ТЪРСАЧКА
за
жертви на престъпления

Търсачка за Жертви на престъпления

Custom Search

Сигурността на гражданите и бизнеса

УВАЖАЕМИ,
Нека да си напомняме настойчиво защо плащаме на Полицията!
Не пренебрегвайте правото си:
"Който плаща,...... той поръчва музиката" !!

РЕКЛАМИ от Google

ПРЕГЛЕД на рекламите


Търсене в този блог

понеделник, 8 август 2016 г.

МАФИОТСКИТЕ СТРУКТУРИ В БЪЛГАРИЯ

Същност и начин за противодействие

Самоорганизиращи се престъпни мафиотски структури с активното участие на политиците, държавната и общинска администрация само за няколко години заляха цялата страна. Възникването на мафията в България започна със създаването на организирани престъпни групи(ОПГ) през 80-те години на 20-ти век. Социалистическата икономическа система в крайния стадий на своето развитие осигури достатъчно материални и финансови средства и ресурси за поддържането на нормален стандарт за съществуване на цялото българско население. Създадени бяха условия за незаконно присвояване на благата от общата собственост и осигурените запаси от отделни длъжностни лица, които започнаха да се самоорганизират в престъпни групи. Разгърна се т.н. стопанска престъпност, на която правосъдието и полицейските органи успяваха да оказват адекватно противодействие. ОПГ се характеризираха с ефективно структуриране и разпределение на функциите между участниците в престъпната група в зависимост от целите, които преследваха и осъществяваха в процеса на облагодетелстването си за сметка на обществото. Прерастването на ОПГ в мафиотски структури се осъществи след политическите и социално-икономическите промени в България през 1989 год. Организираните престъпни групи постепенно привлякоха в своите редици политици и лица от държавната и общинска администрация, като разшириха функциите си с участието и на държавните институции в разгърналото се ликвидиране и разграбване  на държавната собственост и на ресурсите на страната. За целта системата на правосъдието и другите защитните институции на държавата бяха неутрализирани от престъпността.

Водеща роля в мафиотските структури заеха политическите партии, които умело прилагат т.н. „демократични правила” за легално овладяване и оползотворяване в свой интерес на решаващите властови позиции в държавата. Избирателите на политическите партии продължават неосъзнато да предоставят неконтролируеми управленски функции на предварително определени лица от мафиотските структури. За целта избирателната система ефективно се манипулира от движещите сили на тези структури. Основните цели на самоорганизиращата се мафиотска престъпност са лично облагодетелстване на ръководителите им и участниците в тях за сметка на природните ресурси, на  държавните институции, и на други икономически субекти. Изпълнителните функции по незаконното придобиване и разпределение на парите и другите блага се предоставят на легални бизнес структури и други организации, създадени със стопанска цел, които се ръководят от зависими от мафията лица. Защитните функции по опазване на „придобитото” се изпълняват от подставени също зависими длъжностни лица в съществуващите системи на законодателството, правосъдието и контролните органи. Движещият механизъм в мафиотските структури са  разгърнати „добре смазани” корупционни схеми. Ощетените(ограбените) лица от дейността на българската мафия се оказаха широките слоеве от населението, което притежаваше, добре скрити от престъпните управници, съответни дялове от държавната и общинска собственост, природните  ресурси,  материалните и финансови запаси и личната собственост(земеделски земи и недвижими имоти) на гражданите. Масовото ограбване беше легализирано и „узаконено” с помоща на подкупните медии чрез популяризиране на измамните правила на съвременния капитализъм приложени в България под формите на т.н. приватизация, концесии, обществени поръчки, лобизъм, либерализация, глобализация, търгове, конкурси, лихварство(кредитиране) и други действащи  похвати на международната икономическа и финансова престъпност. Посегателствата срещу живота, здравето и честта на гражданите с несъществени изключения останаха извън обхвата на мафиотските структури и са предмет на битовата престъпност, упражнявана от маргинализирани групи от опростачени обществени слоеве, необразовани, алчни и жестоки, оскотяли човеци .

Сферите  на дейност на мафиотските структуриизвършваните далавери се реализират в зависимост от наличието на условия и възможности за създаване на такива, които способстват безнаказуемото прилагане към потърпевшите на измамни действия и подходи и преди всичко в областите, където държавата умишлено е изоставила изпълнението на своите функции. Такива са:
  1.  Природните богатства – продават се на безценица  и се „подаряват” под формата на концесии, за ползване под аренда или наем срещу  символични държавни такси, като:
-          полезните подземни изкопаеми(златни и други руди),
-          скално облицовъчни (гнайс, мрамор, туфи, варовик...) и инертни строителни материали(пясък, чакъл, трошен камък...),
-          минерални води – СПА центрове, бутилиране и продажба,
-          водоснабдяване и канализации -събиране на измислени такси за питейни и отводни води,
-          горска продукция – неконтролируем добив на производствена дървесина и дърва за огрев на населението,
-          земеделски земи и горски площи– отнемане и присвояване, измами с европейски субсидии,
-          крайбрежни терени и туристически обекти- отдаване на концесии, заменки и продажби
-          др.
  1. Спекулативна търговия- купуване и препродаване на неконтролируеми цени:
-          храни и лекарства,
-          стоки за бита(бяла, черна техника,  обзавеждане...,),
-          недвижими имоти(жилища, производствени сгради, складове, поземлени участъци...)
-          автомобили,
-          др..
  1. Услуги за населението- предоставяне, начисляване на задължения, и събиране на произволни такси и надценки за:
-          електроенергия, топлофикация, водоснабдяване,
-          комуникационни услуги,
-          медицински услуги,
-          правни услуги, арбитражни съдилища, частни съдебни изпълнители, охрана,
-          финансови услуги(кредитиране-лихварство), начисляване на задължения и събиране на вземания),
-          образователни услуги(курсове, школи, форуми...),
-          транспортни услуги,
-          ремонтни услуги,
-          др.
  1. Строителство,  производство на стоки и услуги, проектиране, екология, управление на отпадъци и др.- реализиране на необосновани печалби.
  2. Възлагане и изпълнение на обществени поръчки – „на и от правилните лица”.
  3. Усвояване на средства по европейски проекти- измами с конкурси, търгове и отчитане на резултати.
  4. Укриване на данъци и  непрозрачно „оползотворяване от правилните лица” на държавни такси.
Общественото противодействие на мафиотските структури е основния възможен начин да бъде ограничено влиянието им в държавата и постепенно да бъдат неутрализирани и ликвидирани. Един от действените общодостъпни подходи за противодействие на мафията е тоталната информационна война, която ощетените и заинтересовани граждани биха могли да обяват на мафиотските структури. Незаменимо в тази битка е мястото на образованите, честни и непокварени от престъпността млади хора, в т.ч. и на българите зад граница чрез ползването на социалните мрежи. Достатъчно е да се събира адекватна информация(данни за предмета на престъпната дейност, потърпевшите лица, за извършителите и свързаните с тях участници в организираните престъпни групи и конфликта на интереси(по смисъла на закона) с участващите в тях държавни служители и др. факти). С получаваната информация от ощетените близки, приятели, роднини и познати да се организира публично разгласяване и разобличаване на престъпните далавери на мафиотските образования. Ефективен би се оказал координирания натиск от сдружения на потърпевши и заинтересовани лица, които могат да се обособят в целеви интернет групи и организирано да потърсят съдействие от правозащитни организации и компетентни правителствени институции. Проверени в практиката по противодействието на престъпността са резултатите от добре организирани протестни акции срещу прикриване на случващите се престъпления и безобразия и проявяваното бездействие на държавни и общински структури. Недопустимо е обществото да оставя в забвение престъпната дейност на мафията, на което тя разчита, и да не подкрепя ощетените лица в действията им по търсене на отговорност от виновните лица. Правилото е недвусмислено - обществото чрез своята държава следва да върне заграбеното на собствениците и да накаже виновните. Необходимо е публично да се обсъждат адекватни мерки за отговорността на съответните държавни служители.  Полезни биха били професионално изготвените колективни и индивидуални искове, подкрепени от масови обществени допитвания, анкети, официални доказателства и аргументирани сигнали, отправени до съотвените отговорни институции, като омбудсмана, държавните и обществени органи за защита на потребителите, местни и международни правозащитни организации, европейски институции, до некорумпираните органи на правосъдието и др. Фактите за действията на мафиотските структури, с участието на политически партии, следва да се огласяват, а съответните кандидати и организатори публично да се разобличават в предизборните кампании.
Няма съмнение, че ще се намерят подходящи смели, кадърни млади и енергични български граждани, в т.ч. и сред прогонените в чужбина, милеещи за страната си, които  да създадат организация за провеждането на успешна информационна война с мафиотските структури. Струва си да се потърси помощта и на други по възрастни хора с опит и желание да се включат безкористно в тази битка.

07 август 2016г.
автор: Димитър Ганчовски

 Свързани публикации от същия автор: 

понеделник, 2 май 2016 г.

ФАКТИТЕ ЗА НАГЛИТЕ ИЗМАМИ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ...

.виж още..Така, в България, в края на двадесети и началото на двадесет и първи век се разгърна широко мащабна измамна схема наречена демократичен избирателен процес, в чийто мрежи попаднаха множество наивници, повярвали че без особени усилия, образование, опит и умения бързо ще забогатеят. 

неделя, 28 февруари 2016 г.

САМОЗАЩИТАТА И СОЦИАЛНИЯТ МЕХАНИЗЪМ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

Да стартираме Възраждането на Справедливо Общество

Обективният анализ на кризисните симптоми в България сочи, че българското общество се разпада с ускорени темпове и Българската държава, загубила суверенитета си е на път да бъде ливидирана безвъзвратно. През последните 30 години държавата се превърна в мафиотска структура. Босовете на българската мафия се позиционираха в т.н. политически партии, които завзеха политическата власт чрез подставени лица, а техните незаконно забогатели кукловоди завладяха финансовите, икономическите, природните, информационните  и другите ресурси на обществото. Наложена беше повсеместна диктатура от престъпността над населението. Разграбена беше държавната собственост, създавана в интерес на обществото през годините от обикновените трудови хора. Установена беше  защитавана от законодатеството практика на системно ограбване на частната собственост(земи, жилища, средства за производство, животни, имущество) на беззащитните граждани. Съпротивителните сили на обществото бяха неутрализирани, правосъдието се отказа да защитава жертвите на престъпленията, а законодателството беше поставено под влиянието на мафията. 

Отчуждението, егоизма, индивидуализма и опростачването на широки слоеве от населението се превърнаха в основни движещи сили на стремглавото разложение на българското общество. Традиционните ценности, присъщи на българите от недалечното минало, като човещина, солидарност, взаимопомощ, справедливост, трудолюбие, честност, зачитане „правото на другия” и моралните принципи, декларирани в десетте божии заповеди  бяха отречени от „съвременните „човечета”, като остаряло поведение на  „наивници”. На пиедистал бяха издигнати парите и привнесените отвън стремежи към забогатяване за сметка на другите. Големи маси от алчни, агресивни, необразовани, посредствени и невъзпитани обществени слоеве с преобладаващо участие на младото поколение бяха въвлечени по примерите на управляващите в незапомнена масова престъпност – кражби, грабежи, измами, скандали, обиди, побоища, убийства и различни други антиобществени прояви. 

Предателството на националните интереси и незаконната разпродажба на природните ресурси и обекти от държавната собственост се наложиха като ненаказуема практика сред управляващите. В държавните  институции безцеремонно се спекулира с изопачения правен прицип –„всичко което не е забранено е разрешено”, а „забраненото” разрешиха с нови закони и изменение на съществуващи.

За сега необявената гражданска война в България я спечели българската мафия, която успешно се погрижи да си осигури достатъчен брой помагачи-съратници. За това бяха приложени изпитаните мафиотски правила за създаване на разностранни зависимости сред работещите в държавната, общинската  администрация, в бизнеса, медиите и в обществените организации. Насаждане на страх сред хората от финансови загуби и страх от загуби на обществени позиции се наложи като основен механизъм за притъпяване на справедливите реакции на обществото. Мафиотските структури прилагат разнообразни схеми за заблуждаване на избирателите и международните институции, чрез изопачени демократични процедури и фалшифициран избирателен процес. Така, те умело прикриха финансовите си машинации при разграбването на България зад прокламираните цели за демократично устройство на страната.

Независимите от престъпността граждани, наричани в тази статия - нормални българи силно намаляха и преминаха в „нелегалност”. В тази обстановка да си независим и свободен гражданин стана опасно, а защита от държавните институции, от профсъюзни и други обществени организации не може да се очаква. Опасно е вече дори да се споменават факти със замесени в тях имена на престъпници, както и да се сигнализират отговорните институции за извършени престъпления. Гласността се превърна във фалшив принцип, а демокрацията във фасада прикриваща тоталната диктатура  над нормалните българи. Правосъдието не само не защитава жертвите на престъпността, но ги и наказва(съди ги „за клевета”, налага им глоби, присъжда да заплащат съдебни  разноски, и суми за „уронване на достойнство” и „доброто име” на извършителите и за лъжливи пропуснати ползи от тях и т.н.). 

Призивите и лозунгите за единство на нацията останаха отдавна забравени върху сградата на парламента. Всеки се стреми да оцелее поединично, избягвайки конфликтните ситуации със силните на деня. Българското общество беше силно разслоено, обособи се крайно несправедлива класова структура – политическа класа, олигарси, незаконно забогатяли лица и обсужваща ги прослойка от добре заплатени журналисти, подставени мениджери  и други помагачи- „бели якички”. От страната на измамените и ограбените се оказаха милиони емигранти и огромно множество от крайно бедни и болни хора.  Обединението на това българско общество около единна национална кауза е трудно постижимо в обозримо бъдеще.

При очерталата се в страната твърде неблагоприятна ситуация, за да се прекрати по нататъшното разпадане на българското общество е необходимо да започне  възстановяването на социалната справедливост и да се потърси отговорност от виновниците за разграбването на държавата, а заграбеното да се върне на техните собственици. Твърде късно е това да стане със средствата на убеждението и просвещението, както и да се разчита на манипулираното законодателство и зависимото правосъдие. 

Възраждането на разстроеното българско общество трябва да започне отначало с изграждането  на елементарните клетки на независимо гражданско общество. Оказва се, че един от най адекватните в случая  подход е организиране на самозащита на основата на отделни неголеми профилирани обществени формирования. Онези от тях, които имат сходни интереси, при определени условия, биха могли да се обединят и самозащитата да  прерасне в масови протести и революционни действия за отстраняване на мафиотските структури от властта. 

Естественият принцип за изграждане на обществени образования за самозащита в случая е, че – „преди да се обединим трябва да се разединим”. Такива образования биха могли  да се изградят на основата на общи интереси на съставляващите ги индивиди и организации и да  преследват еднакви цели, основната от които да е неутрализиране влиянието на политическите партии в обществения живот, изолирането и заменянето им с организации от професионалисти, специалисти, общественици, интелектуалци, експерти в определени области. Предназначението им е да се самоорганизират техните членове, за да се защитават самостоятелно в случаите когато отговорните държавни органи им отказват да защитават  техните законни права, в т.ч. и от престъпни посегателства върху живота, здравето, имуществото, честта. Съвместно да отстояват своите икономически, финансови, културни, научни и други специфични интереси. Такива формирования могат да се изграждат по подобие на групите в социалните мрежи, обществените, научните съвети, съюзи, браншови сдружения, асоциации, кооперации със стопански цели, самодейни културни организации и др. 

Дейностите по самозащитата биха могли да се осъществяват чрез:
-       публичен информационен обмен на опит по конкретни казуси;
-       организиране на целеви събития, масови протести и други организирани противодействия;
-       организиране на доброволни отряди за противодействие на битовата престъпност в малките населени места;
-       оказване на обществена подкрепа при конкретни случаи на нарушаване на граждански и законни права на членове на група за самозащита;
-       оказване на обществен натиск върху отговорните институции за изпълнение на техните задължения относно защита на законни интереси на членове на групите;
-       оказване на обществен натиск за търсене на отговорност от виновни длъжностни лица;
-       сигнализиране на отговорни институции за подготвяни и извършени престъпления в т.ч. и от държавни служители;
-       оказване на законен натиск за изменение на закони, способстващи нарушаване на правата и интересите на нормалните граждани;
-       предоставяне на услуги на преференциални цени при определени условия;
-       оказване на SOS помощ за спешно нуждаещи се членове на групи за самозащита;
-       други.  

Оценката за полезността на обществените образования за самозащита се формира чрез даване на широка гласност за тяхната дейност, за постигнатите практически резултати, за тяхната компетентност и ефективност.  Специфични характеристики на клетките на гражданското общество са непримиреноста към опитите да бъдат „яхнати” от икономически и политически субекти, както и възможностите за финансовата им самоиздръжка. Обществената им значимост зависи от  независимостта им от политическите партии, от държавните институции, от пропагандни и разузнавателни центрове, за разлика от т.н. неправителствени организации, финансирани от чуждестранни физически и юридически лица, организации, корпорации. 

Публичното разобличаване на мафиотски, икономически и политически зависимости е подходящ метод за изолиране на обществено вредните и фалшиви организации за самозащита.

Повече време за губене няма! Убедихме се, че е безсмислено да изчакваме някой друг да ни оправи! Хайде да се освободим от апатията и социално-политическия нихилизъм. Да се събудим и да излезем вече от обхваналия ни дълбок летаргичен сън и да вземем съдбата си в свои ръце! Да не забравяме поговорката, че „...съдбата на давещия се е в ръцете на самия давещ се..”.

Автор:  Димитър Ганчовски

неделя, 3 януари 2016 г.

НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е ВЪОРЪЖЕНА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е ВЪОРЪЖЕНА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Как да избегнем революционния подход за смяна на виновниците за разрухата на България Сред множеството причини за икономическата, полит...