агресия от хулиганстващи младежки банди и демонстрираните бойни умения над невинни хора от малоумни мускулести издънки на съвременното ни общество и т.н.

Изходът е само един - на необявената НИ война от престъпността обществото трябва да отвърне с тотални адекватни унищожителни узаконени действия.

Първото противодействие е да престанем да си „завираме главите в пясъка” и да се „снишаваме” и чакаме да ни отмине нещастието, пък нищо че „сега може друг да го сполети”. Нека своевременно да съобщаваме и изискваме компетентна намеса от полицейските и другите правоохранителни органи (а как да съобщим-виж.публикацията от 24.04.2012 г в блога по долу .). Извършваме незаменима услуга на престъпниците, когато се съобразяваме  наивно с иронизиращите съвети, които ни се дават от загрижените за нашето обществено съзнание, като тези, че било: "неморално  да  се „доносничи на полицията” или,  че ако потърсиш защита от полицията и й съобщиш факти за престъпна дейност едва ли не доброволно си станал неин агент. 
Трябва да се отчита, че в тази война съвсем реално престъпността прилага успешно редица дезинформационни трикове, за което ползва умело медиите. А темата с доносниците е само за наивниците и се разиграва повече от 22 години   . 

Нека не забравяме, че общество, което не сътрудничи на своите защитни структури, не може да очаква добри резултати от тях. Те са длъжни да работят за обществото, ние ги издържаме и малко от НАС могат да си позволят допълнително да плащат и за частна охранителна дейност.


.....Следват Противодействия ВТОРО, ТРЕТО,ЧЕТВЪРТО и т.н!!
виж на http://dganchovski.blogspot.com/