Всеобщоизвестно е, че българската правосъдна система не работи нормално.
Тези, които са нарочени да я реформират не знаят как да го направят и вече
повече от две десетилетия „тъпчат на място” и се упражняват за сметка на
обществото.
В законодателството се работи „на парче”; измислят се субективни норми, умишлено насочени към определени интереси, които преследват "нечисти" цели и представляват сами по себе си „кръпки”, изискващи сложни
тълкувания и водещи до убъркване на обществото и на прилагащите ги субекти в
практиката.
В крайна сметка законодателството главоломно се отдалечи от преките
му потребители и се превърна за преобладаващата част от населението в
неразбираеми "писания" за защита на несъществуващи права. Ориентирано беше изцяло
в полза на извършителите на престъпления, така, че огромната част от
престъпниците остават ненаказани.
Причините
за тази немощ в правосъдието се корени в сбъркания подход, наложен от новите „реформатори”. Специалистите
с юридическо образование и квалификация, без да притежават управленски опит и
адекватни научни познания не могат сами да реформират правосъдието!.
Реформирането
на системата на правосъдието е присъща задача за кибернетици и
специалисти по управление на проекти. Съществуват достатъчно цялостно
разработени методологии, стандарти и проекти, успешно внедрени в страните от
ЕС. За съжаление, европейски средства за такива проекти бяха похарчени от всички структури на правосъдието и поддържането на обществения ред, както за
съдилищата и затворите, така и за прокуратурата и полицията, но не бяха
постигнати очакваните от обществото резултати. Причината за това е ясна – и
тази „печеливша” дейност беше узурпирана чрез т.н. обществени поръчки от
случайни, некадърни и лъжливи изпълнители и бенефициенти по проектите, които
свеждаха реформата преди всичко за закупуване на технически средства и до автоматизиране обработката на информацията в огромните
архиви (дела, преписки и картотеки). Останаха нереформирани целите, произтичащите
от тях функции, задачи, ресурси, процеси и тяхната взаимосвързаност с общественозначимите
резултати от дейносттта на отделните структурни подразделения на правосъдието.
Правосъдието е сложна организационна система и следва да бъде реформирана като се използва
класическия системен подход. На основата
на предварително извършен задълбочен системен анализ трябва обективно да бъдат
изявени недостатъците и да бъдат дефинирани предложения за усъвършенстване,
касаещи:
-
Главната
цел – необходимо е да
се пренасочи изцяло към потребностите на обществото от правосъдие; да се
преориентира към защита на правата на пострадалите лица и налагане на адекватни
наказания на виновните;
- Подцелите на отделните относително самостоятелни
организационни структури(съд, прокуратура, разследващи органи, полиция) следва да се детайлизират,
като се обвържат с постигането на главната цел;
- Дейностите- изпълняваните функции и задачи трябва да се
свържат с реални срокове и условията(предпоставките) за тяхното изпълнение, както и с човешките и
другите необходими ресурси за постигане на предвидените резултати и подцели;
- Процесите – да се обосноват стратегии, методологии,
технологиии, ресурси, ограничения и организация на функциониране на
правосъдната система, които да се отразят в съответна нормативна уредба(закони,
правилници, наредби, инструкции, и др. нормативни актове). За да се избегнат
непълноти и пропуски, процедурите(алгоритмите на функциониране), следва да се
дефинират ситуативно, като последователност от взаимно обуславящи се събития, както
и от относително самостоятелни събития. Всяка от процедурите започва от начално
пораждащо събитие и приключва с краен очакван резултат;
- Мениджмънта
– Да се специфицират
изискванията към кадровите и другите необходими ресурси; да се организира
извършването на непрекъснат мониторинг, контрол и ефективно взаимодействие с други държавни
институции; особено внимание да се отдели на разработката на критерии за извършване на независими оценки на постигнатите
резултати и тяхното съответствие на подцелите
на организационните структури и на главната цел на правосъдието. Научно
обоснованият мениджмънт изиска непрекъснато проследяване и поддържане на правилните логически връзки между дейностите,
ограниченията, необходимите ресурси и постигнатите резултати и подцелите на всеки
един от структурните елементи на правосъдието.
Европейските
стандарти задължително изискват изграждане и поддържане на ефективна система за
връзки с обществеността и осигуряване на гласност за работата на правосъдието.
Предложенията за реформиране би следвало да се подложат на разширено обществено
обсъждане и съгласуване.
Заключение: Не е възможно да бъде изградена нова съвършенна
система, както и усъвършенстването на съществуващи системи, в случаите когато не се прилага правилно
класическия системен подход!
Непознаването, пренебрегването и неправилното
прилагане на системния подход е основната причина за неуспешното реформиране
досега на правосъдието на РБългария. Несъмнено е, че отговорните европейски институции ще
продължат да дават неудовлетворителни оценки на българската правосъдна система,
ако нейната реформа не я извършат квалифицирани и опитни специалисти по системен
анализ и проектиране на сложни организационни системи.
Свързани публикации:
1. ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА
2.Сбърканата реформа в полицията
3.Хронология на реформата в МВР.
4.Негативните резултати от реформата в полицията
5.Стратегическите грешки в реформата на полицията
6.Дискусионни Проблеми в Реформата на Полицията
Забележка: Конкретни факти, оценки и предложения са описани по долу в коментарите на автора.
Свързани публикации:
1. ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА
2.Сбърканата реформа в полицията
3.Хронология на реформата в МВР.
4.Негативните резултати от реформата в полицията
5.Стратегическите грешки в реформата на полицията
6.Дискусионни Проблеми в Реформата на Полицията
Забележка: Конкретни факти, оценки и предложения са описани по долу в коментарите на автора.
03 август 2015 г.
Бургас,
автор
Димитър Ганчовски